Добре дошли на израелска територия, където са всички свещени места за християните по целия свят – били те православни, католици или пък протестанти. Ще стъпваме върху следите от стъпките Христови и ще проследим историята от благовещението през кръщението та до разпятието и възнесението. Преди това обаче ще направя малка ретроспекция, за да дам полезна информация за пътуването, от която зависи приятното ни изкарване.
Пътуваме по организирана програма – 5-дневен пакет на компанията Булкомтур на стойност почти 1700 лв., включващ посещения на Израел и Йордания с нощувки, закуски и вечери, транспорт, екскурзовод на български и таксите за всички посетени обекти. Началото е на летище София с полет на израелските авиолинии EL AL (Ел Ал), които изискват пътниците им да са на летището 2-3 часа преди полета, за да подложат всекиго на поне 30-минутен разпит кой му е зет, кой сват и кой е на булката брат. Абе, провериха миналото ми поне 15 години назад и разнищиха социалния ми живот до последната кръчма, в която, видиш ли, съм си позволила за играя хорà в компанията на много хора, при това повечето непознати. Но няма да мрънкам, защото EL AL са най-сигурната авиокомпания в света (официална статистика), а стюардесите и пилотите им минават професионални курсове по психология, самоотбрана и ръкопашен бой. Заради строгите мерки за сигурност не се учудвайте, ако при пристигането си установите, че куфарът ви е отварян. В моя багаж “заплаха” бил сешоарът ми и освен че бе преровен, нямаше липси и повреди. И така след два часа и половина полет кацаме на летище “Бен Гурион” (Ben Gurion) в Тел Авив (Tel Aviv).
Посреща ни нашият екскурзовод Елик – български евреин, роден и изкарал част от детството си на ул. “Цар Симеон” в София, който през 50-те години на ХХ век заминава заедно със семейството си в Израел. Качваме се на автобуса и отиваме да гледаме пословично красивите Бахайски градини в Хайфа (Bahai gardens, Haifa). Когато ги видях (на водещата снимка са), разбрах защо влизат в програмата ни. Градините са собственост на една затворена религиозна общност – бахайци, и достъпът до тях на туристи е забранен. Любуването става от високо и от далече – от хълма Кармел, и въпреки това на наблюдателната площадка е забранено да дъвчеш дъвка или да ядеш. Разбираемо е, понеже това е най-свещеното за общо 6-те милиона бахаи по целия свят място. Това, което запомних за тях, е, че те отричат Светата Троица (Отца, Сина и Светия Дух) и приемат, че Създателят Бог е един.
Иначе Хайфа е курортен град с излаз на Средиземно море, но особени забележителности няма, освен ако не броим близката до него планина (или по-скоро хълм, ако го сравняваме с нашите разбирания за планини), която е единственото място в Израел, където през зимата вали сняг. По думите на Елик снеговалежът там е събитието на сезона – не се случва всяка зима, а когато все пак се случи, то е веднъж и снегът нямал нищо общо със снега от детските му спомени от България.
Нащракахме няколко снимки и потегляме към следващата ни дестинация, която поставя началото на обиколката из свещените земи. Отиваме в Назарет – мястото, където Архангел Гаврил съобщава на Дева Мария, че ще роди Син Господен. Тук Исус Христос изкарва по-голямата част от живота си, а ние ще разгледаме останките от родната му къща. Думата “къща” е доста условна за видяното, защото то по-скоро прилича на землянка. Върху останките е построен храм, в който реално можеш да запалиш свещ и да се помолиш.
Дворът на храма е ограден с високи стени, върху които висят икони на Богородица с младенеца. Всяка една от тях е дар от различна държава. За нас снимах само българската в компанията на околните ѝ.
Може би защото хванахме обекта точно преди да затвори, не знам, но там не се продаваха сувенири. Из улиците на Назарет има кьоскове (по-модерна бутка), в които продават магнити и картички, но нищо не ни хвана окото. Нямахме и особено време да разгледаме по-подробно, защото Елик бързаше да ни заведе в Тиберия, за да вечеряме и да спим. Предвид полета и пътя и ние самите не се дърпахме особено срещу неговите планове – умората си казва думата.
Пристигането в Тиберия е на смрачаване, така че градът е по-скоро междинна спирка в програмата заради неговото погранично разположение, което го прави идеален за плановете ни да посетим Йордания на друтия ден. Фоайето на хотела, в който спахме (не помня името му), е музей, в който са изложени мебелите от дома на някаква известна жена. Самият град е интересен с факта, че е разположен на брега на Галилейското езеро и е голям курорт, в който евреите ходят на “море”. В този район са и най-честите сирийски терористични покушения.
Жителите на Тиберия са крайно религиозни и там храненето на всекиго се определя от повелите на местната вяра независимо дали той изповядва юдеизма или не и без значение, че е турист, отседнал в хотел. Поради тази причина бяхме предупредени от Елик, че в рамките на едно хранене ще ни бъдат сервирани само един вид животински продукти – каквото се падне – или месо и месни деликатеси, или мляко и млечни изделия. Юдеизмът не допуска смесването на мляко и месо и между яденето на единия и другия вид храна трябва да изминат поне 12 часа. Така нашата вечеря беше месна, а закуската ни млечна.
Потеглихме за Йордания и изкарахме там 2 дни, изпълнени с невероятни емоции и впечатления, разказът за които може да прочетете ТУК. А завръщането ни в Израел стартира с кръщение и една кална баня за разкрасяване. Не, не съм се объркала – интересното тепърва предстои. 🙂
Попътувахме из пустинята, където се наситихме на гледки като тази. От пейзажите край пътя мен ме побиваха тръпки. Така си представям, че изглежда лунната повърхност (без изстрадалите храсти).
Спряхме да разгледаме кибуца Кумран (Qumran), разположен в сухо плато на около миля разстояние от северозападния бряг на Мъртво море. Кибуц е комуна по примера на комунистическата теория, където всички работят и получават наравно. Беше ни представен като пример за това как с труд и усърдие дори в пустинята може да се развива земеделие. И колкото и невероятно да звучи, там отглеждаха банани. В Израел е пълно с кибуци, но Кумран е известен с това, че в рамките на територията му са открити т.нар. Кумрански ръкописи – нови текстове от Стария завет, непознати нам дотогава.
Странно място е Юдейската пустиня – няма пясък, а камъни и глина. Според Елик мястото има жесток климат и само силен и здрав физически и духовно народ може да оцелява там. Дали похвали юдеите или наистина е така, не знам. Факт е, че ни даде ужасяващи примери за убийствена суша и смъртоносен дъжд. Да, дъжд. 🙂 Валежите там падали рядко, но идвали изведнъж и се изливало такова огромно количество вода, че почти винаги след дъжд имало удавени хора – най-вече пътници, отнесени заедно със своите коли.
По тези опасни пътища тръгнахме и ние, за да стигнем Мъртво море. Преди това обаче имахме още една спирка – река Йордан и мястото, където св. Йоан Кръстител извършва светото кръщение. Самото място се намира в милитаризирана зона и пътят до там е ограден с бодлива тел, върху която висят надписи от сорта на “Do not cross“, “Danger zone” и “Attention“.
Там срещу допълнително заплащане се предлагат бели роби, с които желаещите могат да пресъздадат ритуала на кръщението, потапяйки се в река Йордан. Аз обаче пропуснах тази част и се задоволих с нагазване до коленете, защото къпането във видимо мръсна вода не ми се стори най-добрата идея. Признавам си – достраша ме, въпреки че ни бе обяснено, че водата не е мръсна, а мътна, защото реката тече през пустинята и реално във водата ѝ е разтворена глина.
Ако направя паралел с нашия ритуал на Богоявление, при който мъже се хвърлят в “ледените води на река Йордан”, за да вадят кръста, трябва да кажа, че водите на истинската Йордан са учудващо студени предвид протичането ѝ през пустинята. Позволено е всеки да си налее вода от реката в специални шишенца, които ни раздаде Елик, за да си занесем у дома от светената течност.
По живо, по здраво приключихме ритуала и се отправихме към Мъртво море (Dead Sea), където програмата включва време за плаж. Ако решите да плажувате на Мъртво море, моят съвет е да си носите стария бански. Морето, както е известно, не е море, а солено езеро. Водата му е мътна, а дъното е толкова кално и хлъзгаво, че човек се чувства сякаш върви върху дебел слой слуз. Използвам думата “върви” неуместно, защото реално там не може да се върви – човек едва стъпва, хлъзга се, пропада в някоя дупка от чужд крак или директно затъва. Бяхме предупредени да не си потапяме главите, за да не попадне солена вода в очите ни. При такива случаи понякога се налагала лекарска намеса.
Слузеста или не, калта от Мъртво море е известна със своите козметични свойства. Да отидеш там и да не се овъргаляш като прасе е кощунство. Колкото до ефекта – по мое мнение такъв има. Опъва и омекотява. На брега има столове и масички, които подсилват усещането за плаж. Осигурени са душове за отмиване на калта, както и обществени съблекални за преобличане (бъдете готови да разголите прелести пред много чужди очи, с които поне ще сте от един пол).
Късния следобед плажуването приключва и всички дружно се отправяме към автобуса, който ни очаква, за да ни откара във Витлеем (Bethlehem). Там ще е нашата нощувка, а на другия ден ни очаква гвоздеят в програмата – преминаване по “Пътя на болката” (Via Dolorosa) и посещение на Божи гроб. За това обаче ще разкажа в нов пост – насам, моля >>>
Още от Израел
Израел – по стъпките Христови (Йерусалим и Витлеем)
Израел – по стъпките Христови (Тел Авив)
———————-
Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.
puritankata 
Leave a Reply