Почти цяло “Столетие мое” в лицето на Стоянка Мутафова

Докато седях в залата на Сатиричния театър “Алеко Константинов”, гледайки Стоянка Мутафова да изпълнява главната роля в “Столетие мое”, в главата ми изникна градацията “велик, сюблимен, непостижим”. Гео Милев я е използвал в друг контекст, знам, но Стоянка Мутафова напълно заслужава да бъде описана с тях.

Въпросната постановка “Столетие мое” се игра на 1 февруари 2017 година – в навечерието на 95-ия рожден ден на Мутафова. Актрисата, за която до последно не бях сигурна дали ще се появи на сцената предвид наскорошния ѝ проблем със здравето, направо ми скри шапката. Тя бе като тайфун на сцената и въпреки че ѝ партнираха три млади актриси, Стоянка бе господарката на подиума. Гледах и не можех да повярвам на ушите си, че човек на 95 години може така да владее положението. Макар че през по-голямата част от времето бе в инвалидна количка, тя определено показа на всеки един от нас, зрителите, какво значи дух – в представлението смени три тоалета и не пропусна възможността да се разкърши в танц, а дори и да е допускала грешки в репликите си, никой не го разбра.

“Столетие мое” се развива около простичкото житейско събитие рожден ден, но с тази особеност, че празнуващият е столетница. Рожденичката Малу, в чийто образ се превъплъщава Стоянка, кани бившите си любовници на празненството, но чудно защо ли никой от тях не идва 😉 и тя е принудена да изкара вечерта със своето семейство – дъщеря, внучка и правнучка. Принадлежала към старото бохемско общество в Париж, за едно цяло столетие тя е свършила доста глупости (но не само), които решават да излязат наяве изведнъж и наведнъж точно тази вечер. Кълбото ту се разплита, ту се заплита, докато накрая зрителят разбира, че се е превивал от смях пред най-сериозните проблеми в живота на един човек.

За прототип на Малу се приема Коко Шанел, но “Столетие мое” приляга гладко като ръкавица върху Стоянка Мутафова. И въпреки даденото обещание, че ще отпразнува и стотния си рожден ден на сцената, участията на актрисата стават все по-малко, така че ако попаднете на “Столетие мое”, възползвайте се задължително. Това е спомен и чест, които ще ви останат за цял живот.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: