Без заглавие. Просто Дубай (3)

„България е много красива. Искам да я посетя другата година. Знам София, Велико Търново, Варна и Банско.“ Това ми отговори един пакистанец, който хванах на къс пас с въпрос дали знае къде е България. Попадна в тази ситуация, защото беше поредният, който, спирайки се на нашия изложбен щанд в Дубай, питаше от къде сме, и единственият, който наистина знаеше нещичко за страната ни. Научил за нашата родина и се запалил да я посети покрай български филм, който излъчвали в Пакистан. Обаче неочаквано и явно остро му влязох на човека с моя разпит, защото името на сериала му изскочи от ума. Успя да ми каже само, че имало много външни сцени и той се влюбил в природата ни.

На природа отиваме и ние да се любуваме днес. В Дубай сме, наоколо само пясък, а планът ни е да посетим цветна градина от приказките – Dubai Miracle Garden (Дубай Миракъл Гардън). Тук сме вече от 5 дни и покрай работата успяхме да си организираме едно разбиващо сафари (прочетете историята в „Без заглавие. Просто Дубай (1)“), както и луксозен круиз из Дубай Марина (Dubai Marina) и поглед над града от най-високата му точка – 148-мия етаж на Бурдж Халифа (Burj Khalifa), които съм описала в „Без заглавие. Просто Дубай (2)“.

Виждаме се в 10 часа сутринта в ресторанта на хотел Millennium Plaza, за да си кажем „Честита Баба Марта“, да си разменим мартенички и да проверим последно кой какво иска да прави през единствения ни свободен ден. Ние със съквартирантката ми сме твърдо решени, че ще разглеждаме Dubai Miracle Garden. Другите пък ще разглеждат Dubai Mall. Към нас се присъединява единствено една до последно колебаеща се колежка.

Събрали багажа, освободили стаите по разписание (в 12:00 ч.), оставили куфарите на рецепция за съхранение и надлежно заявили трансфера до летището надвечер, трите сме на спирката на метрото и си купуваме еднопосочен билет до Mall of the Emirates. Там ми показа справката в Google, че трябва да стигнем, а след това да се прехвърлим на автобус за 2 спирки. Ще сме на открито, а и сме почивка, така че никоя от нас не отчита като проблем, или най-малкото като неудобство, че пътят е общо 55 минути в посока. Почивката обаче не е само за нас – петък е и всички в Дубай почиват. Метрото е пълно. В женския вагон сме, уж за да е по-свободно, но не е. Разликата със смесените вагони е, че във врата ти дишат хора от същия пол.

Оцеляхме. Първата част от пътуването е преодоляна. Бързаме да намерим автобусната спирка. По пътя спирам, за да снимам къде работната ръка на емирството си прави пикник. Леко депресиращо е, защото наоколо е пустиня, а за тези хора, чийто живот минава в стоене само на закрито, дори тънката ивица трева под моста е парк.

Лесна работа – спирката е точно на изхода от метростанцията, а дори и нашият номер автобус е тук. Затичваме се, за да го хванем, но сякаш по команда и трите леко забавяме ход и започваме да се оглеждаме. Нямаме билети. Изпускаме този рейс, за да се наредим на опашка пред уличен билетомат. Машина, приличаща на нещо средно между вендинг автомат и банкомат, където всички преди нас (до един индийци) си зареждат картите за градския транспорт. Правим три неуспешни опита преди да се примирим с истината. „Свършили са билетите. Върнете се в метростанцията и питайте там дали могат да ви продадат“, ни съветва господин от пуста будка, над чиято врата се мъдри надпис „Информация“. Полезен ни беше, но не за билетите, а за да спрем да се занимаваме с глупости и да си наемем такси.

Казано е, че препятствията идват, за да ни поведат по друг, по-добър път. Ами, точно така се случи и при нас. Та то от мола до градината било над 30 километра… Представяте ли си го цялото това разстояние, пропътувано с автобус?! С градски транспорт. Ние не. Затова и хич не се двоумихме да се метнем в таксито, когато шофьорът ни оферира да ни закара за 30 AED (около 15 лв.). Докато въртеше из разни тесни и доста задръстени улички около мола, си мислех, че нарочно избира по-дълъг път – за да ни „натовари“ в цената. После пък се качи на многолентов високоскоростен път, който у нас би минал за магистрала на квадрат (нещо от бъдещето), и лекичко започнах да се чудя дали не ни отвлича. А когато се отклони от „магистралата“ и ни вкара в средата на пустошта, откровено си ми пиперижеше. Обаче човекът ни спря точно пред вратата на градините и ни взе точно толкова, колкото бе казал.

Горещо е. Това е първото, което усещам, измъквайки се от колата. Паркингът е пълен с автомобили, но пред билетната каса няма никой. За възрастни входът е 47,62 AED (не го помня, преписах го дословно), а това по валутния курс през февруари се равняваше на двадесетина лева.

Доналд Дък, Плуто, Мини Маус и Мики Маус, направени изцяло от цветя, ни посрещат още на входа. В своята същност фигурите са метални конструкции, върху които са окачени хиляди саксии с най-различни цветя – пълзящи, увивни, цъфтящи…

Обърнахте ли внимание на млечнобялото небе? Не е от снимките – от времето е. В Дубай да хванеш ясно синьо небе, каквото го правят по „пипнатите“ снимки, си е чудо. Тук или има пясъчна буря, или някакъв местен вид мъгла. Днес е пясъчна буря. Въздухът е примесен с фини частици пясък, които са толкова много и толкова дребни, че за около час се отложиха като прах от външната страна на стъклата на слънчевите ми очила. И да ви кажа, виждайки това, се замислих дали черните препаски през лицата на жените освен за прикриване от чужди мъжки очи не служат и за предпазване от негативите на времето в пустинята. Ето например в моя бял дроб този ден влезе доста пясък.

Пълно е. Най-много са туристите, като все още се чудя дали индийците наистина преобладаваха числено или просто са толкова натрапчиви персони, че се набиват на очи ужасно. Имам чувството, че се разхождам в някаква паралелна реалност, където в пустинята цъфтят цветя, а около тях се разхождат гъсти, крещящи, безредни индийски орди. Така че, не се чудете, задето те са в кадър на повечето ми снимки.

Е, инцидентно хванах и няколко арабски семейства, които бяха довели децата си на разходка. Тук ви показвам жена, която изчаква съпруга и детето си да се снимат до една приказна къщичка. Другото ми фото попадение с местни сложих за водеща снимка на този пост. Харесвам си я много тази снимка.

Тунелът на влюбените е една от атракциите на градината. Тук да се снимаш е като да се снимаш пред Айфеловата кула – визирам големия брой хора и невъзможността да направиш кадър, на който да си сам. Хванали сме някакъв любовен лайтмотив, защото градината е пълна с червени фигури на лебеди, образуващи сърца с шиите си. Изглежда, поизостанали са от 14 февруари и още не са ги прибрали.

Най-големият цветен обект в чудната градина на Дубай е самолетът на Emirates. Да се доближим до него е невъзможно, тъй като е „кацнал“ в цветно поле от петунии, но пък за сметка на това през където и да минем, все ще се завъртаме около него. В цял размер се вижда най-добре от терасата на „замъка“, но там пък шареният килим наоколо му остава леко скрит.

Споменах ли, че сме в средата на пустинята? Защото, ако не съм, бих искала да го имате предвид, когато гледате снимките с езерото, фонтаните и растителния свят наоколо. Наскоро във Фейсбук водих дискусия с един господин, който каза, че Дубай няма с какво да го привлече, тъй като е една пустош и нищо повече. И видите ли, аз, която не харесвам Дубай, бях в позицията на негов защитник. Защо ли? Защото от техните инженерни постижения можем да видим на какво е способен човекът, когато иска.

А ние вече сме открили магазина с джелатото и сме поседнали да се разхладим. Заслужена отмора след индийския скандал, който отнесохме на опашката. Идва индиецът – доволно запотен и вмирисан – и застава най-отпред. Започва да крещи нещо и да се кара с продавачите като тук-там ползва някоя английска дума, но повечето са си някакви негови крякания. Накрая, след напрегната и доста грозна крамола със служителите, той си тръгва ядосан, а ние разбираме, че тъй като искал само една вода, смятал за напълно нормално да предреди останалите и да бъде обслужен приоритетно. Не му се получи и май всички, начело с момчетата зад тезгяха, отнесохме сосна индийска попържня. Тя обаче по никакъв начин не развали уникалния вкус на сладоледа ни.

Охо, три без пет е. Всичко на всичко, за да обиколим Dubai Miracle Garden, ни бяха необходими точно 2 часа. За вашето посещение там можете да му отделите и час–два повече, като например се възползвате от сенчестите беседки и си организирате пикник на открито. Имайте предвид, че ви трябва много, ама много голям късмет, за да хванете ред. Пълно е навсякъде и хората не стават, след като приключат с храненето – лежат си там и ползват градината така, както ние ползваме нашите паркове през почивните дни.

Пътят на връщане е същият – такси + метро. Първо питаме такситата, чакащи пред портата на градината, но ни обявяват доста по-висока цена. Пресичаме паркинга и на булеварда, лееко отдалечени от официалната стоянка, намираме паркирали други таксита. Сумата, която те ни искат, е същата, каквато платихме на идване. Качваме се.

Оползотворяваме оставащите минути до нашето заминаване с един бърз пазар от местния супермаркет. Цените на фурмите и традиционните сладкиши никак не са ниски, но все пак са по-поносими, отколкото в мола. Излезли за първи път на разходка около хотела в светлите часове на денонощието, виждаме, че сме заобиколени от най-различни по стил, височина и цвят небостъргачи.

Тръгваме си. По-пусто летище от Al Maktoum International Airport не съм виждала. Сигурно и вие не сте. Като нищо човек ще си помисли, че таксиджията го е оставил на погрешно място. А в това полузаспало място аз минавам проверката на багажа с пълна бутилка минерална вода в раницата. Факт, силно “обнадеждаващ” за нивото на сигурността.

Първите части на историята за Дубай:
Без заглавие. Просто Дубай (1)
Без заглавие. Просто Дубай (2)

Още пътешествия из арабския свят:
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (1)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (2)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (3)

Йордания – потайностите на арабския свят (1)
Йордания – потайностите на арабския свят (2)

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като за целта трябва да кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да го направите и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.