Загнилият плод “Мадам Бовари”

Не се лъжете, че това е книга за провинциалната, отегчена и неуспяла жена. Явно всички, пишещи мнения за книги, преписват едни от други, защото не мога другояче да си обясня еднотипните ревюта, убеждаващи ме, че в “Мадам Бовари” ще намеря неудовлетворената от скучния си живот жена, която се “разнообразява” в търсене и отдаване на чужди ласки.

Не че този образ не присъства, напротив, той е очеваден, но именно тази негова натрапчивост ме накара да се вгледам в сенките отзад. Колкото по-ясно Гюстав Флобер рисуваше досадата ѝ от еднообразния живот в провинцията, толкова по-мнителна ставах аз. Смайващо е умението му да маскира нещата така, че да приличат на това, което всички могат и биха видели, а всъщност да са нещо съвсем различно. Вероятно именно затова всички определят романа му като ненадминат шедьовър. Защото, нека си признаем, да опишеш баналния живот на една тъпа провинциалистка и нейните “интимни” похождения не е трудна задача (у нас книги за курви дал Бог, особено последните години), но е истински талант в обикновеното да откриеш необикновеното.

Ще ме попитате какво пък толкова откри зад Ема Бовари?! Различни неща, ще отговоря, които се проявяваха в продължение на сюжета. Първо видях глупавото и неопитно момиче от село, което е решено на всяка цена да избяга от същността и произхода си. Тук за първи път Ема ми стана антипатична и изпитах искрено съжаление към баща ѝ (мъката и самотата на този възрастен човечец успя да ме трогне много дълбоко). После един цитат:

Волята на жената е като воал на шапка, прихванат с шнур – трепти от всички ветрове и винаги има някое желание, което я увлича, но и някоя условност, която я възспира

ме накара да променя мнението си на 360 градуса и да си помисля, че всъщност младата Бовари е една жена с интелект, воля и дух, предварили с много години подходящото за проявата си време. Това обаче огасна бързо, защото дойде следващата Ема – глупавата съпруга, прахосницата, алчната жена, лошата майка. Отново я намразих и отново се чудех защо Флобер се опитва да я оневини пред мен. И накрая, избирайки лесния изход – смъртта, тя тотално пропадна пред очите ми. В лицето на нейното “отърваване от мъките” видях покрусеното бащино сърце (на сцената с погребението плаках повече заради родителя, изпращащ своята единствена рожба, отколкото за мъртвата) и съсипаната съдба на дъщеря ѝ. Само за отношението ѝ към Шарл (съпругът) не я виня, защото неговата безхарактерност и закърнялата му емоционалност не предполагат нито уважение, нито съчувствие.

Е, убийте ме с камъни, ако щете, но според мен отегчението не е достатъчна и още по-малко е оправдателна причина, за да нанесеш такива щети върху животите и съдбита на околните, на най-близките си, на хората, които те обичат. Мъжът ѝ, та бил той и неподходящ избор по много критерии, пак не е достатъчен дразнител. Но знаете ли, дискретно и някак почти незабележимо Гюстав Флобер проправя една много еретична теория за появата и израждането на образа на мадам Бовари – книгите. Ема е расла без майка и е възпитана в манастир, но същевременно е запалена по романтичните романи, за които читателят лесно може да остане с впечатлението, че са истинската причина, довела до появата на Еминия прототип в обществото. А дали сблъсъкът на една романтична представа за живота, родена от книгите, със суровата реалност може да е коренът на злото, оставям всеки един от вас сам да реши, след като прочете романа “Мадам Бовари”.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: