Рецепта, която е плод от сблъсъка на нуждата с наличието. Трябваше набързо да направя подходящо мезенце за бяло вино, а в хладилника имах само изостанал пакет пушена херинга (купена погрешка) и китайско зеле. НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ (за 4 порции) 300 г пушено филе от херинга 1 бр. китайско зеле (голямо) 1/2 връзка магданоз зехтин балсамов оцет... Continue Reading →
Роженски събор и Родопите надлъж и нашир
- Искаш ли да ходим на "Роженския събор"? - Да. В колко ще се тръгва? Само с тези две изречения аз и приятелка се уговорихме да посетим най-голямото фолклорно събитие на България. И двете от години играем в групи за народни танци, така че за нас да отидем на "Роженския събор" бе все едно любител на бирата да... Continue Reading →
Не оркестър, а цял спектакъл в механа “Болярка”, София
Ако ви се ходи в събота вечер на механа с оркестър, където купонът е по нашенски и винаги на 6 - с танци по пейките и хорà, препоръчвам ви да си резервирате маса в механа "Болярка" в Редута, София. Там има не оркестър, а цяла шоупрограма. Ще ви заболят и краката от танци, и устата от смях.... Continue Reading →
Арменска салата с булгур по крадена рецепта
В близост до офиса, където работех, арменци държаха нещо като закусвалня. Собствениците явно бяха познайници на Армен Назарян, защото той честичко се навърташе там. Както и да е, в асортимента им влизаха съвсем традиционни закуски - печени на място банички, кроасани и пр., както и станалите модерни напоследък здравословни храни - фрешове и свежи салати... Continue Reading →
Да преоткрием България в Мелник и Роженски манастир
Сигурна съм, че трудно ще се намери българин (особено сред живеещите в Западна България), който да не е ходил в Мелник и Роженския манастир. Още по-сигурна съм обаче, че малцина са имали духовното блаженство да присъстват на беседа в Роженския манастир или пък удоволствието да направят винена дегустация в Кордопуловата къща, Мелник. Това са само... Continue Reading →
Бурният живот на “Тихият Дон”
Модерно е (дали от скоро или от отдавна, няма значение) книгите да се окачествяват като "леки" или "тежки". Затова, за да съм в крак с тренда, ще кажа, че "Тихият Дон" на Михаил Шолохов е една "много, много тежка" книга – и в прекия, и в преносния смисъл. Двутомното издание от 1977 година, което имам,... Continue Reading →
Загнилият плод “Мадам Бовари”
Не се лъжете, че това е книга за провинциалната, отегчена и неуспяла жена. Явно всички, пишещи мнения за книги, преписват едни от други, защото не мога другояче да си обясня еднотипните ревюта, убеждаващи ме, че в "Мадам Бовари" ще намеря неудовлетворената от скучния си живот жена, която се "разнообразява" в търсене и отдаване на чужди... Continue Reading →
Пълнена пъстърва на фурна с розмарин и орехи
Ако обичате рибата, орехите и екзотичните аромати, тази рецепта е перфектна за вашия вкус, гарантирам го. Приготвя се лесно, а резултатът е да си оближе човек пръстите. НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ 3 пъстърви, без глава 2 глави стар лук 1 лимон 50 мл светла бира 50 г смлени орехи 3 стръка розмарин подправка за риба черен пипер сол... Continue Reading →
Почти цяло “Столетие мое” в лицето на Стоянка Мутафова
Докато седях в залата на Сатиричния театър "Алеко Константинов", гледайки Стоянка Мутафова да изпълнява главната роля в "Столетие мое", в главата ми изникна градацията "велик, сюблимен, непостижим". Гео Милев я е използвал в друг контекст, знам, но Стоянка Мутафова напълно заслужава да бъде описана с тях. Въпросната постановка "Столетие мое" се игра на 1 февруари 2017... Continue Reading →