Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (1)

Египет е сред онези дестинации, които винаги, ама винаги влизат в списъците от типа must see. И какво да ви кажа – хич не е случайно. Затова с вас отиваме на почивка там, така че си пригответе багажа – потегляме. О, и не забравяйте доброто си настроение.

Преди да се качим на самолета и да прелетим над Средиземно море, за да кацнем в Хургада и да опънем кърпите на плажа, предлагам да си поговорим малко за пари и организация. Самостоятелното пътуване до Египет не е препоръчително, освен, разбира се, ако сте гърмян заек и си имате отъпкана пътечка. Директен полет до там, т.е. до Хургада, има само през туристическия сезон и превозвач е Bulgarian Air Charter. Полетите са чартъри и билети се продават само през туристическите агенции, а цената е около €300. Другите варианти са с прекачвания – най-удобното е през Истанбул, но цените са двойни, а от пробвали разбрах, че пътуването е епично (в лошия смисъл на думата). Та ако сте като мен и отивате на “първа среща” с Египет, най-добре изберете туристически пакет и ползвайте услугите на агенция. Настоящото пътуване е закупено от Usit Colours (организаторът е туроператорът АBAX) за 1000 лв. на човек. Пакетът включва самолетен билет София-Хургада-София, автобусен трансфер летище-хотел-летище, 7 нощувки в Samra Bay Hotel (4*) с настаняване на база all inclusive (за периода 30.09 – 07.10.2017 г.) и водач на български език. И тук важи правилото за по-ниските цени при ранни записвания. Ако се организирате от месец май например, може да платите със 100-200 лв. по-малко. 🙂 Екскурзиите из туристическите обекти в страната са по желание и срещу допълнително заплащане.

При този модел самолет най-важното е да си вземете места отпред – ако щете ми вярвайте, не се чува абсолютно никакъв шум от двигател. (За първи път летя с McDonnell Douglas и за първи път слязох от самолета и главата ми не бучеше. Честно!) България ни изпраща с дъжд и 12°C, а Египет ни посреща с топла прегръдка – 36°C. Полетът е кратък – по-малко от 3 часа, и ако я нямаше групата пияни “орки”, които обърнаха самолета наопаки (де тоз’ късмет!), щеше да е направо песен.

Още с пристигането на летището в Хургада започват циганийките – такива в Египет дал Господ, така че се пригответе. Ще има още много. Конкретният казус е цената на визата за Египет. Официално тя струва $25, но реално ще платите толкова, само ако отидете на гишето с табела Bank. То обаче е “перфектно позиционирано” в залата с пристигащите, така че никой да не го види. А и на никого няма да му хрумне да го потърси, защото не сме предварително предупредени. В същото време на гишето за пропуск, което е точно отпред и на което се редят всички, цената е $27. Ще си кажете: “Какво толкова – 2 долара”. Мда, тук са два, но ще има и още, и още. 😉

За Египет се изисква международен паспорт, който да е валиден поне 6 месеца от планираната дата на пътуването. Визата е лепенка, която поставят върху произволна страница на паспорта. У нас се носят слухове, че ако си посещавал Израел, в Египет ще те “разкостят” от проверки на летището. Моето безпрепятствено влизане в страната доказа, че такова нещо няма.

Избраният от нас хотел – Samra Bay (4*) е в края на централната градска част и доста близо до летището, така че трансферът е кратък, но за сметка на това “напоителен”. Водачът ни – Стефан Богданов, се оказва страшно увлекателен разказвач и за няколко минути ни вкарва в египетския бит и култура. По думите му египтяните са толкова добри шофьори, че правителството прави стълбовете с уличното осветление от алуминий, за да намали човешките жертви на пътя – при удар да се огъне стълбът, а не автомобилът. Пътищата им, казва той, приличат на арабската мисъл – една оплетена върволица от криволици. В Египет е рядкост да попаднеш на кръстообразно кръстовище – там се използват обръщала за обратни завои. Често трябва да пропътуваш 1 км (а на магистралите дори стотици) преди да стигнеш обръщало, за да върнеш обратно и да отидеш до място, което просто е от другата страна на пътя. Не ви се вярва, нали?! И аз не повярвах тогава, но след пропътуваните около 2000 км по египетските пътища се убедих.

Хургада е странен град – дълъг е сигурно 60 км и в основната си част се състои от крайбрежни хотели и комплекси, свързани с широки и пусти пътища. Някои от хотелите в по-централната градска част са се разрастнали, пристроявайки си второ крило оттатък главната улица – точно срещу основното, като гостите им ползват един общ плаж. Жилищната част на курорта, ако изобщо можем да кажем, че има такава, е сравнително малка. Главната улица е дълга около 6 км и на нея са по-централните хотели (Samra Bay също), както и сергиите (повечето са изоставени заради липсата на туристи). Не знам дали е случайно, но всяко второ дюкянче в Хургада е аптека, а на витрината на всяка една (или на 95% от тях) виси реклама не на какво да е, а на… Познайте, де. 😉

Заетостта на Samra Bay Hotel по време на нашия престой в него беше не повече от 20-30%, което първоначално отдадохме на това, че е новопостроен и не е достатъчно разработен. С разходката из пустите улици на Хургада разбрахме истината – туризмът в Египет е почти мъртъв. Най-известният им курорт – Sharm El Sheikh (Шарм ел Шейк), който се намира на Синайския полуостров, е опразнен. Хотелите там са затворени и изоставени. Хургада се опитва да оцелее, но голямата трагедия за бранша е, че руснаците са си отишли, а от табелите върху опустелите магазини си личи, че всичко се е крепяло на тях. В Хургада можеш да бъдеш обслужен от продавач на будка, който говори руски сякаш му е матерен.

Samra Bay Hotel не е луксозен, а за стаите просто бих казала, че си имат всичко необходимо. Изпитвах известен дискомфорт заради избора на енергийноспестяващи LED лампи, под чиято светлина дори веждите не можах да си “подкастря”. 😉 Най-големият плюс за мен в един хотел е наличието на кафе в стаята, а тук имаше – инстантно. Любителите на силното и ароматно сутрешно кафе трябва да имат предвид обаче, че в Египет кафето не е на почит (за разлика от чая) и на вид и вкус е сякаш – цитирам водача ни Стефан – ” са изпрани чорапите на фараона”. Иначе хотелът е сравнително чист, храната е прекрасна, а персоналът (там и камериерите са мъже, а средната месечна заплата е $100) е изключително любезен. В Египет е препоръчително да не пиете вода от чешмата, освен ако не държите да изкарате почивката си в тоалетната. Заради това всяка стая е заредена с бутилирана (даже запечатана с найлонов бандерол) вода. В Samra Bay Hotel видяхме забрана мъжете да влизат по къси панталонки в ресторанта – предполагам, за да не смущават гостенките от арабски произход – но тя не се спазваше от никого от европейските гости.

Хотелът е beach front със собствен плаж с бял дребен пясък и се намира на брега на лагуна, чието дъно не е каменисто. Уникално е. Водата е прозрачно синя и гъмжи от рибки, ама от онези, които са специализирани в “пилинг” процедурите. Който няма гъдел и е с висок праг на търпимост към болка (понякога са особено настървени), ще се радва на сатенено гладка кожа на краката.

В непосредствена близост да лагуната открихме коралов риф. Не си мислете обаче, че можете да отидете в Египет и да си “наберете” коралов букет. Не става. Ако оставим настрана факта, че е забранено и на летището може да ви хванат, “късането” на корали разрушава екосистемата. Между другото Червено море е всеизвестно със своето биоразнообразие и с кораловите рифове, заради което е предпочитано от запалените гмуркачи. Египтяните предлагат наемането (прави се предварително още от тук) на оборудвани за дълбоководни гмуркания лодки заедно с обучен екипаж, като на лодката могат да бъдат настанени и изхранени 20-25 човека за една седмица. Събирате се групичка и заминавате.

Май дойде време да си поговорим и за сигурността в Египет. Ами, какво да ви кажа, освен че всичко там е спокойно и аз лично не съм се почувствала застрашена нито за секунда. Да, на входа на хотела има въоръжена охрана и всички преминават през скенер, а през нощта брегът се осветява и охранява, но защо пък да не е така. Това е частна собственост и хората са в пълното си право да я охраняват, а мен, като турист, мерките за сигурност по никакъв начин не са ме ограничили кога, къде, какво и как да правя. Придобилите у нас митологичен характер разкази за “тежки” ескорти с джипове, пълни с въоръжени с автомати войници, са в миналото. Ние пропътувахме почти целия Египет по оста север-юг напълно необезпокоявани от никого.

Като компенсация заради лошия късмет с пияните спътници в самолета комшии по хотел ни бяха група сърби. Как разбрахме ли? Ами бяха окупирали музикалната уредба на техния хотел и почти по цял ден на нашия плаж слушахме сръбско. Изглежда сюрреалистично да си в Египет и около теб да кънти Цеца, но ето на̀, че на нас ни се случи. А и да си призная честно, коктейлите на плажа влизат доста по-добре така.

Плажуването в Хургада през октомври трябва да става основно сутрин. Слънцето там изгрява в 5,30 ч. сутринта и до 10 ч. е напекло сякаш е пладне. Духа обаче доста силно (не морски бриз, а пустинен вятър), което прави горещината поносима, да не кажа приятна. Въздухът е много сух и тялото изобщо не се поти – сякаш водата от него се изпарява. Залезът е точно в 17 ч., така че на успелия да се пече преди обяд – браво, а на успалия се – честито. 😉 Заради вятъра (предполагам) там човек хваща тен дори постоянно да стои под дебелата сянка на чадър от палмови листа.

Накрая ще спомена, че хотел Samra Bay дава екстра на своите гости, осигурявайки им две вечери в тематични à la carte ресторанти – италински и арабски. Менюто в италианския не е нищо особено (а на ходилите в Италия ще им се стори пародия), но арабският си заслужава. За 7-8 дни в Египет изядох толкова хумус, арабски питки и фалафели, колкото не съм изконсумирала през целия си живот дотогава. Вкусът на тези храни там няма нищо общо с вкуса им в България. Разликата е от тук до небето, а аз станах “пристрастена към египетските фалафели”. Менюто в основния ресторант обаче е европейско, така че има всичко дори за скептичните към арабската кухня. Липсва единствено свинско. 😉

Задължителни за пробване са и т.нар. ко̀фта – нещо с формата на кебапче, но на вкус нямат нищо общо. Казаха, че арабската ко̀фта и българското кюфте (идва от турски) имат общи корени, но сега изобщо не си приличат. Най-малкото ко̀фтата се прави от чисто месо (телешко или агнешко) и в нея не се слага лук и пр. От десертите най-добри бяха реването и кадаифът, а всички останали – кексове, сладки, понички и т.н., бяха сухи и с тричава текстура. Най-ограничено беше менюто с плодовете – всеки ден имаше грозде, сурови фурми и пъпеш на компот, а веднъж-дваж предложиха гуава и райски ябълки (уникално вкусни).

Египетското приключение продължава с три допълнителни изживявания – пътуване до Кайро и пирамидите в Гиза, пътуване до Луксор и Долината на кралете (Valley of the Kings) и сафари в пустинята. Какво е да се докоснеш до пирамидите и да влезеш вътре в тях ще разкажа в следващия пост. Там ще опиша също какво е да караш 50 км навътре в пустинята с ATV без да имаш път пред себе си. За всичко това и още интересни неща, моля, последвайте ме насам >>>

Из Египет
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (Кайро и пирамидите)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (Луксор и Долината на кралете)

Още пътешествия из арабския свят:
Без заглавие. Просто Дубай (сафари в пустинята)
Без заглавие. Просто Дубай (Burj Khalifa (ет. 148), с яхта в Марината)
Без заглавие. Просто Дубай (Dubai Miracle Garden)

Йордания – потайностите на арабския свят (1)
Йордания – потайностите на арабския свят (2)

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.