Сингапур: Какво е да си на другия край на Земята? (1)

Сингапур никога не е бил в списъка на дестинациите, които искам да посетя, а сега, когато се върнах от там, не спирам да мисля за него. Той е като наркотик – влиза в кръвта ти и става част от теб. Сингапур е азиатският Париж. Да, май това го определя много добре.

И така, всичко започва със служебен ангажимент на половинката, в който моя милост се внедрява тънко в ролята си на “extra luggage“. Ама на кого му пука, че ще е куфар, щом предстои нещо интересно. За да разбера нещо повече за дестинацията, проверявам що е то Сингапур. Град-държава в Азия… ъхъ… остров… добрее… най-долу… къдее… най-южната точка… Ама ти сериозно ли?! “Колко часа е полетът, по дяволите?” Отговорът, повярвайте ми, не искате да чуете 😀 😀 😀 Летим с Turkish Airlines – единият полет е кратък (София-Инстанбул е не повече от час), но вторият, откъдето и да го погледне човек, си е половин денонощие (Инстанбул-Сингапур е 11-12 часа). Летище Чанги (Changi Airport) в Сингапур е сред най-натоварените в света, така че това самолетът да кръжи едни 30-40 минути над пистата преди да получи разрешение за кацане, е нещо толкова нормално, колкото е сутрешното кафе например.

Компанията Turkish Airlines се оказва перфектен избор. Добри и удобни самолети, любезни стюардеси, перфектна храна (на този полет основните хранения са винаги две), алкохол на корем, възглавничка, одеяло и несесер с пълен комплект аксесоари (пантофи, чорапи, тапи за уши, маска за сън, балсам за устни и паста и четка за зъби). И всичко това в Economy class, за където между другото цената на билета не беше никак ниска – €720.

От Истанбул тръгваме малко преди полунощ, но заради 5-часовата разлика кацаме чак късния следобед на другия ден – около 17 часа. На летището всичко се случва бързо – първо емиграционен контрол (там няма визи, а още в самолета се попълва емиграционен лист с данните от задграничния паспорт плюс информация за полета, с който си пристигнал, както и къде ще отседнеш), после получаване на багаж и вече сме в таксито, което ни кара към хотела. За спането е ангажиран Scarlet Hotel Singapore, който се намира в China town (Чайна таун). Първоначално намираме избора за меко казано “странен” – особено предвид будоарния вид на интериора. Някак навява усещането за хотел за “почасови почивки”.

Впечатлението подсилва и видът на самата стая с подбора на цветове и материи, както и “креативната” табелка “I’m being naughty now“, която можеш гордо да окачиш на бравата си, вместо отдавна изтъркалата се “Please do not disturb“. Стаята ни е на първия етаж и, забележете, няма прозорец. Да, точно така, ще пребиваваме в стая без прозорец в сингапурския China town, която обаче струва скромните 185 S$ на вечер. В Сингапур паричната единица е сингапурски долар (S$) и 1 S$ ≈ 1,28 BGN. Правете си сметката за какъв стандарт и цени става въпрос само.

Вече отдавна се е стъмнило, а нас ни гони вълчи глад. Излизаме и тръгваме наслуки (в Сингапур почти не знаят що е то престъпност, така че разходките посред нощ са безопасни) в търсене на храна, а Божието провидение ни праща не къде да е, а на манджа стрийт. Това е дълга, покрита уличка, по средата на която са разположени будки за приготвяне на храна, а партерните помещения на ограждащите я сгради са ресторанти. В празното пространство помежду всичко това са наредени маси и столове, а вървенето е по-скоро провиране. Трудно е да се избере вечеря, когато си умрял от глад и си на другия край на планетата, но все пак се спираме на нещо, което изглежда познато – нудълс.

Цените не са ниски, но са приемливи. Среден уок нудълс с морски дарове е 16 S$, салата от нещо зелено, жилаво и леко попарено – 10 S$, и купичка ориз за 1 S$. Поръчваме си по една бира с вечерята и касовата бележка иде да ни покаже, че алкохолът тук е порядъчно скъп – бутилка местна бира Tiger (633 ml, 5% vol.) е 8 S$, а малката (316 ml) – 5 S$. Изглежда, подпийването е сред нещата, които правителството не толерира у своите поданици, затова си е решило проблема с едни височки данъци и акцизи. Има и други “възпитателни” мерки на властта в Сингапур, но за тях ще стане дума по-нататък.

Утрото идва, а с него и служебните ангажименти на моите спътници – че аз съм си айляк, ама те не съвсем. Отиваме на най-голямото техническо изложение в Азия – CommunicAsia2017, което се провежда в конгресния център на световно известния комплекс Marina Bay Sands Singapore. Излизам от фоайето на хотела и реалността ме блъска като парен чук – навън е 31°С при около 90% влажност. Дишаш, а въздух не влиза в дробовете ти. Това е нещо, което не може да се опише дори и с хиляди думи. Просто не става.  А причината е, че Сингапур е на 140-ина километра от Екватора и всеки ден (почти) вали проливно, като най-ниската температура е 26°С и тя е измерена в сезона на мусоните.

Утрото ни показва и друго нещо – този път хубаво. Хотелът ни не е долнопробен и China town не е гето – напротив. Кварталът граничи със сингапурското сити и таксито до същинския downtown излиза между 5 и 11 S$ в зависимост по кое време на деня се возиш. Ако се обърне в левове, е скъпо, но за техния стандарт си е направо евтино. Разпитваме шофьора защо на апарата му има две цени и той ни обяснява, че започва с първоначална такса повикване (около 3 S$), след което на брояча започват да се натрупват две суми – едната за изминатото разстояние, а другата пътен данък и данък навлизане в централната част на града, които са по-високи през натоварените часове. Всичко това накрая се сумира и уважаемият пътник заплаща удоволствието, че се е возил в удобен, чист и климатизиран автомобил, който го е закарал до центъра.

С разкази за целия ден, протекъл в разглеждане на изложението, няма да ви занимавам, защото и на мен самата ми беше скучно. Ще кажа само три неща, които ми направиха впечатление. Едното беше експедитивността, с която се работи там – опашка от не по-малко от 1000 човека се стопи за 20 минути. Другото, че дори и там надписът Made in Germany е знак за качество и продава. И третото е софтуерна система с камери, снимащи и проследяващи клиентите какво разглеждат в даден магазин, която на края на деня (или месеца, годината) вади отчет за възрастта, пола и интересите на посетителите. Абе, Бай Брадър отвсякъде, че даже и с профайлърски елементи.

Едно от нещата, които се набиват на очи в Сингапур, са дърветата по и върху сградите. От това, което разбрах, заселниците първоначално изтребили де що живо има на острова, после с течение на годините застроили всичко и чак в днешни дни жителите осъзнали, че всъщност не е особено добре да няма растения и животни. Сега на покрива на почти всеки небостъргач има гора, а ако не е на покрива, тя е по терасите му.

Толкова са се вманиачили в това да се върнат назад към природата, че някои от най-известните им забележителности са ботанически градини. На свечеряване посещаваме най-популярната – Gardens by the Bay, която огражда наполовина прословутия комплекс Marina Bay Sands. Градината е известна с изкуствените конструкции, наподобяващи дървета, които през нощта светят и мигат в различни цветове. Именно тяхна нощна снимка сложих като водеща за този пост.

Градината е голяма и има какво да се види в нея, като препоръката ми е да я посетите на свечеряване – около 19 часа, за да може хем да разгледате растенията, хем да видите и светлинното шоу на дърветата, което започва след 19:45 ч. Разходката в откритите части на градината е безплатна, а срещу вход от 28 S$ се влиза под двата стъклени купола (приличат на парници), където са съответно цветната градина (Standard Flower Dome) и облачната гора (Cloud Forest). Ние обаче единодушно избираме разходката на теферич, която ни извежда на оживена крайбрежна алея – цветя, пейки, пешеходци и много, ама наистина много практикуващи джогинг сингапурци. От къде хората намираха сили да тичат в тази ужасна жега и влага и как не колабираха по улиците, умът ми още не го побира.

Виждайки Singapore Flyer, решаваме да си направим нощен полет с него. Движим се без карта и не знаем как да стигнем до там, но вървим след тълпата – накъдето всички, натам и Ганьо. Уредено място е Сингапур – високоскоростни булеварди кръстосват града надлъж и нашир и в същото време навсякъде има пешеходни мостове, тротоари, подлези и назлези, алеи и дори фотоплощадки. Пресичаме по един такъв мост – живописен, осветен в червено и пълен с фотоплощадки, от които правим милион снимки като долната.

Изпилвам нервите на спътниците си с мрънкане, че е трябвало да купим билети предварително, защото “просто няма как да няма опашки”. Е, опашки нямаше – купуването на билетите (33 S$ е най-евтиният) и качването в кабинката отне не повече от 5 минути. Малко съм сконфузена, но… ще го преживея 😉 Кабинката е климатизирана – както почти всичко в Сингапур между другото, и в нея сме 8-10 човека.

“Кацаме” след около 30 минути и бързо-бързо се отправяме към квартала, за да вечеряме. При някои хора жегата убива апетита, а при мен точно обратното – овълчва го. Отиваме на вече добре познатата ни Chinatown Food Street, за да тестваме нови неща от кухнята им. Този път се спираме на нещо известно – патица по пекински (патицата е грилована цяла с някакъв ужасно вкусен сос и я разфасоват със сатър пред очите ни) плюс китайска супа от нещо като пелмени със скариди. Гарнитурата е по избор, но винаги е една и съща – или нудълс, или ориз.

Патешкото струва 12 S$, а супата 10 S$. Тя не е особено сполучлива – или поне не е по моя вкус, но народът го е казал добре: “пени се, не пени се, ще се яде”. Изяждам си всичко като добро дете и отиваме да спим, защото утре ни очакват много нови места и предизвикателства. Ще си побъбрим с местен жител, ще ядем стогодишно развалено яйце (не се шегувам) и ще отидем на среднощно сафари. Да, правилно сте прочели, експериментите със сетивата тепърва предстоят, а вие, за да видите до къде ще стигнем в експлорването на Сингапур, последвайте ме насам към следващия пост >>>

Още от Сингапур:
Сингапур: Какво е да си на другия край на Земята? (2)
Сингапур: Какво е да си на другия край на Земята? (3)

Други пътувания из далечния Изток
Thailand – мечта или реалност (Bangkok)
Thailand – мечта или реалност (Ayutthaya)
Thailand – мечта или реалност (Phuket)

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.