Трудно е да си първи, защото проправяш пътя, но не по-леко е да си втори, защото постоянно биваш сравняван с първия. Уморително е да се разхождаш "обут в чужди обувки", които на всичкото отгоре са малки. Това усещане не спря да ме преследва през цялото време, докато четях историята, разказана от Дафни дю Морие в романа "Ребека... Continue Reading →
Разочарованието, наречено “Вражалец”
Очаквам да бъда убита с камъни заради безразсъдството си да не припадна от възхита по постановката "Вражалец", но истината е, че тя не блести с нищо - нито играта на актьорите е толкова добра, колкото се очаква, нито историята е поставена сполучливо, така че да накара зрителя да си зададе съответните въпроси. След всичките тонове... Continue Reading →