Куба – благословена и прокълната (La Habana) 2

Дали кубинците са бедни – да, ужасно бедни са. Дали кубинците се усмихват – да, веселието е в душите и в сърцата им. Дали си заслужава да отидеш в Куба – да, не чакай нито миг повече. Куба е като дете, което расте и се променя с всеки изминал ден. Не я ли видиш днес, утре ще е различна. Е, може би не чак толкова променена, колкото би било едно дете, но достатъчно, за да съжаляваш, че толкова дълго си отлагал срещата си с нея.

Преди две години в нашите медии “гръмна” новината, че САЩ размразяват дипломатическите си взаимоотношения с Куба и откриват посолство там. Смях се от сърце на “новината”, защото… абе защото, ако драскачите по медиите не преписваха папагалската, а проверяваха информацията си, щяха да знаят, че САЩ никога не са се “изтегляли” от Куба. През паметната за мен 2014-а година, когато посетих родината на Фидел Кастро, американското посолство (представителство, легация – наречете го, както щете) беше едно от първите неща, които нашият кубински екскурзовод Дензъл ни показа. Кой е той, защо се сдоби с това прозвище и как ние се озовахме в Куба вижте в първия ми пост.

След покупката на контрабандни пури, посещението на свърталището на мафиотите (Hotel Nacional de Cuba) и разглеждането на фабрика за ром следващата ни спирка е… Просто няма да повярвате. Сигурна съм, че нито една туристическа компания не води там групите си. Дензъл ни заведе на свещено място край малка рекичка, нещо като оброк, където изповядващите афрокубинската религия принасят в жертви кокошки. Доколкото разбрахме от не дотам перфектния му английски, хората колят кокошките и ги хвърлят в реката, след което по изтичането на кръвта, цвета ѝ, съсирването и по поведението на трупа – дали ще тръгне по течението или ще се застои в някой вир, се правят гадания и пророкувания. В рекичката (представете си я като Перловската река, но в естествено корито) плуваха няколко кокошки с отрязани глави, които, Дензъл каза, на свечеряване щели да бъдат извадени и изядени от кубинци, изпаднали в крайна бедност.

В Куба можеш да срещнеш както хора с изразени африкански черти и тъмно черен цвят на кожата, така и бели-беленички, които съвсем спокойно минават за леля Пенка от петия етаж. Многоцветна и мултикултурна е тази държава, а населението ѝ се кланя на всевъзможни идоли (само Фидел беше общ бащица за всички). Като доказателство за толерантността им, Дензъл ни заведе в малка градска градинка, където имаше статуя на Махатма Ганди (Mahatma Gandhi), окичена със свежи, цветни гирлянди. Не знам дали заради широката душа на кубинците или заради комунистическата близост между двете държави, но в самия център на Хавана се извисява и огромна китайска порта, която сред обкръжаващите я сгради се вписва, както на кокошка би стояла брошка.

Истински тъжно е да се разхождаш из улиците на стария град и да гледаш призрачните останки от някогашната пищност и величието на този град. Разрухата е толкова повсеместна, че Хавана съвсем спокойно може да послужи за декор на апокалиптични филми. Не са пощадени дори някои от най-известните места в града, като крайбрежната Malecón (Малекон) например.

Следите от някогашния бурен светски живот в Хавана са дотолкова заличени, че се оказа истинско предизвикателство да открием къде да обядваме. Турът с Дензъл приключи (струваше ни около 60 CUC (1CUC=1$) за 6 часа) и тъй като забравихме да му поискаме препоръка за заведение, тръгнахме сами на “лов”. Да намериш къде да пиеш коктейли в Хавана е далеч по-лесно, отколкото да намериш къде да хапнеш като бял човек, т.е. да седнеш на маса и да ти сервират. Ще ви се стори невероятно, но по протежението на цялата крайбрежна улица имаше само едно ресторантче и то имаше такъв каубойски вид (дори нямаше течаща вода и си михме ръцете с поливане с канче), че ако не бяхме озверели от глад, щяхме да го подминем пренебрежително. Вода липсваше вероятно и в кухнята, защото по чиниите, в които ни поднесоха храната, имаше засъхнали мазни следи и отпечатъци от пръсти. Гладът обаче има властта да прави чудеса 😀

Описах мястото с черни краски, но истината е, че обядът беше много вкусен. Освен това имам усещането, че започвам да представям Хавана (и Куба) като място, където се шири само бедност и нищета. Не, уважаеми читателю, не е точно така. Има и един ужасно малък, бих казала нищожен процент богати кубинци – хора от политическата върхушка и висши военни, които имат стандарт на живот, на който нашите парвенюта биха завидели. Те, богоизбраните кубинци, живеят в затворени комплекси извън града, дишат чист въздух (в Хавана въздухът е направо отровен от изгорелите автомобилни газове и усещането при вдишване е сякаш си лапнал ауспуха на някой Вартбург), карат последен модел Mercedes (на фона на коли на поне 50 години) и се хранят по изискани ресторанти – места, които в съзнанието на обикновените кубинци имат статут на градски мит. 😦

Как разбрахме ли? Слуховете се носят бързо и рано или късно всеки ги чува, та бил той и чужденец. В сватбения ден булката най-често я вземат с лъскаво возило, а моя милост се отправи към “съвета” с Москвич – жълта, пърпореща руска машина, най-вероятно мой набор. Жеуезна, вервайте ми 😉

Шофьорът е бъбрив, каквито са абсолютно всички кубинци, с които се срещаме. Хвалим се, че ще се женим и го питаме къде можем да отпразнуваме събитието. “Ще ви заведа, казва, при Doña Carmen“. “При доня Кармен” е ресторант в затворения квартал на богатите, разположен на намиращия се край Хавана малък хълм. Очарователно място, което нито като атмосфера (и като въздух, и като дух), нито като външен вид прилича на съседния нему град на простолюдието. Не търсете заведението в Google – няма да го намерите!

В кубинската кухня ми допадна изобилието от морски дарове и от плодове – там за първи път опитах гуава и от тогава съм ѝ фен (единствено тайландското манго я бие по сладост). Бананите, които отглеждат, са наполовина по-малки от тези, които се внасят у нас, но са двойно по-сладки – имат леко тричава текстура и страшно висока захарност. Когато са пържени, наподобяват сладък картоф. Предвид всички природни хранителни богатства, които имат на острова, националното им ястие е меко казано странно – варен бял ориз с дребен черен боб и късове свинско месо. Хареса ми.

В предишния пост казах нещата, които Дензъл определи като must do, когато си в Куба. В неговия списък обаче липсваше едно, без което според мен няма как – возене на coco taxi и/или на колело триколка. По думите на нашите приятели от посолството тези “превозни средства” често се преобръщали и с тях ставали доста пътни инциденти (а от личен опит твърдя, че кубинците не са особено умели шофьори), но малко смелост и безразсъдство са две задължителни съставки за весело изкарване.

С тези стават страхотни разходки из идеалния център на стара Хавана, където са най-известните туристически забележителности – Капитолият (El Capitolio) и улицата пред него с емблематичните разноцветни сгради, операта, паркът със статуята на Джон Ленън, испанското посолство и т.н.

Ако у дома, в България, искате да занесете дребни подаръци и сувенири от Куба, задължително отидете на Mercado de Artesanías (занаятчийския пазар). В моя туристически “стаж” до момента това е единственото място, на което стоките не са made in China. Там се продават ръчно изработени глинени или дървени скулптури, магнити, картини и други изделия от подръчни и лесно достъпни суровини. Нещата имат особен чар, защото са несъвършени и дори леко нескопосани – личи им, че не са серийно производство на поточната линия. Ако ще се възползвате от препоръката ми, имайте предвид, че в Куба всичко е със строго регламентирано работно време и всички го спазват стриктно – пазарът е до 19 ч. и нито минута по-късно. Между другото, на Mercado de Artesanías ще попаднете и на нелегални търговци на пури – няма нужда вие да ги търсите, те сами ще ви намерят. Нас ни “надуши” контрабандист, който беше толкова “на зор” да продаде нещичко, че след умели пазарлъци от наша страна и театър а-ла “доброто и лошото ченге” (аз бях в ролята на съпругата, която не позволява на мъжа си да купува пури) ни даде една кутия Cohiba (25 бр.) за $30. Иначе малко пазарче за разни дреболии има и в близост до шарената къща от долната снимка, която се намира точно пред входа на Hotel Nacional de Cuba.

И на края на моя разказ за Хавана ще си позволя няколко думи за хората. Ако сте решили да посетите Хавана, подгответе се за две неща: Първото – ще ви заговарят на улицата постоянно и то на всевъзможни езици (английски, руски, френски и дори немски). Кубинците изучават засилено чужди езици в училище и може да попаднете на някой, който направо да ви скрие шапката (ние имахме такъв случай с немскоговорящ кубинец, който владееше езика все едно е живял в Германия поне 10 години, а не беше стъпвал там през живота си). Второто – заради бедността хората са принудени да измислят всякакви схеми за пари (това е и причината да заговарят чужденците по улиците). Имат си стратегия – започват разговор, разчупват ледовете, канят ви да пийнете по един коктейл заедно и да си бъбрите. Водят ви в заведение, където познават бармана, пиете, забавлявате се, а накрая сметката я плащате вие. Приятно ви е било – защо да не почерпите?! Сметката обаче е надписана и “горницата” се поделя между бармана и вашия събеседник. Схемата на нашите “улични другарчета” надушихме, когато поискаха да ги черпим още, както и да им дадем пари за храна на тяхното бебе. Точно в този момент доброто настроение се изпари яко дим.

Вие обаче не си тръгвайте – аз не само, че няма да ви искам нищо, а ще ви заведа в карибския рай – Варадеро. Мястото с най-дългите плажове, най-ситния пясък, най-яркото слънце и най-прозрачната вода. Ако дойдете с мен, ще ви сервирам да си похапнем по един… крокодил. Навити ли сте? Хайде, насам, чакам ви >>>

Още Карибски приключения:
Куба – благословена и прокълната (La Habana) 1
Куба – благословена и прокълната (Varadero) 3

Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (1)
Мексико – тропическият рай или да уцелиш в десетката (2)
Мексико – земята на маите и пирамидите (3)

Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (1)
Доминиканска република – карибски прелести и лошо обслужване (2)
Доминиканска република: Какво е отвъд лъскавия хотел?

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.