Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (2)

В Мексико сме и всичко е повече от невероятно – хотел, природа, плаж, море. Всяка вечер сме на крайбрежни разходки, при една от които открих неподозирано кътче в Grand Sirenis Riviera Maya Resort & SPA – оазис за дрямка в хамак под шарена палмова сянка. Ех, че спокойствие.

Но кой ти е отишъл за спокойствието – разнообразие трябва да има, нови неща да се научават. Затова още на следващия ден сме на специалната разходка из хотела, която се оказа “тънка” презентация, целяща да ни продаде членска карта. След като се уверяват в наличето на кредитна карта, ние сме поверени в ръцете на частния консиерж Карла – супер секси изглеждащо миньонче от северните щати на Мексико, която ни разказа потресаващи неща за местните работодатели. Преди да започне в хотела, тя работела като счетоводител във филиал на японска фирма. Работела пет дни в седмицата по 16 часа дневно за заплата от $500 месечно. Служителите се назначавали на тримесечни договори, за да не им плащат осигуровки. Имала право на една седмица отпуск годишно, но… неплатен. Ококори се, милата, когато разбра, че в нашата държава платеният годишен отпуск е 20 дни.

Нагледахме се на шоу американски тип. Първо ни омайват с обяд в мексиканския ресторант, после частен превоз из землището и накрая черешката на тортата – златна карта, която отваря вратите на трите най-луксозни апартамента – сребърен, златен и платинен (президентски). Нищо особено не бяха, ако не броя всекидневната на президентския, от която се разкриваше страхотна 180-градусова гледка към плажа, и джакузито на покрива, около което могат да се правят партита, на които самият главен шеф на хотела ходел да върти BBQ-та.

Вече ми се иска всичко това да свършва, но нашите домакини нямат такива планове. Прилагат ни такива търговски трикове, че накрая вече съм с усещането, че съм във филм. То не беше Карла, то не беше Мазния (т.е. шефът ѝ), то не беше мениджъра на екипа – всички ни се изредиха, за да ни убедят каква страхотна оферта е да си купим членска карта само за няколко хиляди долара. Е, не си купихме, а отидохме на плажа 🙂

В южната част на Мексико (ние сме на полуостров Юкатан) през октомври вали дъжд всеки следобед. Не мина и ден, в който точно в 16:00-16:30 часа да не завали. Ама ей така, изведнъж. Както си грее слънце, започват да падат едри капки и няма и 30 минути по-късно пак огрява слънце. Когато обаче ураганът Matthew (Матю, или на бълг. Божидар) премина само на 500 км от нас и удари Хаити и Доминиканската република, облаците надвиснаха като похлупак над нас. Усещането е гадно, сякаш нещо тежко и огромно лежи върху главата ти.

На нас обаче хич не ни се прибираше и затова с мохито в ръка се пуснахме по Lazy River (Мързеливата река). Да вали дъжд и да се возиш на пояс по течението на бавно поточе е безценно. Пробвахме го пет пъти, за да затвърдим впечатлението – екстра е.

Вечерта в лобито се запознахме с един консиерж на име Omar (Омар), който ни разказа шокиращи неща за мексиканската мафия, както и доста любопитни факти около текилата. Тотална глупост е популярното у нас схващане, че текила се прави от кактуси – не, дестилира се от синьо агаве. Освен това текилата е бранд, също както е шампанското например, и така може да се нарича само питие, направено в пет щата в Мексико – Nayarit, Jalisco, Michoacan, Guanajuato и Tamaulipas. Никъде другаде. И се запитах нашите винпроми каква “текила” ни продават?!

Друго интересно питие от синьо агаве, което обаче няма право да се нарича текила, е Mezcal (мецкал). Може да познаете оригиналния мецкал по червея в бутилката. Да, червей. Във всеки стрък агаве имало по един червей и той се поставя в бутилката като знак, че това е оригинал. Наздраве!

От Омар научихме също, че в Мексико жизненият стандарт е нисък. Един килограм авокадо се продава само за $3, а у нас един брой е 2 лв. Не е случайно, че щатът, който е най-големият производител на авокадо и на текила – Michoacan (Мичоакан), всъщност е люлката на мафията. Та то от земеделие не се богатее, но виж от наркотици – доста. Според Омар в 15-20% от страната е толкова лошо положението, колкото се говори, а държавните власти са здраво обвързани с мафията. Той ни разказа покъртителна история за негова позната – 19-годишно момиче, студентка, убита при мафиотска престрелка, чиято смърт правителството не разследвало, защото “щом е била там, значи тя принадлежи към картелите”. А как придобиваш принадлежност ли? Спират един междуселски автобус и свалят от него най-здравите петима мъже. Дават им по един нож и ги пускат да се бият помежду си, докато накрая остане само един. Оцелелият има “честта” да служи на картела. До смърт!

След чаша-две Jack Daniel’s за аперитив се отправяме към вечерята. Няма да показвам във всеки ресторант какво е менюто, но ще опиша най-интересните неща. В бразилския ресторант менюто беше само от месо и картофи. Престраших се и ядох и една доста зле изглеждаща на външен вид крем супа от царевично брашно и скариди, която обаче се оказа приятна. Най-готин там беше печеният ананас с канела – е такова уникално нещо няма просто.

В мексиканския ресторант опитахме всевъзможни местни ястия. Кухнята на Мексико се основава на царевицата, месото, доматите, чушките и морските дарове. Ако посетите мексикански ресторант, задължително опитайте националното им ястие chiles en nogada (супер люта чушка сорт Poblano със сос от орехи и зрънца нар), от което е вдъхновено знамето на държавата.

Други характерни неща са tortilla (кръгло и тъничко като палачинка тестено изделие, но от царевично брашно и хрупкаво), taco (завита тортила с плънка вътре), tamal (сарми от царевично листо, в което има царевична каша с кайма – не ми хареса изобщо), ceviche (мариновани морски дарове с лимонов сок, лук и домати), calabaza (супа от цветове на тиква) и guacamole (каша от авокадо, люта чушка и домат). Местната бира се казва Corona, а от нея правят Chelada – една бира, сок от два лайма, лед и сол по ръба на халбата. Горещо препоръчвам и мексиканското кафе – уникално съчетание от кафе, лайм и текила. Убиец е.

Черешката на тортата при храната бе японският ресторант. Шеф Nicholas ни спретна такова шоу, че направо ни скри шапката. Сготви всичко пред нас, като през цялото време правеше какви ли не трикове – като се започне от запалване на плота и се стигне до жонглиране със сурово яйце. А как подмами мъжете на масата да улавят ориз във въздуха, просто не е истина. Тук съм заснела жонглирането с шпатули.

Тук пък го хванах как приготвя храната плюс жонглирането с яйце и още нещо…

Последният ден преди да си тръгнем от рая посетихме шоуто с делфини. То е безплатно и е всеки ден между 11 и 12 часа. Първо делфините правят разни акробатични номера, а после водещият избира човек от публиката, който вкарват в басейна. Той заедно с един от делфините изпълняват номер – първо танцуват, а после се целуват за сбогом по устата. Аз заснех само акробатичното шоу.

В деня преди да напуснем рая си направихме последна разходка из комплекса и тогава попаднахме на два девствени плажа, до които не се допускат плажуващи, защото там има дюни и защитени растения.

На летището установих, че дори и в шоколадите мексиканският вкус е извратен. Имат със сол, текила, чили…

Разказах и показах всичко, свързано с морето, хотела, мафията, алкохола и храната в Мексико, но има още нещо, което си заслужава – историческото наследство на маите. В следващия ми пост ще ви разкажа къде са маите, предсказали ли са наистина края на света, защо тяхната култура е изчезнала и най-интересното – как са стимулирали умовете си, за да имат наука, която и към днешна дата не разбираме. Всичко това е тук >>>

Още Карибски приключения:
Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (1)
Мексико – земята на маите и пирамидите (3)

Куба – благословена и прокълната (La Habana) 1
Куба – благословена и прокълната (La Habana) 2
Куба – благословена и прокълната (Varadero) 3

Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (1)
Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (2)
Доминиканска република: Какво е отвъд лъскавия хотел?

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.