Йордания – потайностите на арабския свят (1)

Ако при споменаването на думата араби, в съзнанието ви изникват военни размирици, то това не важи изобщо за Йордания. Страната е спокойна и няма заплаха да бъде разклатена, защото, забележете, не притежава петрол и не е интересна на Големия брат. Ако обаче, чувайки думата араби, съзнанието ви вади картини с тържища и пазарлък, да, това е Йордания. Или както каза нашият екскурзовод там – йорданецът Халè, който е завършил зъботехника в Пловдив, алъш-вериш да става.

Йордания, или Хашемитско кралство Йордания (The Hashemite Kingdom of Jordan), е интересна арабска държава, която определено има какво да покаже, така че не я пренебрегвайте. Аз ще опиша най-известните и интересни места там, както и какво може да видите, но истинският им дух може да усетите само там, само със сърцето и очите си. Преди това обаче трябва да уточня някои подробности за пътуването – защото всяко приятно пътешествие, започва с добра организация.

Пътуването
И така – директни полети от София до Аман, столицата на Йордания, няма. Ако искате да си организирате сами пътуването, не бива да забравяте, че Йордания не е западна страна и там изненадите дебнат зад всеки ъгъл. Горещо препоръчвам посещението да е организирано с агенция, защото, първо, те многократно са минали по този път, т.е. маршрутът е отъпкан, и второ – те отговарят за важните подробности с транспорта, хотелите, билетите, границите и т.н., и т.н. Програмите са до месец май – след това става непоносимо горещо.

В повечето случаи Йордания е част от програма, включваща и посещение на Светите земи – Израел, така че пакетите си струват всяка похарчена стотинка. Описаното от мен пътуване бе 5-дневно, организирано от туристическата агенция “Българска компания за туризъм” (ползвала съм ги няколко пъти за сериозни дестинации, така че компанията е добра) и струваше почти 1700 лв. В цената бяха включени самолетни билети София-Тел Авив (отиване и връщане), всички билети за входове в обектите по програмата в двете държави (не са никак евтини – проверихме), нощувки, закуски и вечери, транспорт в автобуси с Wi-Fi, застраховки и местни екскурзоводи на български език (плюс български водач на групата през цялото време).

Във всяка държава се ползва различен автобус, защото преминаването им през границата е забранено, или най-малкото трудно. Влизането в Йордания започва с епично преминаване на контролно пропускателния пункт, намиращ се близо до Галилейското езеро, което заслужава да влезе в предаването “Survivor“. Преживеете ли това, вече нищо не може да ви уплаши. Важно е да си мълчите, да не се отделяте от групата и водачите ви и да не обръщате внимание на лактите, с които ще ви ръгат в ребрата, на дишането във врата от някои мазен и мръсен чичак, на постоянно подпиращите ви отвсякъде телеса и на полулежащите и влачещи се по пода хора, които всячески се опитват да ви предредят на опашката. В Йордания българите влизат със задграничен паспорт.

Забележителностите
Докато навлизате в Йордания, обърнете внимание на земеделието им – у нас се внася йордански кромид лук, а реално 60% от държавата е пустиня. След сравнително кратко пътуване с автобуса се пристига в Джераш (Jerash) – най-запазения римски град в Близкия изток. Разглеждат се археологическите останки от древния полис Гераса, даващи многократно по-добра представа за Римската империя и живота тогава от Ефес например, който незнайно защо е много по-известен и посещаван от западни туристи.

jerash-1

Обхождането на останките отнема няколко часа, защото градът е наистина много добре запазен. И си носете шапки – слънцето там е безжалостно.

jerash-2

Ето и един прекрасен поглед отгоре към част от древния и от съвременния град.

jerash-3

Обиколката на археологическия комплекс завършва в амфитеатъра – изцяло запазен, където се правят концерти и др. Попаднахме случайно на местни музиканти, които в знак на топло отношение към нас, идващите от България, изпълниха българско хоро. Хорото водеше нашият Халè, а след него се хванаха хора от всякакви народности. Овековечихме го на видео, което може да гледате и вие.

Изходът на комплекса е затрупан със сергии, така че може да си купите всякакви сувенири или нещо за хапване. Ние се спряхме и пред едно момченце, което беше заложило в рекламата си на твърдението, че продава най-силния афродизиак. По-късно от екскурзовода разбрахме, че това са сурови бадеми. Приличат на спарена, твърда, зелена кайсия с крехка ядка вътре – вкусът им е интересен (наподобява джанка), а и струваха само 1 денар, така че ги опитайте задължително, ако ви се удаде възможност.

Следващата дестинация е Мадаба (Madaba) – градът на мозайката. Твърди се, че в почти всяка къща подът е древна мозайка, но собствениците крият това от властите, за да не одържавят домовете им и да ги обявят за паметници на културата. Най-популярният туристически обект там е византийската църква Saint George, на чийто под е прословутата мозайка, представляваща древна карта на териториите от Близкия изток. По-впечатляващи обаче са мозайките, правени от местни деца в неравностойно положение, които биват социализирани в обществото чрез развитие на артистичните им заложби.

madaba_1

Произведенията на изкуството, които излизат изпод техните ръце, често се поднасят от Абдула II бин ал-Хусейн – кралят на Йордания, като официални държавни подаръци  на неговите гости. Твърди се, че мозайка от Мадаба има дори английската кралица.

madaba_2

Разходката из йорданските туристически забележителности няма как да продължи без посещение на планината Небо (Nebo). От нея Моисей вижда Обетованата земя и спасява народа си след продължилото 40 години бягство от Египет. Там и умира.

nebo_1

Мястото не е впечатляващо на вид, но определено там има специална енергия. А гледката, която е видял Моисей, наистина спира дъха. Казват, че при ясно време от там с поглед може да бъде обгърнат целият Близък изток. Нашето време не беше от най-ясните, така че не мога да потвърдя ттвърдението от първа ръка. Склонна съм да повярвам обаче, че написаното в Библията е вярно, защото Витлеем се намира само на 50 км в далечината, а Йерусалим е едва на 46 км.

nebo_2

Разказът на Халè за тънката част
Страхотно е за чуждо място да ти разказва местен, особено човек като Халè, който очевидно е бил добър ученик, защото ни демонстрира, че за 4-годишното си следване у нас отлично е усвоил българския език – жаргонът в частност. Интимните отношения мъж-жена той наричаше “тънка част”, а себе си – “майна”, защото се счита за пловдивчанин 🙂 . Върнал се в Йордания, защото студентското му гадже (използва точно тази дума) – българка, го зарязало. В родината си се оженил под давление на майка си, разбира се.

В Йордания мъжете могат да имат четири законни съпруги, но Халè се ограничил с една-единствена, от която има само две деца. Това се наложило, защото е беден. За да е многоженец, йорданецът трябва да даде $50 000 във вид на злато на семейството на всяка една от булките си. Освен това всяка жена и нейните деца трябва да живеят в отделна къща, а ако мъжът подари на едната гривна, то той задължително трябва да купи същата и на другите три. Броят на децата също зависи от материалното състояние – колкото по-добре осигурен е мъжът, толкова повече деца има. По думите на Халè в Йордания отдавна е модерно децата да учат в частни училища (разделени са обаче на девически и мъжки гимназии), за да получат по-добро светско образование, а също така и да научат чужд език. Този лукс обаче струва скъпо и затова семействата решават да имат по-малко деца, на които да осигурят по-добро образование, а респективно и бъдеще.

jordanian-womanЖените в Хашимитското кралство ходят с кърпи на главата, но не закриват лицата и очите си. Те не се свенят да се снимат и да бъдат снимани, но ако решите да ги фотографирате, за предпочитане е да им поискате разрешение. Не може да се каже, че жените имат важна роля в обществото, но отношението към тях е далеч по-добро, отколкото в парадиращия със своя космополизъм Дубай например.

Сватбите все още се уреждат от родителите – по-точно от майките на младите, но преди да се пристъпи към “бизнес” преговорите (и критериите за избор, и самата процедура след това са си чиста сделка) питат момичето и момчето дали все пак се харесват. Ако не се познават, т.е. не са от една махала, в преговорите може да се включат и лели, тетки, стринки, вуйни и всякакви други шуренайки, които влизат в ролята на лобисти. Тогава бащата на момчето заедно със своя син отиват на сгледа при момичето. Момчето вижда момичето за съвсем кратко – буквално няколко минути, и то в присъствието на старите, като за това време и двамата трябва да решат дали се харесват. Ако не се харесат от пръв поглед, уговорките пропадат. Ако се харесат обаче, следва втора среща. Тя отново е в дома на момичето, но този път кандидат-булката стои повече време в стаята заедно с момчето и, забележете, тя си маха кърпата от главата, за да може женихът да види косата и ушите ѝ. Интересното е, че и на двете срещи момчето и момичето се гледат от далече – седят в два противоположни края на стаята. Така или иначе, ако единият от двамата не хареса кандидата си, сватбата пропада, което показва, че жената все пак има някакво право да избира сама.

В Йордания, също като у нас, има ритуал по искане на булката. Това не е учудващо, защото корените на нашия обичай вероятно тръгват от времената на турското робство. При този обичай всички мъже от рода на момчето се срещат с мъжете от рода на момичето. Двамата бащи пият кафе и ако единият от тях каже, че кафето не му харесва, сватбата пропада. Защо може кафето да не се хареса на някого ли? Ами защото на тази среща едните носят златото, с което да откупят момата, а другите показват зестрата ѝ. И после кажете, че сватбите не са бизнес 🙂

Тъй като постът ми стана твърде дълъг, другите разкази на Халè, както и посещението на най-голямата забележителност в Йордания – Петра (Petra), ще ви опиша в друг пост. Ако ви е интересно, последвайте ме, моля, насам >>>

Още пътешествия из арабския свят:
Дубай – най-желаната дестинация (Burj Khalifa)
Дубай – най-желаната дестинация (Desert safari)

Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (1)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (2)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (3)

——————
А ако считате, че разказът ми ще бъде интересен и за други хора, споделете го! Няма да се разсърдя 😉

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: