Палерму – така произнасят сицилианците на своя диалект името на столицата си. И макар че това е най-големият им град, той все още продължава да бъде градът на сицилианците, а не на туристите. Тук орди от дръпнати, които в стройни редици да атакуват забележителностите, въоръжени с фотоапарати за хиляди долари, няма. Толкова е невероятно, че чак не е за вярване.
За нас Палермо е последната спирка от кратката ни, но доста богата програма в Сицилия. Къде още сме били ли? В края на този пост съм направила пълен списък плюс линкове. Иначе тук пристигнахме с кола под наем, която върнахме на компанията наемодател, тъй като паркирането в града е проблемно. Освен това хотелът ни (отседнали сме в Mediterraneo) е в центъра и всички обекти, набелязани от нас, са на пешеходно разстояние. Като обратна връзка за хотел Mediterraneo мога да кажа: Резервирайте го, но само ако не сте претенциозни.
И така, денят започва с нещо, което не е никак красиво, но пък за сметка на това е доста въздействащо – катакомбите на капуцините (Catacombe dei Cappuccini). На италиански ги наричат капучини. Тези катакомби са на трето място по популярност след тези в Рим и Париж. Тук са погребани над 8 хиляди души, принадлежали към местния елит. Сред изложените (в буквалния смисъл на думата) мумии има такива с военни униформи, с монашески мантии и пр. Всички те са групирани на различни принципи, като най-общият е пол – жените са отделно от мъжете. В специален коридор са и някои от децата. Сред тях има дори бебенца, погребани, както са си лежали оповити в люлката. Страшна гледка са катакомбите и хората с по-лабилна психика трябва да си помислят добре преди да влязат вътре.
Катакомбите са отдалечени от центъра на Палермо горе-долу на 1 км, което хем не звучи като да е много, хем, казвам ви, не се минава лесно. Може би това е една от причините, която отказва туристите да отидат до там. Пътят минава по затънтени улички и криволичи доста, така че препоръката ми е да си пуснете навигация. Доказано от опит, в Палермо, когато е за пешеходци, тя работи безотказно. Входът за катакомбите е в ъгъла на един площад, но не е добре обозначен и е лесно да бъде подминат. Не очаквайте да видите опашка от хора, по която да се ориентирате – такава няма. Просто се оглеждайте добре и четете всички табели и табелчици. Билетът струва €3 за човек и се купува на влизане. Кеш, разбира се! Не издават касов бон, така че явно укриват приходи, но май не сме точно ние, българите, най-подходящите хора да укоряваме другите за това 😉 Та нали ние бяхме сред онези, които пренебрегваха забраната да се снима вътре, възползвайки се от липсата на стриктен контрол. Погребалните коридори са дълбоко под земята и там е студено, така че дори навън температурата да е над 30°C, носете си нещо с дълъг ръкав за намятане.
От катакомбите натам почти всички забележителности са в една линия – Via Cappuccini отвежда право в туристическото сърце на Палермо. Разходката по тази улица е интересно изживяване, защото тя преминава през сравнително отдалечен от лъскавата част на града жилищен район и дава добра представа как живее обикновеният, отруден 😉 столичанин в Сицилия. Тази улица е раят за любителите на храна “на крак” на ниски цени – горе-долу за €1 човек може да получи не лоша закуска. А че сте стигнали туристическата част, ще ви подскаже внушителната Porta Nuova. На няколко метра от нея е и Cappella Palatina, известна с мозайките си.
През Porta Nuova минава Via Vittorio Emanuele. Не знам дали сте обръщали внимание, но във всеки град в Италия има улица с това име и тя винаги е централна. Виктор Емануил II е крал на Сардиния, а от 1861 год., когато заедно с Джузепе Гарибалди обединяват десетките отделни кралства в единна държава, той е коронован за крал на цялата страна. Прозвището му е “Бащата на нацията”. Направи ли ви впечатление обаче, че Италия е държава на по-малко от 200 години? Те са се обединявали горе-долу по същото време, когато ние сме се освобождавали.
Отклоних се в исторически разяснения, а просто исках да спомена, че това е улицата, която води към най-красивите места в Палермо. Веднага вдясно след Porta Nuova е дворецът на норманите (Palazzo dei Normanni). Ако се чудите какво пък общо имат норманите със Сицилия, то в отговор може да се каже, че на практика те са я създали. Кралство Сицилия, което почти 700 години е владяло цяла Южна Италия чак до под Рим, е основано и управлявано от норманите. Между другото, почти всички исторически, туристически забележителности в Палермо са останки от този период.
В далечината зад парка се вижда и перлата в короната на Палермо – катедралата “Успение Богородично” (Cattedrale di Vergine Assunta). Смятам, че определението “перла” истински ѝ подхожда – импозантна сграда с впечатляващи размери и още по-впечатляваща архитектура. Тя е странна, но доста красива смесица между арабска архитектура, норманска, готическа и класицизъм. На някои места в Интернет пише, че за посещението ѝ се заплаща вход, но всъщност е безплатно. Може да е платено качването на покрива ѝ, но честно казано не видяхме да се предлага такава възможност.
Доста красиво и дори някак магично бих нарекла площадчето Quattro Canti (чете се Куатро Канти, а в превод е Четирите кьошета) – следващата туристическа находка по протежението на ул. “Виктор Емануил”. Пропуснах да кажа, че тя е пешеходна и разходката по нея е лежерно и приятно “плуване” в тихите води на сицилианското спокойствие. Куатро Канти е средновековният център на Палермо. Той е характерен с богато орнаментираните фасади на четирите сгради, оформящи кьошетата. Сградите са ремонтирани и преправяни през годините, но ъгловите фасади откъм площадчето са запазени в оригинален вид.
От Куатро Канти разходката може да продължи в три посоки – направо по същата улица, за да се стигне до морския бряг, надясно, където са скрити две съкровища – Piazza Pretoria и църквата San Cataldo, или пък наляво по Via Maqueda (тя също е пешеходна), за да се стигне до Teatro Massimo, археологическия музей и театъра Politeama, в който се помещава сицилианската филхармония. Накъдето и да хванете първо, няма да сбъркате, важното е да не пропуснете нито една от посоките.
Ето какво ви очаква, завивайки на ляво.
А това пък е вдясно от Куатро Канти – на по-малко от 100 метра.
Продължавайки направо по ул. “Виктор Емануил”, се стига до брега на морето. След Куатро Канти в посока брега улицата е разрешена за автомобили, натоварена е и е много шумна. Районът, в който ще ви отведе тя, не представя Палермо в най-добрата светлина, но всеки голям град има и такава страна – тази на бездомниците, спящи по тротоарите, и зловонието на урина, сякаш запечатало се в стените на сградите наоколо. А ако очаквате да видите плаж, то дълбоко се лъжете. В Пларемо няма плаж, а само скали и бетонни площадки. Ако някоя тористическа агенция ви рекламира море в Палермо, имайте предвид, че няма да сте там. Най-доброто в района, на което бихте могли да се надявате, е Чефалу (Cefalù) – крайбрежно селце на около 30-ина минути с влак в посока юг.
Палермо е на северния бряг на Сицилия и температурата там винаги е с 3-4 градуса по-ниска, отколкото е в Катания например. Впечатление правят ужасно мръсните коли, изглеждащи сякаш собствениците им не са ги мили от месеци. Работата е там, че в Сицилия вали мръсен дъжд – ама мръсен, та мръсен. Направо от небето пада кал. Черното кожено яке, ако щете ми вярвайте, трябваше да мине под душа, за да си върне оригиналния вид. Това се дължи на теченията от Африка и пясъка от Сахара, който носят те.
Другото, характерно за Палермо, е храната. Моят съвет е да не се хвърляте да ядете пици и спагети, които на практика се предлагат в цяла Италия, а да пробвате местнитe неща. Горещо препоръчвам заведението за Street food, намиращо се на Via Maqueda малко преди Teatro Massimo. Там можете да пробвате аранчини (arancine) – пържена топка ориз с плънка, която е или от телешко месо със зеленчуци, или от сирена. Към аранчините си вземете и биричка – италианската марка birra moretti е пивка и е доста добър избор. За десерт си пийнете една гранита (granita) – предлагат я в цяла Италия, но оригиналната е сицилианската. Гранитата е гъста напитка от смлян лед и захар с добавен вкус по избор. На мен ми препоръчаха бадемова гранита, но, ако бъда честна, не ми хареса, защото ми дойде твърде сладка и натрапчива. И като заговорих за трапчива сладост, се сетих за другия сицилиански десерт, придобил общоиталианска популярност – канолите (cannoli). Съдейки за сицилианците от традиционната им кухня, очевидно е, че те пет пари не дават за постулатите на модерното “здравословно хранене”. 😀
За пътуването обратно от Палермо към Катания (от там излита самолетът за София на Wizz Air) изпробвайте влаковете им – TrenItalia. Пътуването е бързо – почти 3 часа, и влаковете са доста удобни и чисти. Имайте предвид само, че цената на билетите им не е фиксирана, а се променя спрямо интереса към съответния влак. Колкото по-рано си купите билета, на толкова по-ниска цена ще го платите (ние го “хванахме” за €13 на човек). Билети се продават онлайн от сайта на TrenItalia, където приемат плащания с кредитна карта. Принтирайте си билетите от сайта и повече нищо не ви е нужно – дори не се заверяват на гарата. Качвате се и пътувате! О, и още нещо – във влаковете няма запазени места. Там трябва да се вредите по-напред и да се качите сред първите, ако искате да си изберете място по вкуса.
Тук, в Палермо, приключва нашето пътуване из Сицилия, така че ви казвам “До нови срещи”. Къде ще е следващата ни дестинация все още и аз не знам, но мога да ви уверя, че ще е подобаваща.
Виж и други истории за Сицилия
Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Catania)
Сицилия – на гости на мафията (Corleone)
Сицилия – на гости на мафията (Montelepre)
Още пътешествия из Италия
Неапол – страст и лава по италиански (1)
Неапол – страст и лава по италиански (2)
———————-
Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.
puritankata 
Leave a Reply