5 дни в Украйна (ден 1: Киев)

“Оф, Таньо! Ти няма-няма и току измислиш някоя простотия“. Това получих по Messenger от моя благоверен в отговор на пороя от съобщения, с който го залях на 30 декември по повод желанието ми да отидем в Украйна. Толкова безинтересна и безперспективна му се видя първоначално дестинацията, че преотстъпи в моите ръце цялата организационна работа – несвойствено за мен занимание, с което в друга ситуация не бих се заела. А той, за да е още по-забавно, вдигна летвата – поиска от мен интересно и бюджетно (по нашите разбирания) пътуване, с което бившата социалистическа република да си заслужи „изгърмяния“ отпуск и отделените 5 дни.

Еми, заслужи си ги. Заслужи си ги и още как. И вие ще се убедите, като прочетете за нашето петдневно обикаляне из Украйна. Преди това обаче нека дам малко скучна, но полезна информация за пътуването и организацията му. Летим с директен полет София–Киев, който е нова дестинация на Ryanair за 2019-а година. Като всяко нещо, в началото подлежи на разработване и цените на билетите са ниски – „хващаме“ ги за по €35 в посока (без чекиран багаж и без избор на места). Имаше и по-евтини, но за нас важни са и датите – избираме си 15–19 май, което е сряда–неделя. Това са единствените два дни от седмицата, в които самолетът свързва двете столици.

Ryanair Sofia-Kiev
Самолетът се пръска по шевовете

За място, от което да тръгват и към което да водят всички наши пътища, избирам Киев – той е нашият „хъб“. Не сме от феновете на Airbnb, а още по-малко на „споделените дивани“, затова се обръщам към Booking за хотел. Търся две неща – удобство и цена. Намирам ги в хотел „Мир“, където двойна стая за нашия период е 75 лева на вечер, а пък спирката на синята линия на метрото, която отвежда до центъра на Киев, е пред входа му. За хотела не мога да кажа, че е хубав, но и не мога да кажа, че е гаден. По-скоро би му отивало определението „социалистически“, което описва всичките му качества и недостатъци. А ви занимавам с хотела, защото той е част от пътуването, макар и съвсем маловажна според нас – приемаме го за място, където човек може да се усамоти, за да се окъпе, преоблече и наспи. Ако изберете същия хотел, съветът ми е да не си заявявате закуска. Наоколо е пълно със заведения и капанчета, плюс един голям супермаркет, така че навън има къде-къде по-добри варианти за храна и кафе.

Hotel MYR Kiev
Входът на хотел “Мир”

Програмата. Правя я буквално за половин ден, защото добре знам какво искам да видя в Украйна. „Перлите“ ми са Киев, Лвов, Межихирия и Чернобил и Припят. Изглежда, добре съм ги подбрала, защото за първи път от доста години насам толкова лесно и бързо си намираме компания за пътуване. Отдавна сме се научили да не каним наред, а единствено потенциално заинтересовани. Този път отправяме само 3 покани и получамаве цели два утвърдителни отговора. Събрали сме се шест човека (три двойки), което по моите наблюдения е максимумът, при който няма мрънкащи, а само забавляващи се. Що се отнася до детайлите покрай предварителната организационна подготовка, свързана с посещението на всяко едно от избраните места, тях ще опиша в разказа ми за съответния ден.

Ukraine map - TRIP
Голяма държава, която има какво да покаже

Уговорената среща на Летище София е мираж. Събираме се чак пред гейта, защото едни объркали терминала, а пък други не отчели за проблем ненавременното хващане на такси. Накрая обаче всички сме там и излитаме, а това е най-важното. Полетът София–Киев по разписание трябва да трае почти 2 часа, но съобщението за кацане чуваме след не повече от 1 час във въздуха. Гладък и нетурболентен полет с продължителност на едно мигване, след който по всички очаквания трябва да сме кукуряци. А и предвид факта, че кацаме в 8 часа сутринта, пред себе си имаме на разположение цял ден за разходки и разглеждане.

the program
Програмата в снимки

Паспортната проверка минава интересно – при прочитането на името ми (Таня) граничният полицай започва да се подхилва „под мустак“, а в съседство неговият колега е по-смел и директно задява моя приятелка с комплименти колко е красива. На момента не отдаваме кой знае какво внимание на случката, но от позицията на днешния ден, знаейки какъв дефицит са мъжете в Украйна и каква „война“ водят местните жени за тяхното внимание, си давам сметка, че това си е истински повод за почерпка. Съпрузите ни също не са особено впечатлени – за тях по-интересно е дали предварително заявеният трансфер от летището до хотела, който сме предплатили (€50 за миниван, който днес има ангажимента да ни вземе от летището, а в неделя да ни върне обратно) ще дойде. Опасенията им, че украинците отдавна са изпили парите и вече са забравили за поетия ангажимент се оказват безпочвени – в залата за посрещачи на летище Борисполь (Boryspil) ни очаква мъж с табелка.

Living houses Kiev
Преброих 38 етажа. Височината повдигна два въпроса: 1. Как си качваш новия диван до вкъщи, ако живееш на 35-ия етаж например? 2. Какво е усещането, когато духне вятър?

Горещо е. Толкова е горещо навън, че чак не е за вярване. На тръгване София ни изпрати с има-няма 12°С и прогноза, обещаваща продължителен студ, а Киев ни посреща с около 23–25°С. По-лошото е, че „гардеробът“ ми е съобразен с правилото „на север е по-студено“. Кой да знае, че на север тези двадесет и няколко градуса може да се усещат като тридесет…

Пътуваме доста – първо по някакъв магистрален път, след това из киевските покрайнини, а накрая попадаме в порядъчно задръстване. Предвид часа изглежда сме в сутрешния трафик заедно с отиващите на работа. Притиснати сред колоните от едва-едва помръдващи коли, гледаме насреща хълмистия бряг на река Днепър със златните куполи на църквите и се сещаме за филма „Двойникът“ и култовата реплика на Тодор Колев: „Мимето, брат’чед, сервитьорка… сервира тука така… в „Днепър“. Нещо златно има и на моста, върху който сме заседнали – петолъчка. Снимам я специално заради баща ми, който изрично ми заръча да видя дали украинците са се отказали от историята и миналото си така, както сме го направили ние.

Bridge in Kiev
Освен петолъчката върху моста си стои и символът сърп и чук

В хотела, разбира се, не искат да ни настанят, защото е твърде рано. И нашите планове не са да спим, затова хвърляме раниците в стаята за багаж и хващаме метрото. Купуването на билети ни отнема известно време, защото на метростанцията няма гише с продавачка, а само автомат, но той пък не работи с едри купюри. Цената обаче ни харесва – 8 UAH (Ukrainian hryvnia, украинска гривна) за еднопосочен билет, което е около 0,50 лв. Опа, ама то и билети нямало. Тук пътуват с жетони – пластмасови „монетки“ с надпис Київ, върху които си личат белезите на продължителната употреба. Иначе влизането е също като при нас – пускаш жетончето в турникета за контрол на достъпа и си вътре.

Kiev Metro
Влакчетата са на по-малко от 2 минути

Метростанциите не са нищо особено, за да не кажа, че са грозни. Хем ми се ще да похваля нашето метро колко е красиво, хем знам, че няма място за сравнение между двете. Едно е да си построил нещо преди 20-ина години, а съвсем друго е да го имаш от 60. Киевското метро е третото най-старо метро в СССР – построено е след Московското и Петербургското и е пуснато в експлоатация през 1960 год. Не знам какви технологии са ползвали тези хора тогава, но в Киев е най-дълбоката метростанция в света – „Арсенална“ е на 105 метра под земята. Ние слизаме на спирка Майдан Незалежності (Maidan Nezalezhnosti), която излиза точно на централния градски площад. Според статистиката тя не е сред най-дълбоките, но на мен ми се видя внушителна. От това, което съм виждала с очите си, мога да я сравня със станцията при Big Ben в Лондон.

Maidan Nezalezhnosti metrostation
Малко е страшничко и леко клаустрофобично, но пък си е изживяване

Площадът е внушителен и много, много напомня нещо добре познато нам – софийското ларго. Киевското ларго обаче е по-мащабно – личи си, че е строено със замах и без стеснения за изразходваните средства. Гигантизъм лъха от всякъде. В същото време обаче човек не се чувства нищожен и притиснат сред масивните сгради, а напротив, като че ли органически се слива с обстановката. Или може би ние го усетихме така, защото все пак идваме от сателитна на Съветска Русия държава. Както се казва, почувствахме се в свои води.

Maidan Nezalezhnosti 1
Изглежда познато, нали?
Maidan Nezalezhnosti 2
Едната половина на Майдан Незалежности

То си е ранен предиобед, но когато си станал в 5 сутринта, се усеща като следобед – особено болезнено го чувстват стомахчетата. Движим се без карта и посока, което донякъде си е цел, но донякъде си е и стечение на обстоятелствата. Единственото сигурно, което знаем, е, че вървим по протежението на улица „Хрещатик“ (Khreschatyk), а тя е главната в центъра на града. Тук-там има табелки, насочващи към забележителности, но за хора, които не търсят нищо конкретно, те са безполезни. Минаваме покрай сградата на Арт-център „Дара“, после покрай магазин на Zara, елегантно скрит зад орнаментирани, масивни врати, докато на тротоара не ни спират двама младежи, които предлагат снимка с маймунка. Не искаме снимка, но докато хомогенизираме групата, за да се отървем от „капана“, един от нас вече е с маймунка на раменете. След секунди и втора кацва отгоре му – спасение няма, трябва да си платим за „атракцията“. 300 UAH – това е цената, която ни обявяват. Нашата контраоферта е 30 UAH. Толкова са обидени, че дори не искат да продължат пазарлъка, а си прибират маймунките и с вирнати носове се отдалечават.

Art centre DARA
Сградата, в която се помещава артцентърът

Еми, да ви кажа честно, не ни накривиха каскета особено. Който не иска пари, няма нужда от тях. А пък нашата разходка все повече се превръща в търсене на храна. Аз съм особено потърпевша, защото вълците в стомаха ми вият на пълнолуние. Наоколо се нижат красиви и импозантни сгради, малки будки за кафе и нацъфтели, кичести кестени. От ресторант и помен няма.

Coffee Mania Kiev
Толкова са слаби и нагласени украинките, че дори майките с по две деца изглеждат като нераждали момичета

Попадаме на Бессарабський ринок. Това е покрит пазар, който дори бил туристическа забележителност, но на вид е като нашите Хали от времената преди да ги облагородят. А и е по-малък и само на един етаж. С надежда се спускам вътре, но уви, храна няма. Тоест има, но е в насипно и твърде сурово за вкуса ми състояние – разбирайте току-що заклани и разфасовани животни. Интересен е, точно както са интересни за разглеждане и турските безистени, но определено няма какво да си купиш. Пък и цените, още с първия поглед стана ясно, доста надвишават средните за Киев.

Besarabski rinok outsite
Сградата на пазара, безспорно, е доста красива
Besarabski rinok insite
Прясно-прясно, от кланицата

Късметът е на моя страна. Точно на отсрещната страна на булеварда виждам надпис Pizza. Даа, знам, че сме в Украйна. Да, знам, че е добре да опитаме нещо местно, но в този момент пица е най-хубавата дума на света. Тичешком пресичам подлеза и единственото, което ме отбива от пътя ми за мъничко, са смразяващи кръвта бели, женски сандали на високи платформи с пухчета и големи бляскащи камъчета. Неустоими! Добре, че съм гадна 😉

NEW Pizza in Kiev
За първи път ми сервират пица на такива стойки. Страшно удобно е, защото на малки маси се побира много храна, а и можеш да си пъхнеш бирата отдолу

Гладна мечка хоро не играе, ама като си хапне, ѝ се доспива. Та и ние така. Но не, няма спане. Упорити сме и продължаваме с разходката. Този път очите ни са отворени за красотите на града, а не търсят табели на ресторанти. И аз ставам по-обстоятелствена в снимането – то не са сгради, то не са минувачи, то не са цветенца. Красив град е Киев, стига да си способен да го оцениш.

CUM_Kiev
“Малко” е по-голям от нашия 🙂
Khreschatyk street
Целта ми бяха сградите и кестените, но в кадър попадна и галантният киевчанин

Освен пицата, другото хубаво нещо, което ни се случи, е, че разбрахме накъде е Днепър, т.е. къде са голяма част от забележителностите. Връщаме се обратно към площад Майдан Незалежності и продължаваме към парка. Хубаво е. Няма да мръднем от него, та ако ще и една забележителност да няма вътре – толкова е прохладно и приятно. Забележителности обаче има. Първо попадаме на People’s Friendship Arch (Арката на дружбата на народите), която е построена в чест на две важни годишнини – 60-ата на СССР и 1500 на Киев. Сварваме я в ремонт, така че снимките са правени през процепите на металните ограждения. Примамени от песента на птичките и дебелите сенки, присядаме на една пейка. На добре нахранената мечка, която на всичкото отгоре си е пийнала и биричка, наистина ѝ се спи. “Събужда” ме тънко скрибуцане на цигулка, но понеже не ги различавам, може и всякакъв друг струнен инструмент да е. Пред входа на малката зала на националната филхармония сме, а аз се набутвам вътре, за да разгледам. Щраквам и една–две снимки.

People’s Friendship Arch
За преминаването през тревните площи има глоба от 500 UAH, но за прескачане на оградите и прекосяване на строежа няма наказание. Познайте през къде минаваха всички…
Filharmonia
Малката зала на киевската филхармония отвътре

Единственият ни шанс да оцелеем е като се движим под сенките. Хващаме една голяма алея и по-скоро се влачим по нея, отколкото вървим. А тя, видиш ли, ни извежда пред най-красивата сграда, която видях в Украйна. Незнайно защо първото ни предположение е, че това е музеят на водата, но от близко по афишите отпред установяваме, че е театър – Київський академічний театр ляльок (Kyiv Academic Puppet Theatre). Там какви хубави пейки има, само ако знаете… Превъзходни! Само да не бяха толкова слънчеви. На единствената сенчеста се е настанила млада влюбена двойка. Момчето мирно е положило глава в скута на своята приятелка, а тя нежно му роши косите, от които като декемврийски сняг върху черния ѝ панталон се сипе пърхот.

Kyiv Academic Puppet Theatre
Това е снимка без абсолютно никаква обработка

Това бил Маріїнський парк (Mariinsky park, Мариински парк), а споменатият от мен Музей на водата е точно зад театъра. Помещава се в много красива сграда с високи кули, на чиито върхове има златни ветропоказатели – като къщичка от приказките е. Планът ни не включва музеи, а разходки на открито, така че продължаваме нататък. Следващото ни попадение е стадионът на ФК Динамо – Киев. Син е. Мъжката половина от групичката ни симпатизира на този цвят, т.е. не минаваме без снимки отпред. Разположен в подножието на хълмче, мачовете на стадиона преспокойно могат да бъдат гледани от горната част на парка. Интересно ми е дали полицията отцепва района, когато там има футболна среща, или оставят възможността и на хората без билети да се наслаждават на играта…

Stadion Dinamo
Главният вход на стадиона на “Динамо”

В Маріїнський парк, както се досещате, е и Маріїнський палац (Mariinsky Palace, Мариински дворец). Той е „кацнал“ на хълмчето, „подпиращо“ стадиона в гърба. Толкова добре е скрит в дърветата, че за малко да го подминем. Заслуга за разсеяността ни имаше и засиленото военно присъствие в района, което привлече вниманието ни. Какво правеха всичките тези военнослужещи там не разбрахме, но пък ги сварихме да обядват. Не им мислим лошото.

Mariinsky park kiev
Снимах тази мини сцена, защото имаме същата в Борисовата градина в София, а нищо чудно и в парковете на други наши градове да има подобни

Много е красив площадът пред Маріїнський палац. От тук се открива невероятна панорамна гледка към част от Киев – онази, останала отвъд Днепър. И дворецът е красив. На неговия фон не една и две украински сватбени двойки са увековечили своето ДА. И ние попадаме в суматохата на една такава фотосесия, която аз запечатвам в кадър a la бекстейдж.

Panoramic view Kiev
Панорама
Mariinsky Palace wedding
Изборът на младоженците за сватбени фотографии

Край! До тука бяхме. Дори и най-ентусиазираните от нас не искат повече да се разхождат. Решението е взето – отиваме в хотела, за да си починем, след което, разбира се, ще се яде. Пак! Най-близката станция на синята линия е достатъчно далече, за да не искаме да вървим до там. Запътили сме се към станция на червената линия, която според off line картата на Google е само на няколко стотин метра от нашето местоположение. Познайте коя е тя? „Арсенална“ – онази, за която вече ви споменах, че е най-дълбоката метростанция в света. Ние тогава не знаехме тази „дребна“ подробност, но пък случаят направи така, че ни отведе точно там.

Arsenalna metrostation Kiev
Входът на метростанцията

Вървейки по тротоара покрай улица Mikhaila Hrushevskoho, влизаме в епицентъра на някакво шествие. Доста е рехаво откъм хора, но пък откъм коли е добре представено. Цялата улица е задръстена от паркирани автомобили – сигурно 80% от тях са с латвийски регистрационни номера, а останалите 20% са с полски. Има и 2–3 български, както и още толкова немски. Но не, това не са българи, които са запалили колите си и са отишли в Украйна със собствен транспорт. Това са украинци, които карат коли с българска регистрация. Странно е, нали?

Avto Evro Sila
Акция на „Авто Євро Сила“

Трудно ми беше да разгадая ситуацията, защото информация в Интернет няма особено много, но след като свързах 2 и 2, получих следното. В Украйна е имало много сериозни проблеми с митническото освобождаване на автомобили с европейски номера. Митничарите буквално са си разигравали коня, както си искат. На места намерих да ги наричат „престъпници с пагони“. Обединили се будни, недоволни украинци и създали движение, наречено „Авто Євро Сила“ (АЕС), което през 2017 год. извоювало свободното придвижване на автомобили с еврономера в Украйна. Дори повече – те са нещо като вечно буден защитник на пострадалите от митничарските своеволия. Внасяш си например автомобил с еврономер, който не подлежи на митническо освобождаване, но на митницата решават да ти покажат от къде изгрява слънцето и кой кой е. Звънкаш на „Авто Євро Сила“ и техни представители идват незабавно да ти съдействат, независимо къде си. Същото ще се случи, ако те спре полицай и ти се заяде. Предполагам обаче, че правят това само за своите членове. Та както и да е – българските регистрационни номера допаднали на украинците, защото хем са европейски, хем някои от нашите буквени областни обозначения, пред един по-разсеян служител на полицията, могат да минат за тамошни. Много се харесвали „СВ“ и „СА“, защото съвпадали с украинските означения на Чернигорски и Черкаски окръг.

Да, знам, че ви обещах да ядем. Отиваме. Дори няма да ви занимавам с обиколки в търсене на „перфектното заведение“, защото не сме в настроение за това. Сядаме в първото – казва се il Molino и се представя за неаполитанска пицария. За себе си съм казвала не веднъж, че италианска кухня извън Италия не ям, защото далеч от родината ѝ тя няма нищо общо с оригинала. Е, приятели, връщам си думите назад. В il Molino сядахме 2–3 пъти и нямаха празно. Добри са.

Pizza il Molino
Комбо меню – жива бира с пица. Бирата не ми хареса, защото на вкус го докарваше на нашите радлери. Все едно пиеш порядъчно вкиснат и недостатъчно сладък компот
Beef steak il Molino
Телешки стек “Ню Йорк” с грилован чесън, горчичен сос и пържени картофи. Уникален!
Salad il Molino
Това пък изобщо не си спомням какво беше 🙂

Пиша тези редове посред нощ. Нашият първи ден в Украйно също е към своя край. А като си го кажем по най-директния начин – време е за сън. Трябва да отморим, защото утре ще ставаме в 4 часа сутринта, за да хванем сутрешния влак за Лвов. Първоначалният ми план беше да се шляем там, но в деня преди заминаването ни спретнах нещо страхотно – обиколка на „скритите съкровища“ на Лвов. Верно са скрити, ама аз ще ви ги покажа. Елате с мен в следващия ми пост, посветен на нашата обиколка – „5 дни в Украйна (ден 2: Лвов)“

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да го направите и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.

Всички истории за Украйна
5 дни в Украйна (ден 2: Лвов)
5 дни в Украйна (ден 3: Межихирия)
5 дни в Украйна (ден 4: Чернобил и Припят)
5 дни в Украйна (ден 5: Киев)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: