Йордания – потайностите на арабския свят (1)

Ако при споменаването на думата араби, в съзнанието ви изникват военни размирици, то това не важи изобщо за Йордания. Страната е спокойна и няма заплаха да бъде разклатена, защото, забележете, не притежава петрол и не е интересна на Големия брат. Ако обаче, чувайки думата араби, съзнанието ви вади картини с тържища и пазарлък, да, това е Йордания. Или както каза нашият екскурзовод там – йорданецът Халè, който е завършил зъботехника в Пловдив, алъш-вериш да става.

Йордания, или Хашемитско кралство Йордания (The Hashemite Kingdom of Jordan), е интересна арабска държава, която определено има какво да покаже, така че не я пренебрегвайте. Аз ще опиша най-известните и интересни места там, както и какво може да видите, но истинският им дух може да усетите само там, само със сърцето и очите си. Преди това обаче трябва да уточня някои подробности за пътуването – защото всяко приятно пътешествие, започва с добра организация.

Пътуването
И така – директни полети от София до Аман, столицата на Йордания, няма. Ако искате да си организирате сами пътуването, не бива да забравяте, че Йордания не е западна страна и там изненадите дебнат зад всеки ъгъл. Горещо препоръчвам посещението да е организирано с агенция, защото, първо, те многократно са минали по този път, т.е. маршрутът е отъпкан, и второ – те отговарят за важните подробности с транспорта, хотелите, билетите, границите и т.н., и т.н. Програмите са до месец май – след това става непоносимо горещо.

В повечето случаи Йордания е част от програма, включваща и посещение на Светите земи – Израел, така че пакетите си струват всяка похарчена стотинка. Описаното от мен пътуване бе 5-дневно, организирано от туристическата агенция “Българска компания за туризъм” (ползвала съм ги няколко пъти за сериозни дестинации, така че компанията е добра) и струваше почти 1700 лв. В цената бяха включени самолетни билети София-Тел Авив (отиване и връщане), всички билети за входове в обектите по програмата в двете държави (не са никак евтини – проверихме), нощувки, закуски и вечери, транспорт в автобуси с Wi-Fi, застраховки и местни екскурзоводи на български език (плюс български водач на групата през цялото време).

Във всяка държава се ползва различен автобус, защото преминаването им през границата е забранено, или най-малкото трудно. Влизането в Йордания започва с епично преминаване на контролно пропускателния пункт, намиращ се близо до Галилейското езеро, което заслужава да влезе в предаването “Survivor“. Преживеете ли това, вече нищо не може да ви уплаши. Важно е да си мълчите, да не се отделяте от групата и водачите ви и да не обръщате внимание на лактите, с които ще ви ръгат в ребрата, на дишането във врата от някои мазен и мръсен чичак, на постоянно подпиращите ви отвсякъде телеса и на полулежащите и влачещи се по пода хора, които всячески се опитват да ви предредят на опашката. В Йордания българите влизат със задграничен паспорт.

Забележителностите
Докато навлизате в Йордания, обърнете внимание на земеделието им – у нас се внася йордански кромид лук, а реално 60% от държавата е пустиня. След сравнително кратко пътуване с автобуса се пристига в Джераш (Jerash) – най-запазения римски град в Близкия изток. Разглеждат се археологическите останки от древния полис Гераса, даващи многократно по-добра представа за Римската империя и живота тогава от Ефес например, който незнайно защо е много по-известен и посещаван от западни туристи.

Обхождането на останките отнема няколко часа, защото градът е наистина много добре запазен. И си носете шапки – слънцето там е безжалостно.

Ето и един прекрасен поглед отгоре към част от древния и от съвременния град.

Обиколката на археологическия комплекс завършва в амфитеатъра – изцяло запазен, където се правят концерти и др. Попаднахме случайно на местни музиканти, които в знак на топло отношение към нас, идващите от България, изпълниха българско хоро. Хорото водеше нашият Халè, а след него се хванаха хора от всякакви народности. Овековечихме го на видео, което може да гледате и вие.

Изходът на комплекса е затрупан със сергии, така че може да си купите всякакви сувенири или нещо за хапване. Ние се спряхме и пред едно момченце, което беше заложило в рекламата си на твърдението, че продава най-силния афродизиак. По-късно от екскурзовода разбрахме, че това са сурови бадеми. Приличат на спарена, твърда, зелена кайсия с крехка ядка вътре – вкусът им е интересен (наподобява джанка), а и струваха само 1 денар, така че ги опитайте задължително, ако ви се удаде възможност.

Следващата дестинация е Мадаба (Madaba) – градът на мозайката. Твърди се, че в почти всяка къща подът е древна мозайка, но собствениците крият това от властите, за да не одържавят домовете им и да ги обявят за паметници на културата. Най-популярният туристически обект там е византийската църква Saint George, на чийто под е прословутата мозайка, представляваща древна карта на териториите от Близкия изток. По-впечатляващи обаче са мозайките, правени от местни деца в неравностойно положение, които биват социализирани в обществото чрез развитие на артистичните им заложби.

Произведенията на изкуството, които излизат изпод техните ръце, често се поднасят от Абдула II бин ал-Хусейн – кралят на Йордания, като официални държавни подаръци  на неговите гости. Твърди се, че мозайка от Мадаба има дори английската кралица.

Разходката из йорданските туристически забележителности няма как да продължи без посещение на планината Небо (Nebo). От нея Моисей вижда Обетованата земя и спасява народа си след продължилото 40 години бягство от Египет. Там и умира.

Мястото не е впечатляващо на вид, но определено там има специална енергия. А гледката, която е видял Моисей, наистина спира дъха. Казват, че при ясно време от там с поглед може да бъде обгърнат целият Близък изток. Нашето време не беше от най-ясните, така че не мога да потвърдя ттвърдението от първа ръка. Склонна съм да повярвам обаче, че написаното в Библията е вярно, защото Витлеем се намира само на 50 км в далечината, а Йерусалим е едва на 46 км.

Разказът на Халè за тънката част
Страхотно е за чуждо място да ти разказва местен, особено човек като Халè, който очевидно е бил добър ученик, защото ни демонстрира, че за 4-годишното си следване у нас отлично е усвоил българския език – жаргонът в частност. Интимните отношения мъж-жена той наричаше “тънка част”, а себе си – “майна”, защото се счита за пловдивчанин 🙂 . Върнал се в Йордания, защото студентското му гадже (използва точно тази дума) – българка, го зарязало. В родината си се оженил под давление на майка си, разбира се.

В Йордания мъжете могат да имат четири законни съпруги, но Халè се ограничил с една-единствена, от която има само две деца. Това се наложило, защото е беден. За да е многоженец, йорданецът трябва да даде $50 000 във вид на злато на семейството на всяка една от булките си. Освен това всяка жена и нейните деца трябва да живеят в отделна къща, а ако мъжът подари на едната гривна, то той задължително трябва да купи същата и на другите три. Броят на децата също зависи от материалното състояние – колкото по-добре осигурен е мъжът, толкова повече деца има. По думите на Халè в Йордания отдавна е модерно децата да учат в частни училища (разделени са обаче на девически и мъжки гимназии), за да получат по-добро светско образование, а също така и да научат чужд език. Този лукс обаче струва скъпо и затова семействата решават да имат по-малко деца, на които да осигурят по-добро образование, а респективно и бъдеще.

Жените в Хашимитското кралство ходят с кърпи на главата, но не закриват лицата и очите си. Те не се свенят да се снимат и да бъдат снимани, но ако решите да ги фотографирате, за предпочитане е да им поискате разрешение. Не може да се каже, че жените имат важна роля в обществото, но отношението към тях е далеч по-добро, отколкото в парадиращия със своя космополизъм Дубай например.

Сватбите все още се уреждат от родителите – по-точно от майките на младите, но преди да се пристъпи към “бизнес” преговорите (и критериите за избор, и самата процедура след това са си чиста сделка) питат момичето и момчето дали все пак се харесват. Ако не се познават, т.е. не са от една махала, в преговорите може да се включат и лели, тетки, стринки, вуйни и всякакви други шуренайки, които влизат в ролята на лобисти. Тогава бащата на момчето заедно със своя син отиват на сгледа при момичето. Момчето вижда момичето за съвсем кратко – буквално няколко минути, и то в присъствието на старите, като за това време и двамата трябва да решат дали се харесват. Ако не се харесат от пръв поглед, уговорките пропадат. Ако се харесат обаче, следва втора среща. Тя отново е в дома на момичето, но този път кандидат-булката стои повече време в стаята заедно с момчето и, забележете, тя си маха кърпата от главата, за да може женихът да види косата и ушите ѝ. Интересното е, че и на двете срещи момчето и момичето се гледат от далече – седят в два противоположни края на стаята. Така или иначе, ако единият от двамата не хареса кандидата си, сватбата пропада, което показва, че жената все пак има някакво право да избира сама.

В Йордания, също като у нас, има ритуал по искане на булката. Това не е учудващо, защото корените на нашия обичай вероятно тръгват от времената на турското робство. При този обичай всички мъже от рода на момчето се срещат с мъжете от рода на момичето. Двамата бащи пият кафе и ако единият от тях каже, че кафето не му харесва, сватбата пропада. Защо може кафето да не се хареса на някого ли? Ами защото на тази среща едните носят златото, с което да откупят момата, а другите показват зестрата ѝ. И после кажете, че сватбите не са бизнес 🙂

Тъй като постът ми стана твърде дълъг, другите разкази на Халè, както и посещението на най-голямата забележителност в Йордания – Петра (Petra), ще ви опиша в друг пост. Ако ви е интересно, последвайте ме, моля, насам >>>

Още пътешествия из арабския свят:
Без заглавие. Просто Дубай (1)
Без заглавие. Просто Дубай (2)
Без заглавие. Просто Дубай (3)

Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (1)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (2)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (3)

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.