Израел – по стъпките Христови (1)

Добре дошли на израелска територия, където са всички свещени места за християните по целия свят – били те православни, католици или пък протестанти. Ще стъпваме върху следите от стъпките Христови и ще проследим историята от благовещението през кръщението та до разпятието и възнесението. Преди това обаче ще направя малка ретроспекция, за да дам полезна информация за пътуването, от която зависи приятното ни изкарване.

el-alПътуваме по организирана програма – 5-дневен пакет на компанията Булкомтур на стойност почти 1700 лв., включващ посещения на Израел и Йордания с нощувки, закуски и вечери, транспорт, екскурзовод на български и таксите за всички посетени обекти. Началото е на летище София с полет на израелските авиолинии EL AL (Ел Ал), които изискват пътниците им да са на летището 2-3 часа преди полета, за да подложат всекиго на поне 30-минутен разпит кой му е зет, кой сват и кой е на булката брат. Абе, провериха миналото ми поне 15 години назад и разнищиха социалния ми живот до последната кръчма, в която, видиш ли, съм си позволила за играя хорà в компанията на много хора, при това повечето непознати. Но няма да мрънкам, защото EL AL са най-сигурната авиокомпания в света (официална статистика), а стюардесите и пилотите им минават професионални курсове по психология, самоотбрана и ръкопашен бой. Заради строгите мерки за сигурност не се учудвайте, ако при пристигането си установите, че куфарът ви е отварян. В моя багаж “заплаха” бил сешоарът ми и освен че бе преровен, нямаше липси и повреди. И така след два часа и половина полет кацаме на летище “Бен Гурион” (Ben Gurion) в Тел Авив (Tel Aviv).

israel_airport
Добре, че всички табели са написани и на английски

Посреща ни нашият екскурзовод Елик – български евреин, роден и изкарал част от детството си на ул. “Цар Симеон” в София, който през 50-те години на ХХ век заминава заедно със семейството си в Израел. Качваме се на автобуса и отиваме да гледаме пословично красивите Бахайски градини в Хайфа (Bahai gardens, Haifa). Когато ги видях (на водещата снимка са), разбрах защо влизат в програмата ни. Градините са собственост на една затворена религиозна общност – бахайци, и достъпът до тях на туристи е забранен. Любуването става от високо и от далече – от хълма Кармел, и въпреки това на наблюдателната площадка е забранено да дъвчеш дъвка или да ядеш. Разбираемо е, понеже това е най-свещеното за общо 6-те милиона бахаи по целия свят място. Това, което запомних за тях, е, че те отричат Светата Троица (Отца, Сина и Светия Дух) и приемат, че Създателят Бог е един.

Иначе Хайфа е курортен град с излаз на Средиземно море, но особени забележителности няма, освен ако не броим близката до него планина (или по-скоро хълм, ако го сравняваме с нашите разбирания за планини), която е единственото място в Израел, където през зимата вали сняг. По думите на Елик снеговалежът там е събитието на сезона – не се случва всяка зима, а когато все пак се случи, то е веднъж и снегът нямал нищо общо със снега от детските му спомени от България.

Нащракахме няколко снимки и потегляме към следващата ни дестинация, която поставя началото на обиколката из свещените земи. Отиваме в Назарет – рожденото място на Исус Христос, за да разгледаме останките от родната му къща. Думата “къща” е доста условна за видяното, защото то по-скоро прилича на землянка. Върху останките е построен храм, в който реално можеш да запалиш свещ и да се помолиш.

nazareth_1
Това, което гледат хората от снимката, е къщата на Мария и Йосиф

Дворът на храма е ограден с високи стени, върху които висят икони на Богородица с младенеца. Всяка една от тях е дар от различна държава. За нас снимах само българската в компанията на околните ѝ.

nazareth_2

Може би защото хванахме обекта точно преди да затвори, не знам, но там не се продаваха сувенири. Из улиците на Назарет има кьоскове (по-модерна бутка), в които продават магнити и картички, но нищо не ни хвана окото. Нямахме и особено време да разгледаме по-подробно, защото Елик бързаше да ни заведе в Тиберия, за да вечеряме и да спим. Предвид полета и пътя и ние самите не се дърпахме особено срещу неговите планове – умората си казва думата.

Пристигането в Тиберия е на смрачаване, така че градът е по-скоро междинна спирка в програмата заради неговото погранично разположение, което го прави идеален за плановете ни да посетим Йордания на друтия ден. Фоайето на хотела, в който спахме (не помня името му), е музей, в който са изложени мебелите от дома на някаква известна жена. Самият град е интересен с факта, че е разположен на брега на Галилейското езеро и е голям курорт, в който евреите ходят на “море”. В този район са и най-честите сирийски терористични покушения.

tiberias

Жителите на Тиберия са крайно религиозни и там храненето на всекиго се определя от повелите на местната вяра независимо дали той изповядва юдеизма или не и без значение, че е турист, отседнал в хотел. Поради тази причина бяхме предупредени от Елик, че в рамките на едно хранене ще ни бъдат сервирани само един вид животински продукти – каквото се падне – или месо и месни деликатеси, или мляко и млечни изделия. Юдеизмът не допуска смесването на мляко и месо и между яденето на единия и другия вид храна трябва да изминат поне 12 часа. Така нашата вечеря беше месна, а закуската ни млечна.

Потеглихме за Йордания и изкарахме там 2 дни, изпълнени с невероятни емоции и впечатления, разказът за които може да прочетете ТУК. А завръщането ни в Израел стартира с кръщение и една кална баня за разкрасяване. Не, не съм се объркала – интересното тепърва предстои. 🙂

Попътувахме из пустинята, където се наситихме на гледки като тази. От пейзажите край пътя мен ме побиваха тръпки. Така си представям, че изглежда лунната повърхност (без изстрадалите храсти).

israel_1
Вярвате или не, снимката е правена през стъклото на автобуса

Спряхме да разгледаме кибуца Кумран (Qumran), разположен в сухо плато на около миля разстояние от северозападния бряг на Мъртво море. Кибуц е комуна по примера на комунистическата теория, където всички работят и получават наравно. Беше ни представен като пример за това как с труд и усърдие дори в пустинята може да се развива земеделие. И колкото и невероятно да звучи, там отглеждаха банани. В Израел е пълно с кибуци, но Кумран е известен с това, че в рамките на територията му са открити т.нар. Кумрански ръкописи – нови текстове от Стария завет, непознати нам дотогава.

qumran
В пещерата в отсрещната скала са намерени Кумранските ръкописи

Странно място е Юдейската пустиня – няма пясък, а камъни и глина. Според Елик мястото има жесток климат и само силен и здрав физически и духовно народ може да оцелява там. Дали похвали юдеите или наистина е така, не знам. Факт е, че ни даде ужасяващи примери за убийствена суша и смъртоносен дъжд. Да, дъжд. 🙂 Валежите там падали рядко, но идвали изведнъж и се изливало такова огромно количество вода, че почти винаги след дъжд имало удавени хора – най-вече пътници, отнесени заедно със своите коли.

По тези опасни пътища тръгнахме и ние, за да стигнем Мъртво море. Преди това обаче имахме още една спирка – река Йордан и мястото, където св. Йоан Кръстител извършва светото кръщение. Самото място се намира в милитаризирана зона и пътят до там е ограден с бодлива тел, върху която висят надписи от сорта на “Do not cross“, “Danger zone” и “Attention“.

jordan_river
Храмът, който се вижда в далечината, е нашата цел

Там срещу допълнително заплащане се предлагат бели роби, с които желаещите могат да пресъздадат ритуала на кръщението, потапяйки се в река Йордан. Аз обаче пропуснах тази част и се задоволих с нагазване до коленете, защото къпането във видимо мръсна вода не ми се стори най-добрата идея. Признавам си – достраша ме, въпреки че ни бе обяснено, че водата не е мръсна, а мътна, защото реката тече през пустинята и реално във водата ѝ е разтворена глина.

Ако направя паралел с нашия ритуал на Богоявление, при който мъже се хвърлят в “ледените води на река Йордан”, за да вадят кръста, трябва да кажа, че водите на истинската Йордан са учудващо студени предвид протичането ѝ през пустинята. Позволено е всеки да си налее вода от реката в специални шишенца, които ни раздаде Елик, за да си занесем у дома от светената течност.

jordan_river_1

По живо, по здраво приключихме ритуала и се отправихме към Мъртво море (Dead Sea), където програмата включва време за плаж. Ако решите да плажувате на Мъртво море, моят съвет е да си носите стария бански. Морето, както е известно, не е море, а солено езеро. Водата му е мътна, а дъното е толкова кално и хлъзгаво, че човек се чувства сякаш върви върху дебел слой слуз. Използвам думата “върви” неуместно, защото реално там не може да се върви – човек едва стъпва, хлъзга се, пропада в някоя дупка от чужд крак или директно затъва. Бяхме предупредени да не си потапяме главите, за да не попадне солена вода в очите ни. При такива случаи понякога се налагала лекарска намеса.

dead-sea

Слузеста или не, калта от Мъртво море е известна със своите козметични свойства. Да отидеш там и да не се овъргаляш като прасе е кощунство. Колкото до ефекта – по мое мнение такъв има. Опъва и омекотява. На брега има столове и масички, които подсилват усещането за плаж. Осигурени са душове за отмиване на калта, както и обществени съблекални за преобличане (бъдете готови да разголите прелести пред много чужди очи, с които поне ще сте от един пол).

dead-sea_israel
Брегът е по-скоро пръстен, а не песъчлив

Късния следобед плажуването приключва и всички дружно се отправяме към автобуса, който ни очаква, за да ни откара във Витлеем (Bethlehem). Там ще е нашата нощувка, а на другия ден ни очаква гвоздеят в програмата – преминаване по “Пътя на болката” (Via Dolorosa) и посещение на Божи гроб. За това обаче ще разкажа в нов пост – насам, моля >>>

——
Ако историята ми ви е харесала и смятате, че ще бъде интересна и за някои от вашите приятели, споделете я. Нямам нищо против 😉 За целта използвайте бутона Facebook тук по-долу.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: