Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (1)

За да си изкараш добре на море, са нужни две неща – добра компания и добър плаж. Когато обаче си на море в тропически рай като Мексико, добра компания ще стане дори свекървата 😉

Настрана от опита ми за шеговит увод, всяка почивка – райска или не, изисква организация и добра подготовка. Затова и аз ще започна с тази информация, която, вярвам, ще ви е от полза. Ваканция в Мексико не предлага всяка агенция у нас, а онези, които го правят, са малко и често “дерат кожи”. Моят съвет е да вземете оферти от много места, защото разликите в сумите при такива далечни дестинации може да са в хиляди левове (не се шегувам). Пътуването, за което ще разкажа, включва 8 дни (7 нощувки) в хотел 5* Grand Sirenis Riviera Maya Resort & SPA в Мексико през октомври 2016 год. и е купено от Usit Colours Travel Agency за €965 на човек. А в подкрепа на горното ми твърдение ще кажа, че преди дни видях подобна екскурзия от друга агенция за 5598 лв.

Usit Colours, разбира се, не организират пътуването. Те препродават вече готов туристически пакет на испанския туроператор Wamos (Уамос). Пакетът включва полет Мадрид-Канкун-Мадрид, трансфери летище-хотел-летище и хотелски престой на база All inclusive в хотел по избор. Това ще рече, че трябва допълнително да си вземете билети София-Мадрид-София, както и да си резервирате две нощувки в Мадрид (ако полетите ви не се засичат или ако сте като мен и не искате да изкарате 20 часа в път).

И така, излитаме с Bulgaria Air от София за летище Adolfo Suárez Madrid–Barajas (Адолфо Суарез Мадрид-Барахас) – полетът е около 4 часа. За нощувката в Мадрид избрахме хотел 4* Axor Feria, който е близо до летището и предлага безплатен шатъл – събира гостите на хотела и от четирите терминала на летището на всеки 30 мин. Още когато се регистрирате в хотела, заявете в колко часа на следващия ден ще ползвате шатъла на обратно, за да ви запазят място. Двойната стая бе €53 (с безплатен Wi-Fi), но без храна – не си заявихме нищо, за да изучаваме района. В близост до хотела намерихме мол, където има заведения, както и супермаркет – Mercadona, от който се заредихме с екстра неща за закуската. И щом така и така сте в Мадрид, не пропускайте да опитате тяхната cerveza (сервеза, или в превод “бира”) – типична местна марка е Mahou (светло и доста добро пиво).

Тръгнахме с шатъла в 10:30 ч., за да сме на летището, когато отворят гишетата за нашия полет – колкото по-рано се чекираш, толкова по-голяма възможност за избор на места имаш. Презокеанският полет е цели 10 часа. Летим с Jumbo Jet (или Boeing 747), собственост на туроператора Wamos, в който на всеки ред има 10 места – по 3 седалки откъм илюминаторите и по 4 всредата.

И в далеч по-реновирани самолети с много по-любезни стюардеси съм летяла, но млъкни сърце. Дестинацията е важна – отиваме в тропическия рай Мексико. Не мога да премълча обаче, че екипажът на презокеанския полет не говореше английски (или поне не искаше да го говори), което за мен е недопустимо. Както и да е – живи и здрави пристигаме в Канкун, чието летище е мъничко като провинциална автогара и от него се излиза за минути. Отвън чака посрещач с табела “Wamos” и насочва към правилния автобус в зависимост от избрания хотел. От самолета се изсипват почти 530 човека, така че автобусите са много и трябва да питате няколко пъти преди да се качите, за да сте сигурни, че ще ви закарат на правилното място. Пригответе се и посрещачите да не си бъбрят с вас на английски, но поне пък ще дадат всичко от себе си, за да помогнат.

Нашият хотел се оказа на стотина километра от Канкун, така че попътувахме около час преди да пристигнем в Grand Sirenis Riviera Maya Resort & SPA. Пет звезди, човек, и във всичко, което ще опиша по-нататък за него, си личат. И на други екзотични места съм била, но времето, изкарано там, ме убеди в едно – за да е наистина райска екзотичната почивка, хотелът е важен. Имало места, които са като от снимка в списание, и аз бях в едно от тях.

Тъмно е и не можем да видим какво ни заобикаля, но от уверенията на рецепциониста, че задължително пиколо с голф количка трябва да ни закара до нашата стая, както и от продължителността на возенето, осъзнаваме, че комплексът е огромен. Оставят ни пред сграда, на чиято табела пише “Akam“. Посмяхме се от сърце на “тематичното” име, но предвидливо си носехме пробиотик. 😉 Отваряйки вратата на стаята, установихме, че и тя е огромна – отворено пространство със спалня и всекидневна плюс баня с джакузи и отделени душ кабина и тоалетна.

Пребити от пътя, хвърляме багажа и отиваме на вечеря – бюфет. О, изненада, на вечеря има поне 10 вида салати, туршии, няколко вида паста, яйца, сирена, меса и… морски дарове – миди, калмари, различни риби. Плодов бар, десертен бар (с торти, пасти, кремове, хапки, сладолед) и кът с поне десет вида хляб. Алкохол – на корем и то марков и качествен! Започваме да усещаме, че май това, което тук наричат All inclusive, си е цял Ultra all inclusive.

Въпреки превъзходната храна, умората си каза думата и побързахме да спим. Сънят обаче за мен беше мираж, защото часовата разлика ме мъчи през цялото време и в шест от общо седемте нощувки в Мексико моя милост се събуждаше в 04:30 през нощта – уверена, че вече преваля обяд и е време за ставане. Това обаче ми позволи да посрещам изгрева, какъвто, оказа се, по тези географски ширини няма. В карибската част на Мексико слънцето просто излиза и започва да напича здраво. В 8 часа сутринта е горещо, сякаш е два следобед, а колко е горещо в 14:00 часа не мога да опиша с думи. Залези също няма – както си е светло, изведнъж се стъмва.

Първото утро изкарах на терасата, за да видя къде се намира хотелът ни и каква е гледката от нашата стая. Е, видях джунгла, хотелът е в средата на джунглата, а под терасата ми се разхождаха игуани, еноти и други твари, чиито имена дори не знам на български. Те си живеят там съвсем необезпокоявани, а и защо да не е така, след като там ние сме на тяхна територия, а не те на наша. Отделно курортистите ги хранят, въпреки всичките табели “Не хранете дивите животни”. Вероятно точно храна беше привлякла два енота, които една вечер заварих пред вратата на стаята (на третия етаж).

Това далеч не е най-добрият ми кадър с местните животинки, но останалите ще видите по-нататък. Свалям шапка на собствениците на хотела (или на държавата, не знам) за това, че не са унищожили живата джунгла, за да построят на нейно място бетонна, както е на нашето Черноморие. Grand Sirenis Riviera Maya се простира на площ, колкото е площта на целия комплекс “Албена”, но има само 998 стаи, разпръснати в малки триетажни сгради, които са като пирамиди. В тази част на света има много силни урагани и пирамидалната форма е най-подходяща, ако искаш къщата ти да устои на ветровете. До това откритие достигнали маите преди хилядолетия и се прилага в строителството там и до ден днешен. На разположение на гостите са също така няколко тенискорта, игрище, няколко басейна, казино, два лоби бара, сватбен център, амфитеатър, център за водни спортове, четири частни плажа (2 за плажуване и 2 абсолютно девствени) и дори делфинариум и изкуствена река (Lazy River).

Поблазнени сме от гледката и ни се иска да сме вече във водата с коктейл в ръка, но преди това трябва да приключим с организационните въпроси. Първо минаваме през нашия консиерж (всяка сграда си има такъв) и си резервираме полагащите ни се три вечери в ресторанти a-la-cart, като се спираме на бразилски, мексикански и японски. Консиержът Алекс разбра, че пътуваме насам-натам и ни предложи още “специална” разходка из комплекса с включено разглеждане на президентския апартамент. Е, защо не, записахме се и на нея. После отидохме в едно от туристическите бюра и си купихме екскурзия до Чичен Ица (Chichén Itzá), за да видим истинските пирамиди на маите. С това мероприятията бяха планирани и забавлението започна. Отиваме на плажа и там заварваме това (ще го покажа със снимки, защото ми е трудно да го опиша с думи).

И докато аз се разхождам из плажа и правя снимки (кои сполучливи, кои не чак толкова), един енот дошъл и “налазил” обяда ми.

Не се впечатли особено от факта, че е сгащен на местопрестъплението, а просто сграбчи няколко парчета такос и си замина. Буквално пет минути по-късно го хванах как бърка в една кофа и си похапва остатъци от пилешки крилца (на видеото). После пък беше откраднал една ябълка от непредпазлива баба американка, която оставила чантата си отворена 🙂

И ако намирате енота за нахален, то неговите “сънародници” – белоносите коати, ще ви скрият шапката каква инвазия бяха спретнали около единия от басейните.

Мисля сега да спра до тук, защото се увлякох, но историята не е приключила – напротив, интересното тепърва предстои. Ще ви разходя из президентския апартамент, ще ви разкажа как живеят мексиканците и какво ядат. Ще ви издам и защо цветовете на знамето им са зелено, бяло и червено. Ще ви покажа маите (да, те са все още там, не са изчезнали). Ще ви кажа също и що е то текила и защо това, което пием в България, е всичко друго, но не и оригинал. Абе, както изглежда, още доста неща имам да разкажа, така че заповядайте след мен към новия ми пост…

Още Карибски приключения:
Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (2)
Мексико – земята на маите и пирамидите (3)

Куба – благословена и прокълната (La Habana) 1
Куба – благословена и прокълната (La Habana) 2
Куба – благословена и прокълната (Varadero) 3

Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (1)
Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (2)
Доминиканска република: Какво е отвъд лъскавия хотел?

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.