Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (2)

В Мексико сме и всичко е повече от невероятно – хотел, природа, плаж, море. Всяка вечер сме на крайбрежни разходки, при една от които открих неподозирано кътче в Grand Sirenis Riviera Maya Resort & SPA – оазис за дрямка в хамак под шарена палмова сянка. Ех, че спокойствие.

Но кой ти е отишъл за спокойствието – разнообразие трябва да има, нови неща да се научават. Затова още на следващия ден сме на специалната разходка из хотела, която се оказа “тънка” презентация, целяща да ни продаде членска карта. След като се уверяват в наличето на кредитна карта, ние сме поверени в ръцете на частния консиерж Карла – супер секси изглеждащо миньонче от северните щати на Мексико, която ни разказа потресаващи неща за местните работодатели. Преди да започне в хотела, тя работела като счетоводител във филиал на японска фирма. Работела пет дни в седмицата по 16 часа дневно за заплата от $500 месечно. Служителите се назначавали на тримесечни договори, за да не им плащат осигуровки. Имала право на една седмица отпуск годишно, но… неплатен. Ококори се, милата, когато разбра, че в нашата държава платеният годишен отпуск е 20 дни.

grand-sirenis-riviera-maya-karla
Карла ни показва джуниър президенския апартамент

Нагледахме се на шоу американски тип. Първо ни омайват с обяд в мексиканския ресторант, после частен превоз из землището и накрая черешката на тортата – златна карта, която отваря вратите на трите най-луксозни апартамента – сребърен, златен и платинен (президентски). Нищо особено не бяха, ако не броя всекидневната на президентския, от която се разкриваше страхотна 180-градусова гледка към плажа, и джакузито на покрива, около което могат да се правят партита, на които самият главен шеф на хотела ходел да върти BBQ-та.

grand-sirenis-riviera-maya-apartament
Седиш си в джакузито на покрива и се любуваш на тази гледка

Вече ми се иска всичко това да свършва, но нашите домакини нямат такива планове. Прилагат ни такива търговски трикове, че накрая вече съм с усещането, че съм във филм. То не беше Карла, то не беше Мазния (т.е. шефът ѝ), то не беше мениджъра на екипа – всички ни се изредиха, за да ни убедят каква страхотна оферта е да си купим членска карта само за няколко хиляди долара. Е, не си купихме, а отидохме на плажа 🙂

grand-sirenis-riviera-maya-iguana
Този приятел ни посрещна на пътечката

В южната част на Мексико (ние сме на полуостров Юкатан) през октомври вали дъжд всеки следобед. Не мина и ден, в който точно в 16:00-16:30 часа да не завали. Ама ей така, изведнъж. Както си грее слънце, започват да падат едри капки и няма и 30 минути по-късно пак огрява слънце. Когато обаче ураганът Matthew (Матю, или на бълг. Божидар) премина само на 500 км от нас и удари Хаити и Домениканската република, облаците надвиснаха като похлупак над нас. Усещането е гадно, сякаш нещо тежко и огромно лежи върху главата ти.

grand-sirenis-riviera-maya-rain
Плажът опустя след появата на голямото черно нещо

На нас обаче хич не ни се прибираше и затова с мохито в ръка се пуснахме по Lazy River (Мързеливата река). Да вали дъжд и да се возиш на пояс по течението на бавно поточе е безценно. Пробвахме го пет пъти, за да затвърдим впечатлението – екстра е.

grand-sirenis-riviera-maya-lazy-river_small

Вечерта в лобито се запознахме с един консиерж на име Omar (Омар), който ни разказа шокиращи неща за мексиканската мафия, както и доста любопитни факти около текилата. Тотална глупост е популярното у нас схващане, че текила се прави от кактуси – не, дестилира се от синьо агаве. Освен това текилата е бранд, също както е шампанското например, и така може да се нарича само питие, направено в пет щата в Мексико – Nayarit, Jalisco, Michoacan, Guanajuato и Tamaulipas. Никъде другаде. И се запитах нашите винпроми каква “текила” ни продават?!

tequila-de-jalisco
Синьото агаве е като алое

Друго интересно питие от синьо агаве, което обаче няма право да се нарича текила, е Mezcal (мецкал). Може да познаете оригиналния мецкал по червея в бутилката. Да, червей. Във всеки стрък агаве имало по един червей и той се поставя в бутилката като знак, че това е оригинал. Наздраве!

mezcal-with-worm
Опитахме го, никак не е лошо

От Омар научихме също, че в Мексико жизненият стандарт е нисък. Един килограм авокадо се продава само за $3, а у нас един брой е 2 лв. Не е случайно, че щатът, който е най-големият производител на авокадо и на текила – Michoacan (Мичоакан), всъщност е люлката на мафията. Та то от земеделие не се богатее, но виж от наркотици – доста. Според Омар в 15-20% от страната е толкова лошо положението, колкото се говори, а държавните власти са здраво обвързани с мафията. Той ни разказа покъртителна история за негова позната – 19-годишно момиче, студентка, убита при мафиотска престрелка, чиято смърт правителството не разследвало, защото “щом е била там, значи тя принадлежи към картелите”. А как придобиваш принадлежност ли? Спират един междуселски автобус и свалят от него най-здравите петима мъже. Дават им по един нож и ги пускат да се бият помежду си, докато накрая остане само един. Оцелелият има “честта” да служи на картела. До смърт!

the-routes-of-the-drug-in-mexico
Щатът Michoacan (където пише Guadalajara на картата) е гара разпределителна на нарко потока

След чаша-две Jack Daniel’s за аперитив се отправяме към вечерята. Няма да показвам във всеки ресторант какво е менюто, но ще опиша най-интересните неща. В бразилския ресторант менюто беше само от месо и картофи. Престраших се и ядох и една доста зле изглеждаща на външен вид крем супа от царевично брашно и скариди, която обаче се оказа приятна. Най-готин там беше печеният ананас с канела – е такова уникално нещо няма просто.

В мексиканския ресторант опитахме всевъзможни местни ястия. Кухнята на Мексико се основава на царевицата, месото, доматите, чушките и морските дарове. Ако посетите мексикански ресторант, задължително опитайте националното им ястие chiles en nogada (супер люта чушка сорт Poblano със сос от орехи и зрънца нар), от което е вдъхновено знамето на държавата.

chiles-en-nogada
Рецептата е от 1821 год.

Други характерни неща са tortilla (кръгло и тъничко като палачинка тестено изделие, но от царевично брашно и хрупкаво), taco (завита тортила с плънка вътре), tamal (сарми от царевично листо, в което има царевична каша с кайма – не ми хареса изобщо), ceviche (мариновани морски дарове с лимонов сок, лук и домати), calabaza (супа от цветове на тиква) и guacamole (каша от авокадо, люта чушка и домат). Местната бира се казва Corona, а от нея правят Chelada – една бира, сок от два лайма, лед и сол по ръба на халбата. Горещо препоръчвам и мексиканското кафе – уникално съчетание от кафе, лайм и текила. Убиец е.

Черешката на тортата при храната бе японският ресторант. Шеф Nicholas ни спретна такова шоу, че направо ни скри шапката. Сготви всичко пред нас, като през цялото време правеше какви ли не трикове – като се започне от запалване на плота и се стигне до жонглиране със сурово яйце. А как подмами мъжете на масата да улавят ориз във въздуха, просто не е истина. Тук съм заснела жонглирането с шпатули.

Тук пък го хванах как приготвя храната плюс жонглирането с яйце и още нещо…

Последният ден преди да си тръгнем от рая посетихме шоуто с делфини. То е безплатно и е всеки ден между 11 и 12 часа. Първо делфините правят разни акробатични номера, а после водещият избира човек от публиката, който вкарват в басейна. Той заедно с един от делфините изпълняват номер – първо танцуват, а после се целуват за сбогом по устата. Аз заснех само акробатичното шоу.

В деня преди да напуснем рая си направихме последна разходка из комплекса и тогава попаднахме на два девствени плажа, до които не се допускат плажуващи, защото там има дюни и защитени растения.

grand-sirenis-riviera-maya-beach5
Девствен плаж
grand-sirenis-riviera-maya-beach6
На разходка из дивата природа

На летището установих, че дори и в шоколадите мексиканският вкус е извратен. Имат със сол, текила, чили…

mexican-chocolad

Разказах и показах всичко, свързано с морето, хотела, мафията, алкохола и храната в Мексико, но има още нещо, което си заслужава – историческото наследство на маите. В следващия ми пост ще ви разкажа къде са маите, предсказали ли са наистина края на света, защо тяхната култура е изчезнала и най-интересното – как са стимулирали умовете си, за да имат наука, която и към днешна дата не разбираме. Всичко това е тук >>>

——-
А ако Мексико е спечелило сърцето ви, споделете статията с вашите приятели. Лесно е. Просто трябва да натиснете бутона Facebook тук долу.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: