Сингапур: Какво е да си на другия край на Земята? (2)

Сингапур. От родината ни делят около 10 000 км и 5 часа разлика, а наоколо си имаме небостъргачи, китайци, дъжд и жега. О, и бизнес, много бизнес. Намираме се на другия край на планетата, където не само хората и порядките им са различни, а дори и самият въздух. Вече два дни откакто сме тук (подробностите са в предишния пост), но още много неща не сме опитали и видели.

Случаят ни среща с г-н Филип Уи – местен бизнесмен, прехвърлил средната възраст, за когото се оказва особено приятно да си разговаря с нас. Не е предубеден към България и българите и се отнася към нас като към първа ръка хора – като към европейци. Разказва ни, че в Сингапур трябва да изкарваш поне 3000 S$ на месец, за да живееш нормално, както и че има и такива (например таксиджии), които изкарват по 1500 S$ и се оплакват, че са бедни, но по думите му те били по-скоро мързеливи. “Тук всеки, който работи, изкарва пари”, пояснява мистър Уи. Той ни обяснява също така, че в Сингапур са забранени дъвките, както и пушенето на наргиле (доскоро основно забавление в арабския квартал в града). Забраните са наложени от правителството, което се подразнило от резултата от тези “вредни навици”. За наргилетата не се учудваме много, защото и в Европа димът е нежелан, но виж дъвките са друга поста – събуди любопитството ни. Чашата преляла, когато младежите започнали да лепят дъвките си по вратите на градския транспорт (автобуси и метро) – ама точно там, на ръбчето, където двете врати се притискат при затваряне. При отварянето им след това се образува една приятна “паяжина” от размекната, развлечена, лепкава дъвка. Погнусявам се само като си го представя. Е, как да не им прекипи на властите. Край с дъвките – no chewing gums, no problem.

Моментът е уместен, за да поискаме препоръка какво може да се прави в Сингапур. Г-н Уи ни дава две идеи – нощно сафари (Night Safari Zoo) и остров Сентоса (Sentosa Island). Първото реализираме още същата вечер. Правим заявка в хотела и шофьор с бус идва да ни вземе точно в 18 часа (връщането е към 23:00 ч.). Избрали сме си пакет без вечеря, който е на цена от 62 S$ (с вечеря е 94 S$). Организацията е малко странна – стоварват ни на един кръстопът, вземат ни парите за билетите и ни казват да чакаме. Всичко напомня за “човекът взе парите и каза чакай малко”, но заради факта, че в Сингапур няма престъпност, сме спокойни. Чакаме. Идват и други. И те чакат. Времето минава. Накрая идва автобусът. Пътуваме около час, докато пристигнем в сингапурската зоологическа градина.

Водачката ни е китайка – Линда, и по собствените ѝ думи работи 7 дни в седмицата, 364 дни в годината – почива най-много ден-два по Коледа. А защо тогава, не разбрах. Има 5 деца и съпруг, които ни предложи няколко пъти в промоционален пакет “вземаш едно, получаваш поне три”. Изненадващо защо обаче никой не пожела да се възползва. 🙂 Като войници, строени в две редици, вървим в двора на зоологическата градина, където според Линда на опашките чакат не по-малко от 2000 души. Вярвам ѝ – лудницата е пълна. Тя е нашият китайски диктатор, който ни прекарва през входа за избрани (members), като така предреждаме хилядите чакащи и се качваме първи на сафари-влакчето. Вероятно всички останали хора са дошли тук сами – без да ползват услугите на туркомпания, от каквито явно се възползваме ние, и това е голяма грешка от тяхна страна според мен, защото дори и тук (на другия край на света) е добре да си човек на човек 😉

Сафарито е разходка с влакче за около 40-ина минути из зоологическата градина на Сингапур, където животните живеят “на свобода”. Свободата е условна, защото те наистина не са в клетки или зад огради, но реално и не живеят заедно, тъй като са отделени едни от други от ровове с вода или от гъста гора. Само тигърът е ограден със стъклени огради, защото той може много добре и да плува, и да се катери. Животните са осветени от специални лампи, имитиращи лунна светлина, която не ги дразни и не пречи на техния нормален житейски ритъм, а в същото време ние ги виждаме. Лошото е, че камерите ни не ги виждаха (затова снимките са от Интернет). В зоологическата има няколко климатични района, което много осезаемо се усеща по ароматите във въздуха. Ако решите да отидете там, съветът ми е да оставите носът ви да ви говори.

И като заговорих за обоняние няма как да не спомена за един от обитателите на градината – цибетка (civet). Чували ли сте за това животно? Аз не бях , но вече съм му фен. Миличката цибетка си похапва сурови кафеени зърна, но те нещо не ѝ понасят на перисталтиката и тя ги изхожда цели. Преминали през стомашно-чревния ѝ тракт и най-вече през нейния анус, където са “приятно” и силно ароматизирани от някакви специални жлези, изаканите зрънца се превръщат в най-скъпото кафе на света. Истинско удоволствие за небцето. Мхм, не се шегувам. Проверете в Гугъл, ако не ми вярвате. Една чашка кафе от акита на цибетка струва средно 50 щатски долара.

Интересен факт научихме и за опосума (possum), който бледнее пред случая на цибетката, но… ще ви го кажа. В Сингапур има жаргонен израз “play possum”, който се използва, когато някой се прави на заспал, на умрял или пък на невеж.

Във връзка с жаргона в ума ми изскочи и друга история. Официалният език в Сингапур е английски, но хората не говорят English (инглиш), а Singlish (синглиш) – смес между английски и мандарин. В едно изречение от 10 думи на Singlish сигурно 8 са на мандарин. И така, возим се ние в едно такси и както обикновено търсим контакт с местните – заговаряме шофьора, задаваме въпроси, искаме препоръки. Казваме му, че сме гладни и да ни закара някъде, за да хапнем. И тук започва интересното – ние го питаме на инглиш, той ни отговоря на синглиш, пак опит от наша страна на инглиш и отново отговор на синглиш. Абе, ситуацията е говор има, разбиране няма. И от десетките думи, които си разменихме, той от нас разбра само една – “гладни” (hungry), а ние от него (но не сме убедени), че ще ни откара на “най-известното и най-доброто място за обяд в Сингапур”, което изглежда така, както Халите не са изглеждали дори преди ремонта (вж снимката отдолу).

Въпреки вида си Maxwell food center (намира се на 20 м от нашия хотел) е предпочитано място за хранене и то не само от местните, но и от туристи. Почти всяко капанче е със сертификат за препоръка от TripAdvisor, а най-известното е жълтото, най-вдясно на снимката – China Street Fritters. Името ни подсказва по какъв начин ще е приготвена храната, но изобщо и дума не може да става, че имаме и бегла представа какво ще ни сервират. Поръчвам си специалитета – всяко капанче си има такъв и той е само един. На China Street Fritters той е, както се досещате, нещо китайско и пържено. Със сигурност обаче беше евтино – само 5 S$ порцията. Осмелявам се само аз да ям, защото останалите се страхуват от стомашни проблеми.

Възползвам се от случая, че имам възможността да ям традиционни неща, и си поръчвам и известния китайски специалитет “вековно яйце” (century egg). Приготвянето му отнема няколко месеца, а процесът протича така: кокоши или патешки яйца, покрити със смес от чай, вар, сол и пепел, се завиват в оризови люспи и глина, след което се заравят дълбоко в земята за 3-4 месеца. Колкото повече стоят, толкова по-вкусни стават. Когато са готови, жълтъкът се е превърнал в тъмнозелен крем с нефритен оттенък и “деликатна” миризма на амоняк. Белтъкът пък представлява кафяво прозрачно желе с кехлибарен, искрящ цвят и лек, добре структуриран финал със спомен за развалени зъби. Може би заради това на нас, европейците, ни го сервират обилно поръсено с джинджифил. А ако се питате дали след това ми имаше нещо – не, бях си екстра.

Досега ви говоря само за китайци и китайски неща в Сингапур, а е редно да поясня, че държавата е мултикултурна – просто китайците са най-много, а също така най-добре образовани и най-богати. Другите два етноса са индийци и малайзийци (мюсюлмани). Кварталите, населявани от тези етноси, са туристически забележителности, които за мое съжаление не успяхме да посетим. За сметка на това се надявам при вашето пътешествие до Сингапур времето (като продължителност и атмосферни условия) да ви позволи да ги разгледате.

През изминалите три дни волю-неволю отделих голямо внимание на нравите, храната и бизнеса в Сингапур. Оставащия ден и половина обаче ще отделим за културни проучвания. И за опитване на нова храна, разбира се – самите сингапурци казват за себе си, че храната е тяхната мания. Предстои да влезем в един традиционен китайски дом, за да видим как са живели хората, както и да присъстваме на будистка служба (не съм сигурна, че това е правилната дума). Ще се спуснем с лодка по река Сингапур и ще се поглезим с вечеря в ресторант с изглед към марината. Всичко това обаче ще опиша в следващия пост тук >>>

Още от Сингапур:
Сингапур: Какво е да си на другия край на Земята? (1)
Сингапур: Какво е да си на другия край на Земята? (3)

Други пътувания из далечния Изток
Thailand – мечта или реалност (Bangkok)
Thailand – мечта или реалност (Ayutthaya)
Thailand – мечта или реалност (Phuket)

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.