Аз

Какво да кажа за себе си? Не знам. Може би, че…

Обичам да пътувам,
много обичам да пътувам. Правя го във всеки удал ми се случай. Планирам и изживявам всяко едно пътуване – независимо дали е кратка уикенд почивка в България или екзотично пътешествие из далечни земи, с еднакъв ентусиазъм и кеф. Посетила съм 30 държави на 4 континента и просто не знам как ще ми стигне животът, за да видя поне по нещичко и от останалите 164 страни в света. Не ми се мисли и за безбройните прекрасни местенца в нашата родина, на които все още не съм била. Разказите за преживяванията и снимките от посетените места публикувам във Facebook страницата ми Моята дестинация и тук, в моя блог puritankata.com. Правя го с удоволствие и се надявам да ви харесват. Старая се също така да давам полезна информация, която да ви послужи при планирането и изпълнението на вашето лично приключение.

Обичам да чета,
чета във всяка минута, когато не правя нещо друго. Чета художествена литература, защото ми харесват историите. Така слушам приказки – просто го правя с очите си. Ако трябва да посоча жанр, за който съм сигурна, че не е „моят“, това е фантастиката. Фентъзи чета, но с особено мнение и в ограничени количества. Не съм чела “Стопанката на Господ”, но съм чела “Петдесет нюанса сиво”. Не съм чела Венета Райкова, но съм чела Боби Цанков и Георги Стоев. Както се казва – преди да кажеш, че не харесваш нещо, трябва да го опиташ. Затова и аз постоянно „опитвам“. Именно на този принцип действам и с храната.

Обичам да ям,
обичам самото хранене, обичам мисълта за храна… НО не обичам да готвя 😉 Затова всички рецепти, които публикувам тук, са лесни, бързи и много, много вкусни. Обичам и да експериментирам с небцето си. Яла съм лос, яла съм крокодил, яла съм кокоши крака, яла съм хлебарки и скакалци, яла съм и смърдящо, развалено, патешко яйце, пила съм текила с червеи. Ям и пия всичко, което е обичайно за мястото, където се намирам. Досега не съм попаднала на нещо, пред което да се възпра. Най-лошата храна съм яла в Чехия – това е единствената държава, от чиято кухня имам отвратителни спомени. Мястото, на което бих се върнала само заради храната, е Тайланд и може би някоя арабска страна. По няколко думи за поредния ми кулинарен експеримент ще откриете в почти всеки мой текст. Храната е неизменна част от пътуванията с мен. Затова и доста от заведенията, които са ми направили впечатление – добро или лошо – получават пост тук.

Обичам и да снимам,
въпреки че нямам модерна, скъпа техника. Не влагам кой знае какво старание, не чакам перфектната светлина и не търся подходящия ракурс. Моите снимки отразяват моите моменти. Снимам, за да “запечатвам” спомените си, а заедно с публикуваните тук разкази ги консервирам завинаги. Снимам сгради, места и храна. Не снимам непознати хора – или го правя рядко, защото считам това за нарушение на техните права. Аз самата избягвам да съм в кадър. Чувствам се комфортно единствено пред обектива на моята прекрасна приятелка Деси (обичам те, зайо ❤ ). Точно снимка, направена от нея, избрах да сложа тук.

Ето това съм аз. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: