Куба – благословена и прокълната (La Habana) 1

Куба е музика. Куба е танц. Куба е веселие и безгрижен живот. Или поне такава е романтичната ни представа за нея. След запознанството обаче тя открива и другото си лице. Куба е бедност. Куба е мръсотия. Куба е затвор.

Историята, която ще разкажа, се развива в не толкова далечната 2014-а година. Месецът е октомври – идеалното време от годината да си на Карибите, а аз ще се омъжвам. Да, точно така, в Куба. 🙂 За сватбата огромни благодарности дължим на страхотните хора от българското посолство в Хавана, а за пътуването се погрижиха Булкомтур – агенция, спечелила отдавна доверието ни.

Офертата е за 8-дневна екскурзия на стойност почти 2000 лв. на човек. Организатор е испанският туроператор Evelop! и пакетът включва самолетен билет Мадрид-Хавана-Мадрид, трансфери летище-хотел-летище, настаняване в хотела 4* Mercure Sevilla в Хавана (за 3 дни на ВВ) и в 4* хотел Barceló Arenas Blancas във Варадеро (за 5 дни на All inclusive), както и трансфер Хавана-Варадеро-Хавана. Полетът до Мадрид е допълнителен разход и възможностите са две – или плащаш на агенцията да го организира и не се занимаваш с нищо, или спестяваш някой лев и сам си правиш всичко. Ние сме от вторите. Летим с Bulgaria Air, защото с техния полет престоят ни на летище Adolfo Suárez Madrid–Barajas (Адолфо Суарез Мадрид-Барахас) е само 3 часа, а и защото нямаме особен избор. Тогава само две компании изпълняваха директни полети София-Мадрид и цените на билетите бяха космически – над 360 лв. на човек в двете посоки. Хубавото е, че кацат на Терминал 4, от който ще излетим за Хавана.

Adolfo Suarez Madrid–Barajas T4
Терминал 4 е най-новият на летището в Мадрид

И за да приключа с въпроса за парите, трябва да спомена нощувката в хотел 4* Axor Feria в Мадрид на стойност €50 за двама. Ще отседнем там на връщане от Куба, защото кацаме след излитането на полета за България. Axor Feria е близо до летището, предлага безплатен шатъл от/до там и поддържа добри цени – абе, идеален е за нашите цели. Препоръчвам го с две ръце.

Axor Feria Madrid

В Мадрид сме.  Едва не изпускаме възможността да си изберем места в самолета, но късметът ни се усмихва и “хващаме” двойка седалки до прозореца. Летим с Airbus A330, в който на един ред има по 8 седалки – по 2 до прозорците и 4 всредата.

Evelop
Самолетът ни е с нестандартен дизайн на ливреята

На гишето за check in ни издават и кубинските визи (струва по $25 на човек). Купуваме си документа с посредничеството на Evelop! от Испания, защото кубинската посланичка в България е пословична със солената такса “и аз съм човек”, която начислява върху всяка услуга. От “опарени” научих, че визата, взета от нея, струвала двойно.

Чакат ни 9 ч. и 30 мин. във въздуха над Атлантическия океан. Стюардесите са кисели испанки (сред тях има доста грозновати), които не желаят да говорят английски по никакъв повод. Ако ви кеф – кеф, ако ли не – много ви здраве! Истинският кеф обаче тепърва ни очаква на Карибите, така че лесно преглъщаме липсата на нормално обслужване на борда. 🙂

Кацаме на единственото летище в Хавана – Jose Marti Intl. (Хосе Марти Интернешънъл), където минаваме строг пропускателен контрол. Палмата за най-щателни проверки здраво държи Израел, но плътно след нея се нарежда Куба, където снимат лицето ми и го сравняват със снимката от паспорта чрез специална програма. На излизане от страната процедурата е същата. По-късно научихме, че това е предпазна мярка не срещу тероризъм например, както всеки би си помислил, а срещу, забележете, незаконната емиграция на кубински граждани. Имало случаи на откраднати или доброволно предоставени, а понякога дори продадени от чужди граждани международни паспорти, с чиято помощ някой кубинец е “скъсал синджира” и е избягал навън.

Отвъд тесния тунел с камерите ни посрещат местни водачи и автобуси. Нашият водач говори френски и, разбира се, испански, но не и английски. Бърбори през целия път. Кой знае, може и важни неща да казва човекът, ама пусто като не му разбираме и дума… Добре, че пътят до нашия хотел – Mercure Sevilla, е кратък, а персоналът там говори английски.

DIGITAL CAMERA
Хотел Mercure Sevilla отвън. В началото на ХХ век там е отсядал Ал Капоне

Тъмно е. На слизане от автобуса ни обкръжава “глутница” кубинци (само мъже), всеки от които иска нещо да ни продаде – я екскурзоводски услуги, я такси, я (без)ценни монети с лика на Че Гевара. Търговията е ожесточена, както в арабския свят например, но тук продавачите не ти “влизат директно с бутонките”, а използват кратка увертюра, свеждаща се до въпроса “Where are you from?“. Странното е, че на нашия отговор “България” отсреща чуваме репликата “Оо, Христо Стоичков”. Казвам “странно”, защото преди да заминем всички ни убеждаваха колко известна е Йорданка Христова в Куба, тъй като била спрягана за любовница на Фидел Кастро. Любовница или не, Данчето Христова далеч не е флагманът на България в Куба – изместили са я Камата и… ще ви кажа по-натам кой още. 🙂

Hotel Sevilla Havana
Откритата тераса в лобито на хотела

Вечерта се изплъзваме от мрежите на кубинските търговци, но на сутринта попадаме право в тях. Испанската агенция, с която пътуваме, ни е напълно безполезна, защото работи само с и на испански. Наемаме си частен екскурзовод – един от многото кубинци, наобиколили входа на хотела, които са готови на всичко за някой долар. Нашият е въз черничък и с леко загадъчна физиономия, заради което му лепваме прозвището Дензъл Уошингтън.

Dodge_Havana
Най-караните коли в Куба са американските от 50-те години на ХХ век, а на второ място са Москвич

Дензъл ни качва в ата от горната снимка – повече от 50-годишен Dodge, с което туристическата ни разходка из Хавана започва. Първото място, на което ни води, е някакъв частен дом, от където си купуваме нелегални пури – умидор (дървена кутия от тисово дърво) с 25 бр. пури Cohiba за $100 (у нас една пура струва над 50 лв.). Разбира се, всичко се разиграва като многократно репетирана пиеса. Първо ни водят в легален магазин за cigars, където ни настръхва косата от цените. После ни заклеват да мълчим и ни отвеждат в някаква къща (изобщо не знаем къде сме и разчитаме само на добросъвестността на Дензъл). В нея живее служител на цигарената фабрика – дебел и ужасно потен господин, попрехвърлил 40-те, който ни оглежда критично изпод вежди от горе надолу и обратно, без изобщо да става от люлеещия се стол. Промърморва нещо и от горния етаж слиза млада и доста красива жена, която носи умидора. Мазният господин едва отлепя гърба си от облегалката на стола, за да залепи бандероли върху кутията, с което на практика легализира незаконните пури. Слага кутията в непрозрачен (не трябва да се вижда какво изнасяме от къщата му) и омазнен от дълга употреба плик и ни го подава. Прибира парите с охота и накрая всички сме доволни и щастливи.

Havana centar
Из улиците на Хавана. Снимката е направена, след като се отдалечихме от дома на “контрабандиста” на пури

Всичко това се разиграва някъде из сукаците на стария град на Хавана в претъпкан с изхабени от времето и от употреба мръсни мебели сутерен. По стените има петна от изпражнения на мухи, от тавана виси вентилатор, издаващ плачевни звуци, а въздухът е сгъстен от жега, пот и мирис на влажно и застояло. Ние стърчим почти на прага на вратата, която не се отваря до края, защото отзад има легло. Върху него спи възрастен мъж, чийто сън нашата сделка не смущава нито за миг.

Търговията с пури в Куба е част от един неофициален, паралелен на официалния, свят, в който всеки припечелва на частно, въпреки строгата забрана. Дензъл също е в сивия сектор и предоставя екскурзоводски услуги без да има нито лиценз, нито разрешение, нито квалификация за това. Прескачането на законите е единственият начин да се борят с ограниченията на комунизма и бедността.

Следващата спирка в нашата програма е българското посолство (все пак имаме сватба да уреждаме 😉 ), което обаче никак не се нрави на Дензъл. Колкото и да е изпечен в бранша, хваща го страх да пусне клиентите си да се “развяват” в правителствена организация с кутия незаконни пури. По негова молба оставяме плика в колата, която е паркирана на една пряка от посолството, и отново се кълнем в мълчание. Този път идва и нашият ред да се страхуваме, защото въпреки надписа Taxi отгоре, колата не е истинско такси, а поредното менте в Куба – там почти (да не кажа абсолютно) нищо не е такова, каквото изглежда. Доверяваме се на Дензъл по две причини – едната е, че в Куба наказанията за кражба са няколко десетки години затвор (не се шегувам!), поради което никому не минава през ума да краде (освен това ние вече сме се погрижили да имаме снимка на Дензъл и колата), а втората – ние ще дадем повече пари на Дензъл за екскурзоводските му услуги, отколкото той би спечелил от препродажбата на пурите. Или както е казал народът – интересът клати феса. 🙂

DIGITAL CAMERA
Официалната зала в посолството на Р. България в Куба

Встрани от сватбените приготовления служителите от посолството не пропускат да ни предупредят за опасностите в Куба, които дебнат чужденците. Общо взето там туристът трябва да се пази от улични джебчии (малко са, но ги има), да не пие вода от чешмата и разхладителни напитки от улични продавачи, защото има холера, и да внимава със сексуалните покани, които може да получи, разхождайки се по ул. Malecón (Малекон). На крайбрежната, разказаха ни, късметът можел да се усмихне на всеки 😀 Дори млади, видимо влюбени двойки получавали неприлични предложения.

Hotel National Havana fasada
Hotel Nacional de Cuba отвън

В реалната туристическа програма, която Дензъл ни е подготвил, първият посетен “обект” е единственият петзвезден хотел в Хавана – Hotel Nacional de Cuba. Хотелът е сред малкото неща от американския период, оцелели и през комунизма. Лобито му е истински исторически музей на Хавана от времената, в които Куба е била бардакът на Америка.

Hotel Nacional Havana - insite1
Рецепцията
Hotel Nacional Havana - insite2
Залата на известните
Hotel Nacional Havana - insite3
Лобибарът

Дензъл ни извежда в задния двор на Hotel Nacional de Cuba, който гледа към крайбрежната улица Malecón. Хотелът е построен на върха на малко хълмче, което в колониалните времена е служило за защитно укрепление.

Hotel National Havana
Задният двор на Hotel Nacional de Cuba и останките от укреплението

По думите на Дензъл не си бил в Хавана, ако не си си направил снимка като долната. Е, както се вижда, ние сме били там. 🙂

DIGITAL CAMERA

Следващата ни спирка е сравнително далеч от Malecón – навътре в сърцето на стария град. Дензъл ни отвежда на площада на революцията (Plaza de la Revolución), където Фидел Кастро е произнесъл прословутата си 8-часова реч при завземането на държавната власт. Този площад, казват, е на 31-во място по големина в света. На него се намира 109-метрова кула в памет на кубинския национален герой и писател Хосе Марти (José Martí Memorial), националната библиотека, както и много министерства и други институции. Над целия площад “бди” ликът на Че.

DIGITAL CAMERA
Площадът на революцията
DIGITAL CAMERA
Мемориалната кула José Martí заедно със статуята му

Второто нещо, което не може да си в Куба и да не направиш, е да се повозиш на розов кадилак. За тези коли се правят предварителни резервации, удоволствието трае 10-ина минути и никак не е евтино. А ако някой ви е казал, че в Куба е евтино, излъгал ви е. Там не могат да бъдат купени най-обикновени неща. Такива, които ние приемаме за даденост и дори не забелязваме (обикаляхме цял ден в търсене на запалка, но се оказа че няма – срещу скромната сума от $3 можеш да си напълниш запалката, ако имаш такава, но не и да си купиш нова). А стоките, които все пак могат да бъдат купени, са на безбожни цени. Търсихме също така цветарски магазин, за да си купя булченски букет. Няма! В града (за цяла Хавана говоря) имало една жена, която в пазарен ден продавала цветя. Найс, а?! А докато обикаляхме, влязохве в един гастроном – сравнително голямо помещение, на чиито рафтове имаше 3-4 вида стоки – хляб, нещо като кашкавал, олио, мнооооого и различни видове ром и някакви царевични пръчици в опаковки като от преди 35 години. Вкусни бяха – с чесънче.

Magazin Havana
Гастроном в центъра на Хавана

Не е за вярване, но понеже бях чувала за оскъдицата там от България си носех шампанско, високи чаши и шоколадови бонбони. И добре, че го направих. Като подарък от посолството ни поднесоха торта – малка, суха, сметанова тортичка. Нещо, на което всеки у нас би се намръщил, там е “неземен” деликатес, прави се на едно-единствено място в Хавана и струва $12 – цена, равняваща се на месечната заплата на редовия кубинец. Ужасно тъжно беше с какво благоговение ни гледаха неколцината кубинци, които почерпихме с по парче торта и бонбон за сватбата.

Havana ploshtad3
Розов кадилак, пура в уста и хубава жена – Куба “в действие”

Като заговорих за пари, нека поясня следното: в Куба има две официални парични единици – едната е обикновеното кубинско песо (заплатите се изплащат в него, но на практика то е неизползваемо, защото масово магазините не го приемат, а и е обезценено), а другата е конвертируемото кубинско песо, по-известно с името “кук” (CUC). Кукът е масовата парична единица – 1 CUC = 1 USD. Когато поискахме от Дензъл някакво обикновено песо за колекцията ни с монети, той ни изсипа цяла шепа с думите: те струват повече като желязо, отколкото номинално. Ако се питате как оцеляват и какво ядат, отговора го дадох още в началото – опитват се да “въртят” нещо на частно, а за храната от държавата получават купони, които са изчислени съобразно членовете на домакинството.

Benzinostancia_havana
Бензиностанция в Хавана

Вървейки по програмата на Дензъл, следващата ни спирка е завод за производство на ром. По случайност точно пред него има бензиностанция. Каубойският вид е нещо съвсем характерно за там, а за цените на горивата дори не ми се говори. Абе изобщо, в Хавана е по-евтино да си купиш ром, отколкото опаковка жълто сирене (нещо като кашкавал) например. Предполагам затова стандартната вечерна гледка на Malecón са мъже, които ловят риба и пият производствени количества ром. Никой от тях обаче не пуши и най-вероятно това е защото не може да си позволи кубинските пури.

DIGITAL CAMERA
Malecón на свечеряване

В Куба жените перат памперсите на децата си и ги използват многократно като гащи, но в същото време няма и една кубинка, която де не е облечена модерно, да не е гримирана и да не е с ноктопластика и рисуван маникюр. Там мобилни телефони има от по-малко от 10 години и могат да си ги позволят само хора, работещи с чужденци или военни, т.е. такива, които получават по-добри заплати. Интернетът е като нещо, за което си чувал, че съществува, но никога не си го виждал. За тях думата Интернет звучи така, както на нас, българите, ни звучи думата колайдер. Има го, ама никой не знае какво върши.

Legendario_rum
Антрето в завода, което е устроено като музей
Legendario_rum_insite
Заводът отвътре

С разходката в завода Дензъл ни показва третото нещо, което не може да не опиташ в Куба – кубинското огнено кафе. То е обикновено кафе еспресо, към което се добавя горящ ром. Уникално е на вкус, казвам ви! На видеото по-долу ще видите целия ритуал по приготвянето му.

DIGITAL CAMERA
Кубинка грее ром на газово котлонче, необходим ѝ за прословутото кубинско огнено кафе

Разходката ни с Дензъл из Хавана продължава, а с нея и срещите ни с кубинската действителност – едновременно пъстра и сива. Сватбата също чака на прага. И всичко това плюс допълнителни забавни случки ще прочетете в следващия ми пост. Насам, моля > > >

Още Карибски приключения:
Куба – благословена и прокълната (La Habana) 2
Куба – благословена и прокълната (Varadero) 3

Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (1)
Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (2)
Мексико – земята на маите и пирамидите (3)

———————
Вярвам, че Куба е спечелила вниманието ви. Ако е така, споделете историята ѝ с вашите приятели. Тя го заслужава. Достатъчно е просто да натиснете бутона Facebook тук отдолу.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: