Някъде прочетох, че Уилям Уортън е странен. Чела съм само една негова творба – „Отвъд килера“, но и аз споделям същото мнение. Уортън безспорно е странен. В книгата са втъкани много и различни смисли и идеи, които утежняват четенето и възприемането ѝ. „Отвъд килера“ не се чете „на един дъх“ (възползвам се от модерния израз😉)... Continue Reading →
Когато посегнах към книгата със странното заглавие „Уморените коне ги убиват, нали?“ (издание от 1990 год., включващо в себе си едноименния роман плюс „Забрави за утрешния ден“ и „Саванът няма джобове“), името на нейния автор – Хорас Маккой, не ми говореше нищо. Ама нищичко. Като дете, когато тършувах из библиотеката на баща ми, постоянно я... Continue Reading →
Честно ли? Уау! Изненадана съм от размерите и посещаемостта на този събор. Мислех си, че Роженският събор е най-голямото традиционно събитие у нас, но съм се лъгала - съборът на Юндола не му отстъпва по нищо. При все, че той не е и толкова дразнещо комерсиален, колкото Роженския, защото по същество е по-скоро родова среща,... Continue Reading →
puritankata 