Като оставим настрана небостъргачите и инженерните постижения изобщо, които по-скоро внушават страх и нищожност у човека, отколкото радост, в Дубай има едно нещо, заслужаващо голямо внимание – пустинята. Арабите добре знаят това и затова във всеки хотел се предлага desert safari. Сафарито е организирано и започва в ранния следобед, затова преди да дойдат да ни вземат от хотела и да яхнем джипа нека разгледаме още от популярните дубайски забележителности.
Тъй като в България беше широко отразено от медиите откриването на метрото в Дубай – колко е лъскаво и луксозно, нямаше как да не се повозим. На рецепция ни увериха, че хващайки метрото от метростанция Al Fahidi, то ще ни откара точно на Dubai Marina, а от там е лесно да се стигне и до Burj Al Arab. И всичко това с еднодневна карта за 10 лв. Това пътуване беше най-нелепото и същевременно смешно изживяване, което съм имала. Всичко започна с куриоз – качихме се в първия вагон и една забулена жена започна да пищи истерично, а придружаващото я момиченце направи отчаян опит да ни изгони от там. Оглеждайки се като хванати в бракониерство, осъзнахме, че сме в женския вагон и ако ни хванат, ни грози солена глоба (100 Dh, или 50 лв.). Чудатостите не свършват до тук – в метрото има луксозен вагон (първият след мотрисата), който е за пътници със златни и платинени карти и чиито врати не се отварят за свободен достъп. След почти едночасовото пътуване в претъпканото метро стигнахме до търсената метростанция, но не и до крайната цел – Burj Al Arab. Оказа се, че трябва да хванем също така трамвай, а после и автобус за една спирка, след което да вървим пеша 200-300 метра, за да видим входа на Burj Al Arab.
Вътре не пускат, освен ако нямате резервация за някой от ресторантите. Точно пред входа на Burj Al Arab е и известният Wild Wadi Water Park. Пътуването от тук нататък продължи с такси, което ни откара и до другото пословично място на палмата Jumeirah – хотел Atlantis.
Пред хотела няма фин бял пясък, както си представят всички, а един масивен каменен вълнолом. Гледката не впечатлява с нищо. В хотела има увеселителен парк, достъпен за външни лица, в който може да плувате с делфини, да търсите съкровища и пр.
Палмата Jumeirah на практика е една гора от небостъргачи, в която малкият пешеходец не може да види нищо освен бетон, асфалт и стъкло. Затова е добре, че ни предстои сафарито. Това приключение струва 100 лв. за един цял следобед, като всичко започва от хотела, откъдето фирмата организатор праща джип да вземе записалите се. Пътуването е по широк път през пустинята, който е навят с пясъчни преспи. Странно е, защото джипът кара по асфалт, а всъщност подскачадо доста. Първата спирка е място, на което може да си вземете нещо за ядене и пиене или да загреете за голямото приключение с мини сафари с бъги.
Сафарито в пустинята е невероятно изживяване, което препоръчвам с две ръце да опитате. То представлява едночасово бясно каране буквално върху ръба на дюните. Най-добре е да сте на предната седалка, защото джиповете хващат 7 човека и отзад няма гледка към случващото се. Адреналинът се качва до небето.
Сафарито приключва с бедуинска вечер в пустинята, на която всички сядат на земята върху възглавници, наредени около дървена сцена. Храната е блок маса с типични арабски специалитети (фалафелът е уникален). Преди да седнете обаче, може да пояздите и камила – включено е в цената. След вечерята пък предлагат наргиле. Само алкохолът е срещу допълнително заплащане. През цялото време на бедуинската вечер на сцената има танцов спектакъл, част от който аз успях да заснема.
В предиобеда в деня на обратния полет има малко време, което може да оползотворите с разглеждане на едно малко известно на туристите място – старият град. Забележителни там са пазарът за злато и този за подправки. Има и часовникова кула, която, ако някой разгдае как показва часа, моля, да ми каже.
Не е за изпускане и круизът по Dubai Creek. Цената от 60 Dh (30 лв.) е за наемане на лодка с капитан за около един час. Разходката е интересна и има какво да се види.
Преди да си тръгнете от Дубай не пропускайте на летището да опитате шоколада от камилско мляко. Скъп е, но си заслужава. А и нали, когато сме в Рим, трябва да правим като римляните.
Дестинация Дубай за един уикенд, въпреки многото входове и платени забавления, излезе най-евтината самоорганизирана екскурзия. Ако сте пропуснали началото на пътуването, то е тук >>>
Още пътешествия из арабския свят:
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (1)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (2)
Египет – пирамиди, фараони, слънце и море (3)
Йордания – потайностите на арабския свят (1)
Йордания – потайностите на арабския свят (2)
Leave a Reply