Когато тръгнах за Мексико, мислех, че маите са изчезнал народ, чиято свръхнапреднала цивилизация удивлява учените и занимава мистиците и до ден днешен. Смятах, че пирамидите са съхранени от времето паметници, които свидетелстват за нещо отдавна отминало. Че светът на маите се е срутил също като този на римляните и елините например. Да, ама не – маите са живи и са сравнително добре интегрирани в мексиканското общество. Казвам “сравнително”, защото не работят на представителните позиции, но все пак са там.
Пътуването назад във времето и дълбоко в традициите представлява целодневна екскурзия по най-луксозния предлаган пакет. С цена от $109 той вкрючва посещение на Chichen Itza (Чичен Ица), после на най-известното в района cenote (сеноте, или карстов кладенец) Ik-Kil и накрая обяд в традиционен местен ресторант и разглеждане на типичния колониален град Valladolid (Байядолид). Да, доста се разминава писането с произнасянето, но това е мексиканският испански.
Тръгваме в 7:30 ч. и в автобуса ни посрещат двама екскурзоводи маи. По пътя разказват доста интересни факти за своя народ. Маите живеят като сравнително обособена общност, която е съхранила езика, традициите, музиката и обичаите си. Те имат специфичен външен вид и няма как да бъдат сбъркани с другите мексиканци. Маите са ниски (жените са не повече от 150 см, а мъжете много рядко достигат 160 см), трътлести са, със страшно къси вратове, гарваново черни коси, червено-черен цвят на кожата и дръпнати очи. Ще се изненадате, но маите са народи, преселили се в Централна Америка от Сибир.
Още със стъпването си на американска зема конкистадорите поробват маите. Малко известен факт е, че маите всъщност не са имали държава – единна и силна структура, а са били разединени племена, водещи постоянни войни помежду си. Това плюс тоталната им изостаналост в оръжейното дело – ползвали само ножове, лъкове и боздугани, ги лишава от всеки шанс да се противопоставят на пушките на испанците. Основният бог на маите е Кукулкан – богът на плодородието, който е изобразяван като змия. Това е и основната причина испанците да ги изтребват до крак – смятали, че щом се кланят на змия, значи почитат дявола. За да унищожат всичко, свързано с “дяволския” култ, испанците разрушават почти всички храмове на маите и изгарят книгите им.
Пристигаме в Чичен Ица, където горещината и задухът са толкова угнетяващи, че може да те заболи глава още при слизането от автобуса. Екскурзоводите ни обаче знаят, че условията са тежки и са взели мерки – получаваме по бутилка вода и чадър. Отделно паркингът пред входа е пълен с търговци на сомбрерота. Препоръчвам да си вземете – шапката значително подобрява положението, а и струва само $5.
Разглеждането на древния град е организирано с градация – започва се от по-второстепенни сгради и се свършва с най-голямата пирамида – Кукулкан (El Castillo). Всички масивни сгради в Чичен Ица, които са оцелели до наши дни, всъщност са били или храмове, или съоръжения. Жилищата им са били сламени колиби, от които отдавна няма и помен.
Всички обекти са оградени и не е позволено доближаването им, още по-малко катеренето по тях. Показват ни останките от обсерваторията, за която е доказано, че при построяването и позиционирането ѝ са взети предвид поне 20 астрономически събития. В днешни дни обсерваторията е известна с името “Каракол” (Caracol), което значи охлюв. Получава го заради спираловидното вътрешно стълбище, по което се е достигало да най-горната площадка за наблюдение.
Името Чичен Ица от езика на маите се превежда като “Кладенецът на магьосниците на водата”. В този район няма реки, поради което водата е най-голямата ценност, а дъждът – символ на живот. Символът на дъжда пък е хобот на слон. Когато хоботът сочи надолу, дъжд няма да има. И обратното, когато хоботът е вирнат нагоре, ще вали.
Преминаваме покрай пирамидата Кукулкан, за да отидем от другата страна на града, където е било градското игрище. Ще си кажете какви пък толкова игри са организирали тогава. Ще ви отговоря – смъртоносни. Игрите не са били забавление, а ритуал за умилостивяване на боговете, нуждата от което е била най-вопиюща по време на суша. Мероприятието наподобявало нашия футбол – играчи, разделени на два отбора, се опитват да вкарат топката в кръгли отвори – по един от двете страни на игрището (виждат се на снимката по-долу), разположени на повече от 2 м височина, без да си служат с ръце. Най-голямата съществуваща чест в обществото на маите било да си капитан на отбор победител. Ще познаете ли защо? Не е заради хонорар 😉 А защото капитанът на победителите бива принесен в жертва на боговете с ритуал по обезглавяване, а да отдадеш живота си за добруването на племето е най-великото признание. Екзекутор е не кой да е, а самият капитан на загубилите. Но не бързайте да си мислите, че това е първият спорт, в който е по-добре да си загубил, отколкото спечелил. Не, не е. След като екзекутира победителя, капитанът на падналия отбор бива одиран жив. Аз лично отказвам да играя, за вас не знам.
Разходката в Чичен Ица приключва на широкото пространство пред пирамидата Кукулкан. Освен храм, на чийто връх са се извършвали жертвоприношения, тя е и календар. По височина е разделена на 9 големи стъпала, разграфени на две, което прави точно 18 – броят на месеците в годината според маите. От четирите страни на пирамидата има стълбища, всяко от които с по 91 стъпала (или общо 364 стъпала) – точно толкова са дните в календарната им година. Стъпалата и парапетите на стълбищата са така оформени, че погледнати в профил на залез слънце (най-добре се вижда при слънцестоенето) наподобяват пълзяща от върха змия с 91 шипа по гърба.
При съвременните проучвания е установено, че под Кукулкан има подземно сеноте (карстов кладенец). Това разкритие, разгледано заедно със значението на името на града – “Кладенецът на магьосниците на водата”, кара учените да се запитат дали маите са знаели какво се крие под краката им. И ако да, то до къде реално се е простирало познанието им.
Докато ни разказват ужасяващите истории за обезглавявания и одирания и се дивим на интелекта и напредъка на цивилизацията на маите, около нас постоянно се навъртат съвременните им потомци, които се опитват да продават разни дреболии. Успях да заснема възрастна жена майа, която предлагаше бродирани носни кърпи и разни други парцалчета.
Това се очертава да е денят на смущаващите факти. Откровенията за това от къде всъщност извира невероятното познание на маите, което съвременната наука все още не може да догони, ме смайва тотално. Според екскурзовода ни майа Джонатан (името вероятно не е рожденото му, а “светско”) древните маи са успявали да повишат капацитета на мозъка си с повече от 20% чрез стимулацията му с помощта на алкохол и халюциногенни гъби. Те са си варяли ракия от кората на широко разпространено в района дърво.
Джонатан обаче не се ограничава до тук със стряскащите истини за своя народ. Обяснява ни, че в древността маите са убивали всички новородени, имали злочестието да се появят на белия свят между 5. и 10. август. Смятали ги за прокълнати. И макар че съм православна християнка до мозъка на костите си и нямам общо с вярванията на маите, тайно поблагодарих, че не съм родена в тези меко казано “неподходящи” дни.
Всички пътеки, по които минават туристите днес – или поне големите, са старите пътища на майте. Те се наричат “сакбе” (sacbe) и по същество представляват високи няколко метра над земята (един от главните пътища бил 9 м) каменни съоръжения – за основа слагали големи камъни с хоросан, върху тях дребни камъни и чакъл, а най-отгоре настилката била от фин варовиков прах. От двете страни тази конструкция се поддържала от подпорни стени. Строителството на високи пътища гарантирало, че те ще останат проходими дори при наводнения. Днес те са затрупани и “превзети” от джунглата, така че за първоначалния им вид разчитаме само на фантазията си.
В днешни дни пътищата на Чичен Ица са плътно оградени и от двете страни със сергии. Продавачите са маи, а стоката са ръчно дялани маски и други изделия от дърво и глина. Ако искате да подарите на някого нещо характерно, тук е мястото да си напазарувате. И не се подлъгвайте, че цената е $1, както твърдят продавачите – това е един майански долар (такава валута няма), който се равнява на 100 песо. С други думи, питайте каква е цената в песо или в щатски долари и не се свенете да се пазарите. Тук пазарлъкът е на почит, също като в Турция.
Супер изтощени от жегата пред автобуса нашите водачи ни посрещат с мокра кърпа и бутилка студена вода. Освежаваме се и потегляме към следващата забележителност от програмата – сенотето Ik-Kil, което се намира в Байядолид (Valladolid). Сенотето е карстова форма – кладенец, която представлява кръгла дупка в земята, пълна с вода. Водата е чиста и годна за пиене. В Ik-Kil може да се плува или човек да се пусне с въже над водата, но това става с предварително записване и срещу представяне на документ, доказващ добри умения за плуване и/или гмуркане. Водата в Ik-Kil е дълбока 40 метра.
Байядолид (Valladolid) е стар испански град от времената на конкистадорите. Той е кръстен на едноименния град в Испания (името означава долината на маслините (The valley of the olives) и на испански испански се произнася като Валядолид), от който произхождал основателят му. Най-голямата забележителност там е катедралата, която е построена с робски труд от маите и с камъните от техните разрушени градове. За да покажат и докажат на испанците, че не са успели да ги пречупят, маите вградили Кукулкан (т.е. змия) на фасадата на католическия храм точно над главния му вход.
Градът е в типичен колониален стил и е запазил напълно духа на времето. Къщите са разноцветни, а вратите им са огромни, защото въпрос на чест за всеки конкистадор било вратата на дома му да е достатъчно висока и широка, за да може да си влиза вкъщи възседнал своя кон.
Всяка къща има вътрешна веранда, която гледа към вътрешен двор. Ресторантът, в който е обядът ни (беше в 16 ч.) – La Casona de Valladolid, е типична колониална къща. На входа ни посреща хостеса в традиционно облекло.
Във вътрешния двор на къщата, в която се помещава La Casona de Valladolid, има параклис.
Имаме и свободно време да се разходим из центъра на градчето (използвам умалително, защото жителите му са едва 5000 души), където е градският парк. Там попаднахме на трима местни в много впечатляващи костюми, но дали са традиционни майански не разбрахме. Може да са просто за шоу и атракция.
С това опознаването на историята и живота на Мексико приключва. Преситени с впечатления се качваме в автобуса, отваряме си по една студена бира (през целия ден имахме неограничен достъп до вода, бира и безалкохолни) и се отпускаме на седалката. Завалява традиционният следобеден тропически дъжд. За малко някакъв луд да се блъсне в автобуса, но слава Богу шофьорът се оказа опитен и успя да избегне инцидента. Пристигаме по тъмно в хотела и се отправяме към стаята, където ни чака нашият “домашен любимец” енот.
Всеки ден минавахме покрай един подобен на обелиск монумент с вдлъбнати кръгли дупки по него, поставен в градинката пред нашата сграда в хотела, но чак след екскурзията разбрахме какво символизира той. Това е цифровата система на маите – те са използвали само цифрите 0, 1, 3 и 5, които са изобразявали с точки. На моя въпрос как се разпознава кое кое е, ми отговориха така: “Трудно”. 😉 Маите са първите, чиято цифрова система започва от 0, а не от 1, както е било при всички останали цивилизации.
През останалите дни ни очакват още много нови изживявания, които съм описала тук. А ако сте пропуснали началото и не знаете как се организира почивка в тропическия рай Мексико, първият ми разказ ще ви бъде от полза.
Още Карибски приключения:
Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (1)
Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (2)
Куба – благословена и прокълната (La Habana) 1
Куба – благословена и прокълната (La Habana) 2
Куба – благословена и прокълната (Varadero) 3
Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (1)
Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (2)
Доминиканска република: Какво е отвъд лъскавия хотел?
———————-
Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.
puritankata 
Leave a Reply