Екопътека Бистрица-Железница – удобен подстъп и лек маршрут

Алея "Галунка" – това е официалното име на екопътеката във Витоша, свързващата селата Бистрица и Железница. От къде се е пръкнало това име Галунка не разбрах, но пътеката е много добра. Подстъпът до нея е удобен, а маршрутът е толкова лек, че в началния един километър откъм Бистрица се разхождат дори майки с бебешки колички.... Continue Reading →

Царството на балканската кухня – “Баш мерак”, Панчарево

Досега, когато чуех балканска кухня, първата ми асоциация бяха сръбски плескавици. А ето, че ресторант "Баш мерак" на Панчаревското езеро е царството на балканското - и то до последния детайл - без изобщо да предлага прескавици в менюто си. Ресторантът заема горния етаж над плувната база на Панчарево - сградата е точно до главния път... Continue Reading →

Почивка във вила “Дива”, необитаемият бряг на язовир Въча

Август е време за море. Да, ама не. Този път лятната почивка ще е сред гъстите дъбови гори на безлюдния бряг на язовир Въча. Там е кацнала малка, кокетна виличка за гости, носеща възможно най-подходящото за нея име: Вила "Дива" Състои се от две сгради в битов стил - едната на два етажа, а другата... Continue Reading →

„Убийството на улица „Чехов“ – кримка в соц стил с елементи на изненада

Андрей Гуляшки – това е авторът на криминалната история „Убийството на улица „Чехов“. Не бях чувала името му никога, затова веднага, щом книгата му се „изпречи пред очите ми“, аз я взех. В началото дори си мислех, че това е руски писател (мисля си, че заради фамилията се подведох). Оказа се българин и то доста... Continue Reading →

Мъжете не простиха на “Дамата с камелиите”

Казват, че романът "Дамата с камелиите" представя истинска история. Казват също така, че това е историята за трагичната и невъзможна любов между автора - Александър Дюма - син, и известна по онова време куртизанка. А ако попитате някого какъв жанр е романът, най-вероятно ще ви отговори с "любовен". И да, наистина, по същество съжетът е... Continue Reading →

Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Palermo)

Палерму - така произнасят сицилианците на своя диалект името на столицата си. И макар че това е най-големият им град, той все още продължава да бъде градът на сицилианците, а не на туристите. Тук орди от дръпнати, които в стройни редици да атакуват забележителностите, въоръжени с фотоапарати за хиляди долари, няма. Толкова е невероятно, че... Continue Reading →

Сицилия – на гости на мафията (Montelepre)

Остър завой наляво и тесен, разбит път, по който сякаш не е минавала кола през последните 30 години - знаците, бележещи сбогуването ни с Корлеоне. Градът, кръстил Кръстника, остава зад гърба ни, а заедно с него и противоречивите усещания, които ни "подари" през изминалите няколко часа. Ако все още не сте прочели за тази история,... Continue Reading →

Сицилия – на гости на мафията (Corleone)

– Видяхте ли мафиоти? Този въпрос ни зададоха двойка млади и очевидно доста наивни кюрди, с които се запознахме във влака от Палермо за Катания. Е, мафиоти не видяхме, драги читателю, защото те не стоят на пътя да посрещат туристите, но пък за сметка на това прекосихме цяла Сицилия надлъж и видяхме от онези нейни... Continue Reading →

Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Catania)

"Дълбок Юг. Далечна селска провинция" - така срещнах да наричат Сицилия. А също и аграрна, населена с малограмотни хора, бастион на мафията. Все неща, които са в състояние да откажат туриста, но не и нас. Отиваме в Сицилия с ниски очаквания, за да се върнем от там с отлични впечатления. 🙂 О, и имайте предвид, че... Continue Reading →

Италиански брускети с чеснови гъби, бри и яйце

Обичам да утилизирам всичко в кухнята и затова често ми се налага да си измислям разни "рецепти". Такава е историята на тези италиански брускети с чеснови гъби, бри и яйце. Всичко започна с едно "изостанало" парченце сирене бри в хладилника, а завърши като превъзходно ястие, от което да си оближе човек пръстите. НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ 30... Continue Reading →

Куба – благословена и прокълната (Varadero) 3

Варадеро – карибският рай. Мястото с най-дългите плажове, най-ситния пясък, най-яркото слънце и най-прозрачната вода. Онази част от Куба, по която си личи, че Господ я обича и ѝ е давал, давал, давал ѝ е с щедра ръка. И на фона на всичко това кубинците ни посрещат с думите "Varadero is not Cuba!" Варадеро може... Continue Reading →

Куба – благословена и прокълната (La Habana) 2

Дали кубинците са бедни - да, ужасно бедни са. Дали кубинците се усмихват - да, веселието е в душите и в сърцата им. Дали си заслужава да отидеш в Куба - да, не чакай нито миг повече. Куба е като дете, което расте и се променя с всеки изминал ден. Не я ли видиш днес, утре... Continue Reading →

Blog at WordPress.com.

Up ↑