Нова година в чужбина. Това е като химичен експеримент, чийто резултат е напълно непредсказуем – сместа може да избухне, но може и да се вкисне. Аз три пъти се пробвах да посрещам Нова година извън България, но и трите пъти все нещо недостигаше, за да се получи “взривът”.
ПЪРВИ ОПИТ – ПРАГА (ЧЕХИЯ)
Пътуваме голяма компания приятели за очарователната столица на Чехия. Ще комбинираме опознаването на Прага и пиенето на бира в любимия локал на Ярослав Хашек с вкусването на духа на прословутите Коледни базари и посрещането на Новата 2011-а година. Достатъчно голяма и достатъчно шумна компания сме, за да ни е весело и да си изкараме добре. И в предновогодишните дни, и на самата празнична вечер. Или поне така си мислехме, докато не влязохме в ресторанта, където имахме резервирана Новогодишна вечер с музика на живо. Сядаме си ние на масата, където по (наш) план ще изчакаме да мине кротката част от вечерта и да дойде време за „избухването“. Нали така го правим у нас?! Даже сме подгрели предварително с тъмна бира, греяно вино и онази тяхната билкова напитка, която прилича на сироп за кашлица от едно време. Мразя го този сироп, ама това е друга тема.
Носят ни храната. Ние, тези със стандартните вкусове, получаваме това, което сме си заявили предварително. Пред вегетарианеца в компанията ни обаче е поставена сочна свинска пържола. А пък той, миличкият, е вегетарианец не от хуманност към животните, а от физиологична непоносимост към месото. Демек не може да си „затвори очите“ само за тази вечер. Викаме сервитьора – младо русоляво момче на не повече от двайсет и една-две години – и му обясняваме на английски за недоразумението. Искаме задушени зеленчуци, както сме поръчали. Повтаряме многократно „сложната“ английска дума vegetables. Гледа ни, усмихва се и накрая самодоволно на немски ни пита дали говорим немски. Из-не-на-даа. За него. Говорим!
Като по команда, чувайки немския отговор, тутакси се оттегля от масата ни. Не се появява чак до сервирането на десерта. Май-май младежът не знае нито английски, нито немски и просто се опита да ни блъфира. Всъщност успя. Случката ми напомня за вица с двамата полицаи. Не може да не сте го чували… Дето ги заговаря чужденец, който се е изгубил в България, и ги моли да го упътят. Първо на английски, после на френски, а накрая и на немски. Нищичко не му разбрали. Тръгнал си чужденецът, а единият полицай казал на колегата си: „Ех, друго си е да знаеш чужди езици“ – а другият му отговорил – „Ми, тоя като знае, да не би да се опра’ѝ?!“ Е, и ние така. Нашият вегетарианец изкара вечерта на гарнитурата, с която беше украсена пържолата му, и волни подаяния от нашите чинии.
Добре, че поне имаше алкохол. Но и той не бе в състояние да ни опияни дотолкова, че да успеем да изтърпим музикалния съпровод на живо. „Оркестърът“ се състоеше от певица и мъж с йоника, който ѝ приглася понякога – точно като по селските кръчми в зората на 90-те. По-лошото обаче не бе числеността на състава и инструментите им, а репертоарът – руски шлагери. Един след друг. И то такива, които никой от нас никога не бе чувал. Дори руснаците не се забавляваха на собствената си музика, а в 22 часа (когато настъпи полунощ в Москва) станаха и си тръгнаха. Зарадвахме се. Чудно защо си помислихме, че след като братушките ги няма, двойката на сцената ще смени жанра. Уви, не го направи. Сигурно толкова дълго и упорита бяха репетирали за тази вечер, че държаха на всяка цена да ни покажат резултата от усилията си. В една от техните почивки измолихме да пуснат по уредбата дунавското хоро и това беше „празненството“. Малко след полунощ всички си легнахме разочаровани, а един от нас беше и гладен.
Зарекохме се, че скоро няма да си причиняваме това отново. А ако някога пак решим да посрещаме Нова година в чужбина, то ще е на място, което не е пò на север от София. Към това обещание ни подтикна кучият студ в Прага.
ВТОРИ ОПИТ – АТИНА (ГЪРЦИЯ)
Две години по-късно правим втори опит с посрещане на Нова година извън България – този път отиваме в Атина. Ако не друго, там със сигурност е топло. Странна зима беше това, но от София тръгнахме на някакви минусови температури, а там по обедно време термометърът доближаваше 20°С. Приказка.
Почти същата компания сме (с малки ротации), така че настроението е на ниво. Гърците са южняци, умеят да се веселят и музиката им е хубава – на лице са всички предпоставки, за да си изкараме добре. Отседнали сме в някакъв голям хотел на площад „Караискакис“, в чийто ресторант ще е празненството. Има и други българи там. Доволни сме от това, защото българите знаем как се правят тези работи. Празненствата имам предвид. А компанията, с която сме на една маса, е просто шеметна – чичо Къци и съпругата му Дечка заедно с бившия ѝ мъж Райчо и сина ѝ от първия брак, чието име не си спомням. Модерно семейство като от турски сериал. Само че нашенци – веселяци и пийняци.
Този път издънки с храната няма. Изненадата дойде от нещо, в което точно в Гърция най-малко бих се усъмнила – музиката. Обаче е факт. На тази Нова година емпирично установихме, че дискографията на „Ace of Base“, изпълнена в инструментал от гръцки оркестър, не е подходяща за повода. Даже на чичо Къци (той не пие узо, защото го счита за твърде скъпа мастика, а пък има същия ефект върху главата му) не успяха да му „отворят“ глътката. Накрая около 23 часа 2/3 от гостите си тръгнаха, за да видят дали на площад „Омония“ празненството няма да е по-добро, а останалата малка част се оттеглихме безславно по стаите. Е, посрещнахме Нова година, но го направихме на балкона на една от стаите ни, която имаше изглед към площада с фойерверките. За музикалното оформление се погрижиха телефоните ни и една портативна тонколонка. (Сега, като се замисля, никак не лошо си изкарахме 😊)
ТРЕТИ ОПИТ – КРУШЕВАЦ (СЪРБИЯ)
Ако има нещо положително в нашите новогодишни експерименти, то това е наличието на прогрес. Не мога да отрека, че с всеки следващ опит нещата се подобряват. Сърбия е най-доброто ни попадение до сега. Показателно е, че изкарахме до 04:30 ч. Ако ви предстои да посрещате Нова година в западната ни съседка (или сте го обмисляли като вариант) и се чудите какво да очаквате, ето линк към разказа ми за миналогодишното парти: Ниш и Крушевац – Нова година в Сърбия.
И тъй като Нова година чука на вратата, ще се радвам да дадете идеи за удачни новогодишни дестинации.
А от мен: Весела Коледа и щастлива Нова година!!!
———————-
Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да го направите и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.
puritankata 
Leave a Reply