Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (3)

Не, това не е талибан. И муджахидин не е. Това е задължителната екипировка в Египет, когато си на сафари с ATV-та в пустинята Сахара. А ние сме група българи на почивка в Хургада, които си разнообразяват дните, кръстосвайки страната и изпитвайки различните ѝ лица.

Пътуването сме организирали от България с туристически пакет (виж подробностите тук) и вече разгледахме Кайро и пирамидите в Гиза, като дори влязохме в тази на майката на фараона Хеопс (целият разказ е тук). Заявили сме си още две странични забавления – сафари из пустинята с включена езда на камили и целодневна екскурзия до Луксор с разглеждане на храмовия комплекс Карнак и Долината на царете с влизане в три фараонски гробници.

Safari_1
На старта

Денят е сряда, часът е 9:00 сутринта и “героите са уморени” от приключилото едва преди часове пътуване до Кайро, а ето че бусът е пред хотела, за да ни откара далеч-далеч навътре в пустинята. Време е за сафари в Сахара.

След известно обикаляне из хотелите за събиране на хора бусът ни стоварва в някакъв примитивен лагер от грубо сковани бараки с “проскубани” покриви. До където ни стига погледът навсякъде около нас е само пясък, а отвън са наредени десетки ATV-та, които чакат да ги яхнем. Декларираме, че не сме пияни и дрогирани и преминаваме бърз курс на обучение за шофиране. Управлението на ATV-тата е фасулска работа – имат само гас и спирачка като и двете са на кормилото. Останалото е мерак, добро настроение и известна доза лудост. Е, донякъде и здрави бъбреци 🙂

Arafat

Нашият водач – ще караме 50 км навътре в пустинята и без човек, познаващ района, нямаме никакъв шанс – ни обучава как да си вържем кърпите. Арафатът (с черно-белия и червено-белия десен) си е класиката, но схванеш ли чалъма и със зимен шал можеш да се обрадиш. “Маската” и очилата са задължителни заради бруталния пустинен вятър и пясъка, който, вярвайте ми, влиза на места, където дори не сте си и представяли. Другото задължително е слънцезащитният лосион – ако ще цяло лято да не сте мърдали от плажа, там, в пустинята, ще изгорите като бяло сиренце Дунавия.

Сафарито в пустинята се описва само с една фраза – Just Do It. Яхваш ATV-то, натискаш гаста до дупка и крещиш от кеф. Тук е мястото да спомена, че в района на Хургада Сахара няма нищо общо с онези романтични дюни от фин жълт пясък, които показват по снимките. Тук тя е равнинна и камениста като на места има дори големи парчета скали. Преминаваме през най-брутални неравности с пълна гас. След сафарито мога да ви гарантирам, че камъните в бъбреците ще са просто скъп спомен. Същото важи и да пломбите в устата обаче. 😉 Единственият шанс на другия ден да си сядаш на дупето е да караш прав. Супер яко е, казвам ви.

Safari in Sahara 1
Лагерът навътре в пустинята

След 25 км яростен “галоп” из пустинята спираме за почивка в заградено с дървена ограда място насред пустошта, в което има няколко бараки, нещо като вишка и, разбира се, джамия. Тук, в Египет, имам чувството, че джамия има дори на места, където няма хора. Ей така, на средата на нищото.

Safari in Sahara 2
Лагерът, погледнат от вишката

Пробват да ни продадат (ако някой в Египет не се опита да ни продаде нещо, значи или не е египтянин, или нещо е повреден) “супер лековити” билки, с които могат да се изцерят както гъбички, така и ишиас например, някакви камъни (уж необработен алабастър) и разни парцали. Не успяват. Щат – не щат, преминаваме към втората част от програмата ни – разходка с камила.

Camel_1
Камилите ни чакат

Разходката не е нищо особено – качваш се на седлото и водач разхожда камилата на въженце 50-ина метра. Едва ли бихме запомнили с нещо обиколката, ако не са многобройните снимки, които камиларят прави с телефона ни.

Camel_22
Селфи с камиларя

Това е третият път, в който “яздя” камила, но най-истинско и екстремно беше изживяването в Йордания, където камиларят се оказа достатъчно луд, за да ни качи на състезателни камили и да минем цяла Петра в галоп на гърба им. Уникално, незабравимо изживяване, което съм описала тук.

Престоят ни в пустинния лагер приключва с няколко арабски песни, изпети от нашия водач, и черен чай, сервиран в миниатюрни метални чашки, които веро и вода вероятно не бяха виждали последните няколко месеца. Удряме по един кючек а ла БГ чалга, изпиваме чая без много-много да се гнусим и хоп по седалките. В бързината даваме и по $10 за диск с видео и снимки от сафарито, които ще ни донесат на следващия ден в хотела. Я донесли, я не, както се казва, но още от Къци знаем – риск печели, риск губи. В този случай ми е трудно да кажа дали сделката бе печеливша или губеща за нас, защото диск получихме, но качеството на видеото и на снимките е умопомрачително – общо взето с тях, като и без тях. 🙂

Pick Albatros Hurghada
Хотел Pick Albatros на зазоряване

Щракнах този хотел, когато минавахме покрай него с автобуса на път за Луксор. Впечатли ме фасадата му и как изгревът се отразяваше в нея. Часът е около 5 сутринта и ни очакват… да речем 400 км път до заветната цел. Повечето хора в автобуса спят, но моя милост е кукуряк и проследявам всяка промяна в пустинята – светлината, цветовете, релефа. Пътят Хургада-Луксор е невероятен начин да видиш Сахара в поне четири нейни лица – първо каменистата крайморска равнина, после високата скалиста планина, след това пясъчните дюни и накрая райският оазис по поречието на река Нил.

Sahara_1
Каменистата равнинна област около Хургада

Макар че описвам Египет като сравнително изостанала, мръсна и бедна държава, каквато на практика си е, трябва да призная, че пред пътищата ѝ бат’ Бойко може пасти да яде. Аз такава магистрала, по която пътувахме за Луксор, и в Германия не съм виждала.

Sahara_2
Някъде из планинския проход

Оттатък планината край пътя мернах щъркел, чието присъствие в тази пустош ми се видя меко казано странно. Не било странно, каза чичо Гугъл, над Египет прелитали щъркелите, които живеят в България, Румъния и Молдова. Германските предпочитали да ползват “коридор” над Испания и Мароко.

Valley of Nile
Долината на река Нил

За египтяните Нил разделя пустинята на две – арабска пустиня (простира се на изток от реката) и либийска пустиня (на запад). Ние “акостираме” с автобуса точно пред входа на храмовия комплекс Карнак (Karnak), който е разположен в арабската пустиня. В Луксор (Luxor) е горещо, както навсякъде в Египет, но заради липсата на вятър и високата влага покрай реката усещането е сякаш си в пещ и се печеш на бавен огън. Направо усещаш как кожата ти “цвърчи” и се опича. Без вода, шапка и слънчеви очила европеецът е изгубен, а тръгне ли разсъблечен и без слънцезащитно средство спането на закачалката му е в кърпа вързано.

Karnak
Площадът пред входа на Карнак

След бързо разпределяне на групите според езика ние попадаме под опеката на Ахмад – англоговорещ гид, който върви и говори със скоростта на светлината. Храмовият комплекс Карнак е част от древната столица Тива, от където са управлявали фараоните от Средното и Новото царство. Кога е било това ли? Много отдавна – казват, някъде от 2065 г. пр.Хр. та до 88 г. пр.Хр. Сред най-известните снимки на Карнак са тези на западната порта и на входния коридор със сфинксовете с овнешки глави. Именно през там минават туристите и от там започва обиколката ни.

Karnak entrance
Портите към Карнак

Комплексът Карнак е нещо като музей на открито, който представлява съвкупност от храмове, параклиси, обелиски и други сгради и съоръжения, групирани в четири зони. Към момента отворена за туристите е само най-голямата – комплексът, посветен на бог Амон Ра (Амун-Ре). Другите три части – зоната на Мут, тази на Монту и храмът на Аменхотеп IV са изцяло затворени.

Karnak rams
Коридорът с подредените сфинксове овни

В античната история на Египет всеки (или почти всеки) фараон от позицията си на “божествен наместник на земята” предприема религиозни промени с цел утвърждаване и консолидиране на своята власт. Това може да се проследи най-добре в Карнак, където бог Ра е представен във всичките си образи. Древният му първообраз – Амун, бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и представян като легнал лъв с глава на овен със спираловидни рога – символ на плодовитост. В последните години от съществуването на Тива бог Амон Ра става събирателен образ и придобива човешки облик, като най-често е изобразяван да държи символа анх – кръст, завършващ с кръг отгоре, който означава безсмъртие.

Karnak 1

След прекосяване на входа се озоваваме на широко празно място, което наподобява нещо като открито преддверие, площад пред голямата хипостилна зала на Амон Ра. Тук нашият екскурзовод не пропуска да ни покаже що е то картуш и, разбира се, да ни увери какъв невероятен късмет ще ни донесе той, ако си купим гривна или колие. Този филм обаче сме го гледали и преди, при това само преди ден, но тогава в главната роля беше Рамзес – гидът ни в Музея на Египет в Кайро. Усмихваме се многозначително на “неустоимото” предложение и оставяме двойка доверчиви поляци да се възползват от него.

Karnak Hypostyle hall
Хипостилната зала

Попадаме в най-известното място в целия комплекс – хипостилната зала. Според информацията в Гугъл хипостил е голяма зала в храм или дворец, чийто таван се носи от множество колони, разположени в няколко реда. Хипостилът в Карнак се състои от 134 масивни колони, подредени в 16 реда. Високи са между 10 м и 21 м всяка и са с диаметър над 3 м. За гредите (архитравите) върху тях се смята, че тежат 70 тона и че са били поставени там чрез влачене по монолитни рампи, изградени от пясък, кал и тухли (или камъни).

Karnak obelisks
Двата оцелели обелиска в Карнак

Карнак е бил ограбван през годините и това може да бъде проследено най-лесно по обелиските. В момента там стърчат само два – този на Тутмос III (Thutmose) с височина 21,2 м и този на единствената жена фараон – Хатшепсут (Hatshepsut), който е 30 м. Именно от Карнак е отмъкнат известният обелиск, поставен на площад “Конкорд” в Париж, на чийто фон се снимат всички туристи. Включително и аз, разбира се. 🙂

Историята на Хатшепсут е много интересна и горещо ви препоръчвам да прочетете тук-там за нея. Специална жена, чийто характер и мъжество са ѝ извоювали уважението както сред нейните преки подопечни тогава, така и сред съвременните египтяни. За сервитьорите в нашия хотел, които са родом от Луксор, беше чест да се нарекат правнуци на Хатшепсут. Момчетата я наричаха своя прабаба.

Karnake lake
Свещеното езеро

Разходката ни преминава покрай т.нар. свещено езеро, в което свещенослужителите са се пречиствали преди да изпълняват ритуалите в храма. То било захранвано по специален канал от Нил, който днес, ако съм разбрала правилно, е запушен. Всичко приключва пред стената на славата (аз я нарекох така), върху която е изобразено как фараон Тутмос III разгромява своите азиатски врагове, а отдолу има пълен списък с градовете и народите, завладени по време на неговите кампании в Сирия и Палестина.

Karnak Thutmose III
Тутмос III разгромява своите врагове

Тук, омаломощени от безпощадното слънце, нашият екскурзовод Ахмад ни хваща на тясно и хвърля най-добрата си оферта за деня – разходка с лодка по р. Нил и посещение на Банановия остров. Той много добре знае коя валута каква стойност има, така че обявява цената в евро – €10. Записваме се и плащаме в щатски долари по някакъв ахматовски курс, но горe-долу релевантен.

Karnak boats
На кея

Не, не отиваме на разходка с лодка, а на обяд, но тъй като ресторантът е оттатък реката (на практика Нил разполовява Луксор), ще трябва да се повозим. Преди обаче да ни доведе тук Ахмад ни вкарва в “лицензиран” магазин за папируси, където един с размер А4 струва около $100, но само защото сме българи – видиш ли, продавачът е фен на Димитър Бербатов, ще получим 50% дискаунт. Уау, а?! Не, не купуваме, защото сме предварително предупредени от представителя на българския туроператор в Египет, че в тази държава всичко е менте. Дори коли фалшифицирали.

Alabastar
Работници във фабрика за обработка на алабастър

Мислим си ние, че след като сме се наобядвали, ще отидем да разглеждаме храма на Хатшепсут и Долината на царете, но Ахмад държал още карти в ръкава. Пак ни води в “лицензирано” предприятие, но този път това е фабрика за обработка на алабастър. Всичко уж се правело ръчно – в това трябваше да ни убедят неколцината насядали кръстом в прахта мъже – и затова цените са високи. Вярно е, че изкуството няма цена, но да искаш $200 за най-обикновена ваза, която дари не може да мине за хубава, си е чиста проба дране на кожи. Още повече, че по-късно през деня попаднахме на улични търговци, които продаваха абсолютно същите неща на стократно по-ниски цени. Да, правилно, за по $2-3 вазичката.

The Valley of Kings
В подножието на Долината на царете

И тук, както и в Кайро, в подножието на големия исторически обект има катун. Този обаче е обитаван от иманяри, нанесли се по-близо до своята плячка. “Тези хора не са бедни” – казва екскурзоводът ни и допълва – “Често руските туристи ги съжаляват, че живеят в нищета и искат да им даряват пари, но те са по-богати от всички ни взети заедно”.

The tempel of Hatshepsut
Храмът на Хатшепсут

Важна част от програмата за деня е храмът на Хатшепсут, който на външен вид изглежда впечатляващ, но в действителност това е новопостроена сграда. Самият храм е сравнително малко помещение, вдълбано в скалата, пред чийто вход има две статуи. Влизането в него е забранено. Ако трябва да бъда честна, видяното не си струва мъките в адската жега. А заради това разочарование тръгваме с леко нежелание към допълнителната екстра, за която сме се записали още от хотела – посещение на Долината на царете. Тя оскъпява стандартния пакет с $5 и ни осигурява възможността да влезем в три гробници на фараони. Долината е далеч навътре в планината и до там пътуваме с бус.

The Valley of Kings1
Входът към Долината на царете

Нашият гид ни препоръчва да влезем и да разгледаме гробниците на Рамзес IV, Рамзес VII и Рамзес IX, защото са най-богато украсени. Снимките вътре са строго забранени затова единственото нещо, което мога да ви покажа, е входът на обекта. В тази долина са погребвани всички фараони, при чието управление Тива е била столица на Египет. Гробниците са сравнително широки коридори, издълбани в скалите, които се различават по размери и дълбочина и по стените и тавана са украсени с рисунки. Абе, странно е усещането да влезеш в гробница и не мога да го опиша. В някои от тях стояха непокътнати дори каменните саркофази, в които са лежали мумиите. Единственият начин човек да остане равнодушен е да не се замисля над факта, че това са гробове и че наднича в нечий отворен ковчег. Тук е и гробницата на Тутанкамон, която на фона на несметните съкровища, открити в нея, била необяснимо скромна.

Statui
Колосите на Мемнон

Историческата част от деня приключва тук – пред колосите на Мемнон. Това са две статуи-близнаци на фараона Аменхотеп III – своеобразен самотен спомен за отдавна разрушен погребален храм. Тук за мен се “лепва” уличен търговец, който на всяка цена иска да си купя сувенир от него. Разговорът ни е кратък, но напоителен:
Аз: No, thank you! I already have.
Той: Two dollars.
Аз: Do you understand me?
Той: Yes, I understand. They take you to the factory. MAFIA!
В този момент вратата на буса се затваря и Ахмад бързо подхваща обяснението на ситуацията. За нула време продавачът ни е описан като пропаднал пияница, който не знае какво говори. От къде Ахмад го познава ли? Човекът, видиш ли, бил съсед на нашия шофьор. Абе, както каза продавачът, чиста мафия са си тези, ама нейсе. 😉 А що се отнася до сувенирите – най-добре си купувайте само от улицата и винаги, ама винаги се пазарете за цената. Предлагат ли ви го за $5, значи можете да го вземете поне за $2. Освен това търговците са толкова гладни и нахални, че колкото по-незаинтересован вид имате, толкова по-ниска цена ще ви дадат.

Banana Island Luxor
Крайбрежието на р. Нил

Бусът спира на брега на реката, където се качваме в лодки и потегляме на разходка до Банановия остров. Добре, че се записахме, защото пътуването ни идва доста ободряващо. Посрещат ни в нещо като ферма за отглеждане на различни тропически плодове, където ни показват мандаринови и лимонови дръвчета, цяла плантация с бананови палми, мангово дърво и др. Допълнителна атракция са отглежданите в клетки диви животни – вълк, две маймунки и едно малко крокодилче. Да, доста бедна менажерия, но пък много приятен завършек на деня. И за да е още по приятно изкарването ни, домакините ни черпят с плодове местно производство – в огромни подноси ни чакат банани, фурми, гуава и манго. Мангото е божествено и си искаме допълнително. Такова манго, с този пристрастяващ вкус, съм яла единствено в Тайланд и никъде другаде по света досега. В магазините у нас продават нещо, което наричат манго (горе-долу и така изглежда), но е пълна пародия. Направо подигравка.

Banana Island Luxor 2
Снимано от близо крокодилчето “вади” внушителен вид

Връщането е някак бързо и тъжно – всички мълчат. Това е краят. Единствено екскурзоводът на немската група внася свеж полъх в атмосферата, закачайки се с нас. Хвърля оферта – 300 камили за мен и 310 за приятелката ми, за да останем при него. Не знам дали предложението е добро, но съм поласкана – досега никъде в арабския свят не са проявявали интерес към мен. Доживях, както се казва. 😀 Крушката обаче си има опашка – кандидат-женихът идвал в България през 2002 год. и харесал българките и понеже така и така сме му отишли на крак… На български научил само “Как си?” – произнася го неуверено и с адски акцент, но пък с желание и усмивка. Получаваме и първия урок по неговия език. “Ще питате “Зейяк?”, казва, “ако говорите с мъж, и “Зейек?”, ако питате жена”. Отговорът е “Мия-мия”, което значи “сто от сто”.

Luxor

Тук до тази цветна стоянка за коне с карети ни чака автобусът. Мъжете ни не приемат камилите, така че, както се е видяло, ще пътуваме обратно за Хургада. Ако имаше повечко време, щях да “помоля” българския си съпруг, който така любезно отказа да ме продаде, да ме повози из Луксор на карета. А това току-виж го накарало да преосмисли решението си. 😀 😀 😀 Шегата настрана, но според мен българка не може да се приспособи към техния начин на живот.

Luxor Tempel
Храмовият комплекс Луксор

Автобусът потегля към Хургада. Хем сме уморени, хем сме превъзбудени. Сънят е мираж. Минаваме покрай храмовия комплекс Луксор, който не бе включен в днешната ни програма. Снимам го през стъклото на автобуса и се отнасям назад към вече изтеклия ден. Гледам мизерните и кални къщи, наполовина недовършени – със стърчаща арматура отвсякъде – и си мисля за времената, когато и у нас няколко поколения са живеели под един покрив. Трябва ли младите да растат до старите или е по-добре всяка жаба да си знае гьола?!?

Още пътешествия из арабския свят:
Дубай – най-желаната дестинация (Burj Khalifa)
Дубай – най-желаната дестинация (Desert safari)

Йордания – потайностите на арабския свят (1)
Йордания – потайностите на арабския свят (2)

———————–
Ако пътуването с мен ви е било приятно, споделете го с вашите приятели във Facebook. Споделените неща винаги са по-приятни 🙂 Благодаря ви и ще се радвам да се видим пак.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: