Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (2)

“Мечка страх, мене не” – това заклинание за кураж изричахме като деца преди да извършим някой подвиг. Надявам се, че не ви е страх, защото отиваме да вършим подвизи – ще пътешестваме из Египет и ще погостуваме в домовете на фараоните. Да, вътре в тях.

Всичко започва като обикновена почивка на море в Хургада. Подробностите за туристическия пакет, за почивката, за хотела, за сигурността, за финансовото изражение на нещата, както и много, много любопитни истории можете да прочетете тук, в предходния ми пост.

Samra Bay Hotel
Плажът на Samra Bay Hotel в Хургада, окъпан от лъчите на залязващото слънце

Плажът си е плаж и почивката си е почивка, но да си в Египет и да не видиш пирамидите е все едно да си в Рим и да не видиш папата. Стереотип или не, жертваме два дни от активното лежане и се хвърляме в приключението с главата надолу – ще пропътуваме Египет надлъж по оста север-юг и ще се сблъскаме челно с египеската реалност.

Екскурзията до Кайро и пирамидите е гвоздеят в програмата на всяка агенция, отвела туристи в Египет. Тя се доплаща, но тъй като 99% от туристите си я поръчват, автоматично се е превърнала в кокошката със златните яйца – с други думи, агенциите доста “натоварват” цената ѝ. Разбираме го при телефонен разговор с хотела (звъним без знанието на агенцията), от който става ясно, че хотелът разполага с туристическо бюро, където напълно идентични екскурзии се продават с 40% по-евтино. За целодневна екскурзия до Кайро и пирамидите в България ни искат 138 лв., а от египетската агенция в хотела я купуваме за $50 (при курс 1,66 лв./USD). Купуваме си още една целодневна екскурзия – до Луксор и Долината на царете, която е $55 (у нас ни искаха 147 лв. за нея), както и полудневно сафари из Сахара с ATV и езда на камили за $25 (то пък ни бе предложено за 82 лв. у нас). Като изключим по-добрите цени, местните агенции имат още две огромни предимства – едното е, че сам избираш в кой ден от твоя престой в Египет да осъществиш пътуването (на нашенците, които бяха заявили още от България екскурзия до Кайро, им се наложи да заминат по-малко от 4 часа, след като слязохме от самолета), а второто е, че се докосваш до местните и успяваш да научиш повече за държавата и нравите им.

Когато обаче обмисляте от къде да купите екскурзиите, вземете предвид факта, че и пазарлъкът с египетските агенции, и екскурзоводското им обслужване е на руски или английски. Освен това в Египет действа утвърдена схема за “изцеждане” на джобовете на туристите, от която основните потърпевши засега са руснаците и западноевропейците. Големите туроператори са сключили негласни спогодби с някои хотели, съгласно които те довеждат повече гости в този хотел, а пък хотелът не продава на тези туристи никакви туристически услуги. Така хората са принудени да купуват екскурзии само и единствено от своя туроператор и то на баснословни цени. Затова и първият въпрос, който ни зададоха, когато отидохме на туристическото гише, беше с кого сме дошли. Нашият туроператор не беше в схемата и дано не влиза в нея. 🙂

Sunset_Sahara_Egypt
Някъде по пътищата из Сахара. Изгрев

Изгревът от горната снимка е щракнат около 5 часа сутринта от едно крайпътно заведение, където сме спрели за почивка. Денят е вторник (третият от ваканцията ни), тръгнали сме в 1,30 ч. през нощта от хотела в Хургада и пътуваме в посока Кайро. Свалили сме си off-line карта на Египет, според която сме в средата на нищото – вдясно море, а вляво пустиня. Най-близкото по-голямо населено място е на има-няма 100-200 километра от тук. Защо го казвам ли? Ами защото автобусът ни е счупен и от него тече масло, а един египтянин с подпетени обувки лежи под него и се опитва да залепи картера с двукомпонентно лепило. Още от тук по всичко си личи, че ще “усетим” Египет.

Egypt_bus
Ремонтират автобуса с подръчни средства

Два часа по-късно потегляме със залепен картер, но с изтекло масло. Не знам в каква посока се движим – в пустинята е трудно да се ориентираш. Виждам само, че морето е до нас. Отбиваме до някаква барака, пред която виси хамак, в който спи мъж, а на кол до нея е забучена празна туба от масло. Очевидно е, че го събуждаме, защото е леко кисел. Шофьорът купува масло от него, а той взема парите и пак ляга да спи. Всичко е като на филм, особено като добавим и двойката колумбийци на седалката зад нас, които спорят на висок тон кой има повече роднини в затвора. Слава Богу, тръгваме.

On the road to Cairo
Така изглежда Сахара там, където се среща с Червено море

Разстоянието между Хургада и Кайро е около 500 км и магистралата върви покрай брега. Караме в подножието на планина, чиито високи и пусти върхове са обгърнати в тъмна мъгла, за която се чудим дали е дъждовна или пясъчна буря. Аз гласувах за пясъчна, защото сервитьорите в хотела ни бяха разказали, че дъжд вали веднъж-дваж годишно и той трае 1-7 секунди. Доколко това е вярно, не знам, но ако им се доверим, то вероятността да станем свидетели на дъжд в пустинята е нищожна.

Целият път е осеян с военно-охранителни пунктове, но автобусът и фирмата явно са добре познати на патрулиращите, защото не ни спират нито веднъж. Заради закъснението шофьорът е натиснал гаста до долу и кара на прекъсвач. Спирки за тоалетна вече няма – зорлийте ползват тази в автобуса. В Кайро сме около обяд, а по план трябваше да сме там в 10 часа. Първоначално минаваме през широки и добре проходими обходни пътища, но след това навлизаме в истинското градско движение – в километрично задръстване сме в средата на гетото. Кайро ни показва онази част от своя лик, която бих оприличила единствено на циганското гето край Люлин 1, но още по-мизерно.

Cairo_geto
Гетото в Кайро

Заради липсата на нормални кръстообразни кръстовища рейсът се провира през най-невероятни сукаци и минава на косъм от стените на сградите, за да се доберем до Музея на Египет. Преминаваме през стария град на Кайро и покрай известната джамия Султан Хасан (Hassan Mosque Sultan), която е в списъка с най-красивите джамии в света. Виждаме и цитаделата Саладин (Saladin Citadel), укрепена от прословутия султан Салах ад-Дин, който предвождал мюсюлманската съпротива срещу Кръстоносните походи в Близкия изток през XII в.

Cairo downtown2
Изглед към хълма с цитаделата Саладин

Най-накрая пристигаме пред Музея на Египет и започва разпределението по групи според езика – ние сме в английската. “Казвам се Мохамед, както и 90% от мъжете наоколо, затова ми викайте Рамзес”, подхвърля бързешком нашият гид и хуква към входа. Заради закъснението всичко е на тъгъдък – тук секунда, там две, но никъде повече от минута. Някъде измежду галопирането дочувам, че Музеят е на площад “Тахир” (Tahrir) – същият, на който Хосни Мубарак е свален от власт през 2011-а година.

EGYPT-POLITICS-UNREST
Площад “Тахир”
Cairo Museum
Музеят на Египет в Кайро

Странни правила имат в музея – фотоапаратите са забранени, но снимките с телефон не са (не разбрахме защо). Ако човек разглежда музея подробно, това би му отнело цял ден. В него са изложени всевъзможни артефакти от древната египетска история – статуи, мумии, скулптури на богове, съдове, легла за мумифициране, накити и скъпоценности, включително и цялото съкровище от гробницата на Тутанкамон (Tutankhamun).

Tutankhamun golden chariot
Колесницата на Тутанкамон
King Tut bed
Леглото на Тутанкамон
King Tut the third outermost shrine
Един от външните саркофази на Тутанкамон

Заради ограниченото време, а и вероятно заради празните погледи и уморените ни физиономии Рамзес прелетява през залите като хала и във всяка се спира на едно-две неща. Показва ни как от позата на статуята да познаваме дали човекът е бил жив или мъртъв, когато е направена. Ако е жив, левият му крак е по-напред от десния – сякаш престъпва с него, ръцете му висят покрай тялото и в тях държи нещо, а брадата му сочи надолу (като на снимката отдолу). Обратното, ако е мъртъв, статуята е със събрани крака, ръцете са кръстосани на гърдите и брадата е подвита напред.

Statuia

От разходката в музея Рамзес държи в главите ни да са добре “набити” три неща. Едното е, че картушът (личното име, изписано върху някаква повърхност с йероглифи и оградено в овал) носи много голям късмет. Второто е, че той знае точно от къде стават най-добрите снимки на пирамидите. И третото – че древните египтяни са били велик народ, защото са се доверявали на природата и са използвали само растителни извлеци и масла за лечение, разкрасяване и парфюмиране. Малко странни неща, нали? Всъщност само така изглеждат на пръв поглед. Зад тях Рамзес е скрил своята добре смазана машина за пари, чиито колелца се въртят всеки ден от нескончаемия поток туристи. Всяко едно от тези неща той ще ни продаде (прави го ловко и табиетлийски и винаги чрез трети лица) и накрая ще вземе комисиона. Сигурно само от музея не получава пари, но няма да се учудя, ако и от там припечелва нещичко.

Монетките (или по-скоро “гущерчетата”) започват да влизат в джоба му още на изхода на музея, когато на две, на три ни продава разходка с лодка по река Нил за $10 на човек. На теория офертата е по желание, но на практика е задължителна. Ако не си купиш, просто няма какво да правиш.

Cairo Nile right
Изглед от Нил към десния бряг на реката

Макар и на гладен стомах (според официалната програма по това време трябваше да обядваме) разходката с лодка се оказва доста интересно изживяване. Кайро, погледнат от реката, не е особено впечатляващ, но Рамзес използва времето, за да ни разкаже повече за града. Научаваме например, че Нил разделя града на бедни и богати. На десния бряг (снимката по-горе) живеят по-бедните граждани. Минарето, което се вижда в далечината, е на най-старата джамия в града. По думите на Рамзес в Кайро живеят 25 млн. души, което е над два пъти повече от обявените в Wikipedia 9,5 млн.

Cairo Nile left
Къщичка на левия бряг на реката

Левият бряг на Нил е територията на богатите, но на пръв поглед кой знае каква разлика с десния няма. Красива къща като тази от горната снимка видях само една. Иначе на този бряг била къщата на Мубарак, както и вилата на някакъв министър (ако не се лъжа), чийто покрив е най-странният, който съм виждала някога. По брега има доста жилищни блокове, наподобяващи нашите панелки, а във водата стоят стари и отдавна акостирали кораби, които са нощни локали. Според Рамзес в кораб-ресторантите цари бурен нощен живот.

Cairo Nile left1
На левия бряг е телевизионната кула, която до скоро била най-високата сграда в Африка

Слизаме от лодката и се натоварваме в автобуса – закъснели сме, казва Рамзес, за пирамидите. Обектът работи до 16 часа. Е, мисля си аз, когато се качвахме на лодката, времето не беше проблем, но сега, видиш ли, сме притиснати от него. 🙂 Рамзес обаче не губи своето време – оползотворява го до секундата и по пътя към пирамидите успява да продаде два-три картуша. Напълно оригинални, от сребро проба 925, бате, от късмет няма да се отървеш 😀 😀 😀

Giza
Пътят към пирамидите (Хеопсовата се вижда в далечината)

Платото, на което се намира некрополът с пирамидите в Гиза, е почти завладяно и направо удушено от притисналото го гето. Няма да преувелича като кажа, че последната барака е точно под краката на сфинкса, а циганията и единственият оцелял обект от Седемте чудеса на античния свят са отделени един от друг с тънка метална оградка.

Sfinks

Мислим си ние, че ще се разхождаме покрай пирамидите, ще ги оглеждаме и изучаваме, но Рамзес има други планове. Бързо ни показва първата от трите известни фото точки, от които чрез игра с перспективата стават супер интересни снимки. От този фотопойнт например човек може да “пипне” с пръст върха на Хеопсовата пирамида (най-голямата).

Който не се е снимал, да се е снимал. Рамзес натоварва всички ни в автобуса и ни откарва до последната пирамида – тази на Микерин, където ни поверява в ръцете на поредния търговец. Този път трябва да си купим разходка с колесница (или с камила) до хълма, от който пирамидите се виждат най-добре и от който стават най-хубавите снимки. Онази точка, за която Рамзес така силно държеше да научим. 🙂 Схемата е толкова добре отиграна, че ошашканият турист няма нито възможност за пазарене, нито пък време да се замисли. Всичко се случва толкова бързо, че не разбирам кога им платихме 20$ (за двама) и как съм се качила на колесницата. Осъзнавам се чак на хълма, когато файтонджията ни иска телефон, за да ни снима. Изтръпвам, защото бяхме изрично предупредени от българския водач преди дни да не си даваме телефоните, тъй като ги крадат. В крайна сметка обаче даваме единия телефон, а “застраховката” ни е конят с каруцата – все пак ни остава възможността да ги похитим, нали. 😀

Puritankata_Egypt final
Снимките, за които бяхме подготвяни цял ден

Добре, че не ни се наложи да отвличаме коня, защото едва ли щяхме да стигнем далеч. Телефонът ни бе върнат. Най-вероятно Рамзес има пръст в това, защото редовно им “кара” бизнес и те едва ли искат да му създават проблеми. Каквато и да е причината, тя няма значение, защото мястото наистина си заслужава и емоцията е уникална. Нашият файтонджия – младо момче, искрено се забавляваше с нас и на връщане реши да ни остави да се приберем сами. Просто хвърли юздите в ръцете на мъжа ми и каза “яльа-яльа”.

Horse in Egypt

Накрая Рамзес ни повежда към една от трите малки пирамиди близо до Хеопсовата. По думите му срещу $10 бихме могли да влезем в Хеопсовата пирамида, но тъй като пускат само 100 човека на ден, всичко става с предварителна заявка и резервация. Ние нямаме такава, така че ще трябва да се задоволим с разглеждане на пирамидката на майката на Хеопс. Изживяването не е за всеки, защото пълзенето в нисък, тесен, влажен и дълбок поне 20 м под земята тунел може да предизвика паник атака или да отключи някаква параноя. Повечето от групата не посмяха да слязат долу, ние обаче го направихме. Погребалното помещение не е изрисувано и на вид е много спартанско. Вътре снимането е забранено, но с добра дума и срещу бакшиш, разбира се, надзирателят си затваря очите. В Египет бакшишът е добре дошъл, така че винаги трябва да имате еднодоларови банкноти в джоба си, особено ако искате всички врати навсякъде да са отворени за вас.

Тръгваме надолу към гетото, където най-накрая ще обядваме, което си е чиста вечеря предвид факта, че часът минава 16:00. По пътя Рамзес ни спира, за да ни покаже къде и как можем да “целунем” сфинкса. Пуснете в Google търсене на снимки с фразата “kiss the Sphinx” и доста ще се посмеете. Моите не се получиха, защото, признавам си честно, виех от глад, а гладна мечка хоро не играе.

Sphinx
Сфинксът на свечеряване

Яденето е включено в цената на екскурзията, но напитките се доплащат независимо дали говорим за вода или бира. Това е практика в египетските заведения, изхранващи туристи на блок маса, така че трябва да го имате предвид, когато си смятате бюджета. Не успяваме да се насладим на храната, защото сме освирепели от глад и по-скоро лапаме, отколкото се храним, но и мосю Рамзес ни притиска да бързаме. Щял да ни води на гости в най-старото семейство в Кайро. Това “гостуване” се оказва последният за деня опит да ни бъде продадено нещо – този път мазила. Мисля си, че това беше най-лошото бизнес начинание на Рамзес, защото нито ние, българите, нито западноевропейците се “вързаха” на обещанията за изцеление на всички болести само с намазването с чудотворен извлек от растението “Х”. Господин представителят на “най-старото” семейство не остана особено доволен от нас – не стига, че нищо не купихме, ами и кафе ни черпи. 😉

Тръгваме си по живо по здраво от Кайро след 18:00 часа. Тъмно е, улиците са задръстени, а нас ни чакат дъъълги часове в автобуса до Хургада. На излизане от града автобусът спира и всички настръхваме – само да не е повреден отново. Не, не е, спирането е, за да се отърват от боклуците – изсипват кашона с опаковки и остатъци от храни встрани от пътя, а тоалетната на автобуса е прилежно източена върху шосето. Всичко това, представете си, все едно се случва на изхода на Цариградско шосе например. Седя, гледам и си мисля – ние се учим да събираме разделно отпадъците си, а тези ги изсипват директно на улицата. Ние сме около 7 млн. и намаляваме, а тези са почти 100 млн. и се увеличават с по 2 млн. на година. Смятам, смятам и сметките ми нищо добро не показват за горката планета Земя. 😦

Прибираме се в 1:30 на другия ден – точно 24 часа откакто тръгнахме. Това е най-уморителното пътуване, което съм предприемала в живота си, но и едно от най-интересните. Заспивам от раз, защото само след няколко часа отиваме на сафари в пустинята, където ще караме ATV-та под изгарящото сахарско слънце, а пък на следващия ден ще прекосим Египет на юг чак до древната столица Тива (днешен Луксор). Програмата през идните два дни ще е натоварена и препълнена с емоции. Препоръчвам ви да ме последвате и в следващите пътувания – няма да съжалявате. Само се пригответе за пясък в очите и се дръжте здраво, защото ще друса. Тръгвамее >>>

Още пътешествия из арабския свят:
Дубай – най-желаната дестинация (Burj Khalifa)
Дубай – най-желаната дестинация (Desert safari)

Йордания – потайностите на арабския свят (1)
Йордания – потайностите на арабския свят (2)

——————-
Ако да зърнете пирамидите е и ваша мечта, не чакайте, а я изпълнете. Надявам се разказът ми поне малко да ви е развълнувал и да ви е приближил да целта. Ако е така, споделете го във Facebook. За целта използвайте бутона тук отдолу. Благодаря ви 🙂

2 thoughts on “Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (2)

Add yours

    1. Готино е, направи го 🙂 Колкото по-навреме се организираш, толкова по-добре, че нали ги знаеш арабите – мине не мине и току избухне някоя революция.

      Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: