Мъжете не простиха на “Дамата с камелиите”

Казват, че романът “Дамата с камелиите” представя истинска история. Казват също така, че това е историята за трагичната и невъзможна любов между автора – Александър Дюма – син, и известна по онова време куртизанка. А ако попитате някого какъв жанр е романът, най-вероятно ще ви отговори с “любовен”.

И да, наистина, по същество съжетът е любовен. Младият Арман Дювал идва от провинцията в Париж, за да учи. Издържан от баща си, той не разполага с необходимите му средства, за да се влее пълноценно в редиците на столичната бохема – нещо, което за всички младоци като него от онова време е въпрос на чест. Бонвиванските му “гастроли” из светските събития го срещат с Маргьорит Готие – млада и красива, но вече доста покварена от професията куртизанка. Дювал пръв “хлътва с двата крака” в капана на любовната тръпка, а поблазнена от безкористността на чувствата и имагинерната възможност въпреки цялата пропадналост на досегашния си живот да изживее нещо чисто и истинско, Маргьорит също се поддава на новите трепети.

Влюбените преминават през редица перипетии – започвайки се от вътрешните душевни борби във всеки един от тях, за да се стигне до битовите проблеми. И знаете ли, те като че ли можеха да преодолеят всичко, освен битовизмите – препъни къмъчето за тяхната “колесница” се оказа безпаричието. По-слабото звено в съюза Дювал-Готие е Маргьорит, която – къде по свое усмотрение, къде под чуждо влияние – напуска Арман и се завръща към предишния си живот. Живот, посветен на обожатели и благодетели, плащащи крупни суми за вниманието ѝ. Живот, на който тя не се радва дълго, тъй като посреща смъртта съвсем скоро, заобиколена от самота, измъчвана от непоносими физически мъки, и застанала лице в лице с нищетата. В този час, отдадена на размисли и равносметки, Маргьорит казва на своята гледачка Жюли Дюпра нещо, което всъщност бележи целия ѝ житейски път:

Само мъжете имат силата никога да не прощават.

Трагична любовна история, нали? Като такава бих я приела и аз, ако бях прочела романа в тийнейджърските си години. Поглеждайки към разказа от позицията на зрял човек обаче, виждам в картината много детайли, чието присъствие доста променя възприятието ми за цялото. Открих чисто житейски истини, дълбоки и богати междуличностни взаимоотношения (встрани от любовните) и подчертано актуални и към днешна дата социални проблеми. И именно на тези детайли според мен се дължи безсмъртието на романа, както и неговото припознаване от различни поколения. Защото, ако беше просто любовна история – та макар и трагично драматична – мисля си аз, “Дамата с камелиите” едва ли щеше да пребъде почти два века и да влезе в световната литературна класика.

А ето и какви цитати си записах в тефтера, докато четях това емблематично произведение:

“Каква по-печална гледка от старостта на порока, особено при жените? Тя не притежава никакво достойнство и не внушава никакво съчувствие.”

“Те не знаят какво е финес и учтивост. Така е с кучетата, на които слагат парфюм, но те намират, че мирише лошо и отиват да се овъргалят в някоя локва.”

“Винаги е трудно да утешиш болка, която не познаваш.”

“Животът е прекрасен, зависи през какво стъкло се гледа.”

“Забелязваме колко кратък е животът само по бързината на чувствата.”

Оставям тълкуването им на вас. Моят поглед е пречупен през моя жизнен опит. Вашият със сигурност ще е различен, но не по-малко емоционално наситен.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: