Да преоткрием България в Мелник и Роженски манастир

Сигурна съм, че трудно ще се намери българин (особено сред живеещите в Западна България), който да не е ходил в Мелник и Роженския манастир. Още по-сигурна съм обаче, че малцина са имали духовното блаженство да присъстват на беседа в Роженския манастир или пък удоволствието да направят винена дегустация в Кордопуловата къща, Мелник. Това са само малка част от нещата, които ние, туристите, изпускаме, ако посещаваме местата, само за да се снимаме и тагнем от там във Фейсбук. Истинската ценност на пътуването е това, което ще остане в сърцето ти след него, а в моето тази дестинация остави много.

Всичко започва от село Рожен, което е сгушено в подножите на планинското било, върху което е Роженският манастир. В селото няма интересни за разглеждане неща, но има къщи за гости и любезни хора. Там срещнахме и две още по-любвеобилни кучета, които излязоха от двора на къщата от снимката долу. Така се размазаха на пътя в очакване на ласки, че дори и да не харесва човек кучета, просто няма как да не се отклони от графика с поне 20 минути. До тази къща свършва селото и от нея започва пътят нагоре към манастира. До светата обител може да се стигне както с кола, така и пеша. Ако нямате основателна причина, налагащи ви на всяка цена да отидете с колата, моят съвет е да се поразходите. Изкачването е стръмничко, но ободрява и подготвя съзнанието за важната “среща”.

rojenski-manastir_6

След преборването на стръмния участък с полуизкъртените дървени стъпала на екопътеката, пешеходният път излиза от гората и стъпва на асфалтовия, така че трекинга става лесен. От тук могат да се направят невероятно снимки, а при ясно време се вижда дори чак Вихрен. Там, встрани от пътя, се намира изоставената от държавата и хората (но, вярвам, не и от Бога) църква “Св. Св. Кирил и Методий”, която е построена по инициатива на Яне Сандански. Пред нея е и гробът му.

rojenski-manastir_5

Буквално зад завоя е и Роженският манастир, който още от пръв поглед ми направи впечатление с разположението си – “кацнал” насред поляна, оголен от всякъде. Повечето свети места у нас са сгушени в закътани планински места, а този някак смело и “нахално” стои съвсем открито.

rojenski-manastir_4

В средата на манастирския двор се намира църквата “Свето Рождество Богородично”, в която се пази чудотворната и лечебна икона “Света Богородица Портарница”. Легендата гласи, че монасите първоначално я държали добре скрита в църквата, но всяка нощ тя сама излизала и отивала на входа да манастира, където я намирали на сутринта. Уплашени да не ѝ се случи нещо, те отново я прибирали. Случката се повтаряла няколко пъти, докато една сутрин иконата сама проговорила с човешки глас и им казала: “Не вие мен трябва да пазите, а аз вас”. От тогава нейното място било на входа, при портата на манастира (от там и името ѝ “Портарница”), от където бдяла над всички в манастира. Там я заварили и турците при своето нашествие, които озлобени от факта, че ги посреща свят за неверниците лик, решават да се погаврят с нея. Водачът им сам посяга с ятагана си и я пробожда, възнамерявайки да разпори платното, но от тялото на Божията майка бликва кръв. При вида на това чудо турците хукват презглава да бягат и така всъщност иконата наистина спасява монасите и манастира.

rojenski-manastir_2
Църквата

Този разказ е само една малка част от това, което може да се научи от прекрасната беседа в църквата. Ако ходите там и ако наистина искате да научите нещо, задължително поискайте беседа. Да, заплаща се, но ви гарантирам, че ще си тръгнете духовно по-богати. А ако не това, то кое си заслужава, кажете?!

По време на тази беседа аз лично научих, че ние не трябва да поставяме ръцете си върху иконите, защото те не са мебел. Отношението ни към тях трябва да е като към близък човек, а близките си хора ние посрещаме с прегръдка и целувка. Нещо, което никой, никога и по никакъв повод не ми е казвал досега.

rojenski-manastir_3
Северната сграда на манастирския комплекс

Манастирският двор е много живописен и дори през зимата изглежда невероятно. От всичко наоколо лъха самобитност и спокойствие. Точно пред входа на църквата, долепена до стената на Южното крило, се намира манастирската чешма. Съществува поверие, че ако си пожелаеш нещо с чисто сърце и си измиеш лицето с тази вода, то ще се сбъдне. От тази чешма започват и стълбите към манастирската сграда, в която се е намирала някогашната трапезария на монасите. Тя в момента не се използва и е достъпна за разглеждане от посетителите, а от прозорците ѝ се открива зашеметяващо красива гледка на Юг – чак до Гърция.

rojenski-manastir_1
Старата манастирска столова

Смирени и пречистени се отправяме обратно по пътя към село Рожен, а от там по колите към Мелник. Мелник е много малък, много, но за сметка на това много красив (или поне според мен). Ходила съм поне 5 пъти и пак бих отишла и то не за друго, а заради особения дух, който сякаш само там се е съхранил. Духът на Македония от времето на Яне Сандански.

melnik_3
Паметникът на Яне Сандански в центъра на Мелник

Освен дух и история в Мелник има, разбира се, и голяма доза търговия. В което няма нищо лошо, особено ако си поизгладнял от разходката и ти се иска блажно мезе с гъсто вино. Всички стари къщи по протежението на “главната улица” в старата част са механи, винарни, къщи за гости или all in. И преди да кажа къде е изпитано добро, ще ви покажа къде да не сядате. Този човек (на снимката по-долу) отдавна държи челната позиция в моята лична класация за “Най-креативна реклама”, но скоро открих, че зад пиперливите и зевзекчийски слогани стои доста неприятна личност. Докато разглеждахме сергията и надписите, той изскочи от къщата и ни нападна (буквално) с обвинението, че сме мизерни кибици, които няма да влязат и едно вино да изпият при него. Е, позна, не влязохме, защото не ни хареса посрещането му. С това отношение към клиентите нищо чудно сам да си пие виното.

melnik_2

Продължавайки нагоре, окото ни привлече механата “Деспот Слав”. Там ядох най-крехкия и сочен свински джолан с манатарки, който съм слагала в устата си някога, а за топящите се като масло картофки просто нямам думи. И сега, докато пиша това, устата ми започва да се пълни със слюнка. Добре е поне, че имам червено вино – мелнишко, с което да се утеша 😉

Ако сте ценител и любител на червените вина, задължително посетете някоя от местните винарни. Известен местен винопроизводител е Шестака (или иначе казано Митко с шестте пръста на лявата си ръка), който е любимец на медиите, търсещи го във връзка с неговите “въгледи за туристическия бизнес у нас”.

melnik_1
Старите мелнишки къщи покрай главната уличка

В края на града се намира известната туристическа забележителност Кордопуловата къща, която е част от Стоте национални туристически обекта. В къщата има какво да се види, а историята ѝ е дълга и впечатляваща. Съветвам ви и там да не си спестявате двата лева (горе-долу) и да си поръчате гид, защото в противен случай ви гарантирам, че няма да разберете какво гледате. Просто ще влизате от стая в стая, коя от коя по-бедно мебелирана, и няма да научите за първата сауна, за слънчевия часовник, за Васил Левски и т.н., и т.н.

melnik_4

Гид обаче не ви е необходим, за да намерите избата на къщата 🙂 Тя започва в мазето на къщата, където е и най-голямата дървена бъчва за вино – 12,5 тона, но реално вината отлежават в изкопан в планинския склон тунел. Тук също може да дегустирате прословутата широка мелнишка и да си вземете някоя и друга бутилка от напитката на боговете за вкъщи.

melnik_5

Както казах, Мелник предлага всичко на туриста, но за любителите на удобните хотели от градски тип ще е най-добре да отседнат в намиращия  се само на няколко километра (а сега има и магистрала) Сандански. Градът е беден на история – в центъра има не особено впечатляващи римски руини, но е спокоен и красив. Поддържа висок стандарт на цените – вероятно заради гърците.

sandanski_1

Сандански обаче има прекрасен въздух и минерални извори, което му е изградило името на балнеоложкият център на България. Градът си има и очарователен, дълъг и добре поддържан парк, в който човек буквално не усеща как тече времето.

sandanski_2

В края на парка и още поне 500 метра нагоре се намира лъскавият 5-звезден хотел “Парк Хотел Пирин – Шарлопов”. Място, което отговаря и на най-високите изисквания за лукс – уникален СПА комплекс, два тематични ресторанта (Български и Средиземноморски), пианобар и т.н. Място за хора, които харчат парите си, за да се глезят.

—————
Ако моят разказ ви е накарал да преоткриете България в тази дестинация и да пожелаета да я посетите (за първи път или отново), споделете го с вашите приятели във Фейсбук. Става само с едно натискане на бутона Facebook тук отдолу. 🙂 Благодаря!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: