Йордания – потайностите на арабския свят (2)

В Йордания сме. Разгледахме три от известните забележителности там – древния римски град Джераш (Jerash), градът на мозайките Мадаба (Madaba) и свещената планина Небо (Nebo). Ако не сте били с нас от самото начало, няма страшно – всичко е тук. Сега отиваме към перлата в короната – Петра (Petra). Древен град, разположен в естествено укрепена планинска долина на име Вади Муса (Wadi Musa), което в превод означава “Долината на Моисей”. Разходката там отнема поне половин ден и се върви по сипеи, така че удобните обувки и предпазните средства за слънце са задължителни. За да се осигури максимално много време за разглеждането на този обект, нощувката е в хотел в близкия град, така че всичко започва веднага след сутрешното кафе. Входът на Петра е на пешеходно разстояние от града и се отива пеша. За желаещите се предлага възможност да изминат разстоянието от има-няма километър, яздейки кон.

Петра е най-известната забележителност в Йордания и това не е случайно. Тя е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и годишно се посещава от милиони туристи. Билетът за Петра е най-скъпият вход за туристически обект, който съм виждала досега – 50 динара, което се равнява на около 130 лв. Затова и в предишния пост подчертах, че предвид какво включва цената на екскурзията и какви са стандартите в двете посетени държави – Израел и Йордания, тя е изключително добра.

petra_1
По пътя към Петра

За да се стигне до останките на града, трябва да се мине през един много тесен проход, от двете страни на който се издигат отвесни скали, високи десетки метри нагоре. При пороен дъжд, казват местните, проходът се напълвал с вода до горе.

petra_2

Първото нещо, което се открива пред очите на влизащия, е огромният и добре запазен храм на Петра, който е издялан директно в и от скалата (сложила съм го за кавър фото на този пост). Там ви чакат любезни и доста нахални камилари, които предлагат останалата част от разходката да минете на гърба на камила. Ездата си заслужава, но по-добре разгледайте града пеша, а след това пояздете за удоволствие.

petra_3

Навсякъде ще ви набутват в ръцете и гривни с ориенталски мотиви, които уж са сребърни, но не са. Другата масово предлагана стока са “старинни” монети, в които няма нищо старинно. И двете са удачен вариант за сувенир от там, а за гривните мога да кажа, че не потъмняват и не са от медните с лъскаво покритие.

След храма от ляво и от дясно могат да се видят жилищата на някогашните обитатели на града. И те, както всичко останало в Петра, са вдълбани в скалите. След това на едно широко място е разположен и амфитеатърът, за който екскурзоводите казаха, че е с уникално разположение – зрителите са с лице на изток. Дали има нещо общо с разположението на обектите и слънцето спрямо тях, не знам, но открих, че на някои снимки Петра е розовочервена. Оказа се, че е известна като “червения град”. Очите не я възприемат точно така. Абе, странно е!

petra_4

По-надолу след амфитеатъра вдясно са разположени катакомбите. Отново вдълбани в скалата помещения. Тук има заведения, предлагащи студени напитки, кафе и дребни неща за похапване. Задължително опитайте йорданското джезве кафе – правят го гъсто, силно и с добавен кардамон. Необичайно за нашия вкус, но доста сполучливо. Ментовият чай също не е за изпускане, защото е от свежи ментови стръкчета. Сред бараките с търговци се огледайте и за “гримьор”, който по желание ще ви постави специалната бедуинска очна линия. Ползват я и мъже. Черна е на цвят и по същество е билков екстракт, от който при мигането върху роговицата на окото се образува филм, който предпазва окото от UV лъчите. Беше ни презентирано като “слънчевите очила на пустинята”. Не дразни очите, доказано, дори напротив – избистря погледа. Полуперманентно е, имайте го предвид, стои 2-3 дни.

petra_5
Катакомбите в скалите и магазинчетата в подножието им

Ако продължите надолу, ще стигнете до края на града и до началото на пътека, отвеждаща нагоре по един планински склон, където е манастирът. Отишлите до там казаха, че гледката е невероятна. Аз обаче жертвах гледката, за да пия кафе и да пояздя камила и не съжалявам за избора си 😉 Ездата от там до входа на града, т.е. връщането обратно по пътя, струва около 7 динара (1 JOD ≈ 2,5 BGN).

petra_6

Всяко хубаво нещо има и своя край, така че и ние напускаме Петра и се отправяме към Аман. По пътя имаме междинна спирка за панорамни снимки към замъка на кръстоносците Монреал, познат още като Шобак, построен от тамплиерите през 1116 г. Няма да давам снимка, защото не беше нещо впечатляващо, а след Петра просто всичко бледнее.

Късно привечер пристигнахме в хотела в Аман. Там благодарение на нашата общителност и гастарбайтерското минало на автобусния ни шофьор – Ахмед, установихме, че немският помага. В знак на благодарност, че сме му обърнали внимание, Ахмед ни изведе на заведение с личния си автомобил Mercedes W123 – класика. В Аман кипи доста бурен нощен живот, а движението е ужасно. Впечатление ми направи, че в заведението имаше млади момичета, които не само седяха на една маса с момчета, но и пушеха наргиле. Кърпи на главите си обаче имаха. А заведението беше толкова задимено, че пушекът се стелеше чак до пода.

Единствената забележителност в Аман е цитаделата. Тя е разположена на едно от тепетата на града, от което се открива гледка към голяма част от столицата. Заради горещината още от 10 часа сутринта има мараня и всичко е обвито в бяла пелена. Сградите в Аман са ниски – в старата част по два етажа, а в по-новите квартали до към четири. Аман е бял.

amman_1

В цитаделата има запазени артефакти, както и малък музей. Интересен за мен беше старият градски резервоар за питейна вода – вкопан в земята и добре иззидан, за да не се просмуква водата в земята. По-любопитното обаче беше, че се пълни от дъжда. Колко ли вали в Йордания? 🙂 Най-добре запазен е дворецът.

amman_2

И така в сладки приказки, спомени и снимки йорданското приключение отива към своя край. Отпътуваме за границата, където ще преминем отново в Израел, за да се топнем в Мъртво море и след това да посетим всяко свято място, белязало живота на Исус Христос.

На границата, разбира се, отново имаше приключения. Този път станахме свидетели на това как се подкупват държавни служители, за да не се чака на опашка за проверка на багаж. Не че тук си нямаме такава практика, но там “даването” се случва пред очите на всички. Без капка страх или свян. Сблъсък на култури имаше и на друг фронт. Местните лели, носещи вълнени балтони при 35°С, бяха силно възмутени от белите жени с голи рамене и, о, ужас, с показващи се презрамки на сутиените.

Влизането мина в закачки и обсъждане на околните, така че неусетно се оказахме на израелска територия. Започна обиколката на свещените места. А вие, за да разберете с какво е свързано получаването на сертификат за хаджийство, прочетете следващия ми пост. Ще ви чакам там>>>

Още пътешествия из арабския свят:
Дубай – най-желаната дестинация (Burj Khalifa)
Дубай – най-желаната дестинация (Desert safari)

Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (1)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (2)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (3)

——
Пък ако според вас тази дестинация ще бъде интересна и за други хора, споделете поста! Няма да се разсърдя 😉 За целта е достатъчно само да натиснете бутона Facebook тук отдолу.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: