Сицилия – на гости на мафията (Corleone)

– Видяхте ли мафиоти?
Този въпрос ни зададоха двойка млади и очевидно доста наивни кюрди, с които се запознахме във влака от Палермо за Катания. Е, мафиоти не видяхме, драги читателю, защото те не стоят на пътя да посрещат туристите, но пък за сметка на това прекосихме цяла Сицилия надлъж и видяхме от онези нейни лица, които остават скрити за курортистите.

Както отбелязах в моя първи пост за това приключение, ние сме в Сицилия не да плажуваме, а да пътуваме. Първи май е, намираме се в Катания и още в 8 сутринта сме на спирката на Alibus. Запътили сме се към летището, от където ще си вземем кола под наем и ще потеглим навътре, из затънтените местенца на острова. Денят е почивен, градът е призрачно пуст и автобусът не идва вече повече от половин час, а би трябвало да е на всеки 15-20 минути. Нервничим, споглеждаме се неловко и е въпрос на броени секунди един от нас да го изрече… въпроса: “Ами ако автобусът не дойде?” Откъм ъгъла се появява възрастна жена, насочва се към нас целеустремено, спира, започва да ръкомаха и да ни говори на висок тон. На сицилиански. И макар че почти нищо не ѝ разбираме, разбираме точно това, от което най-много се опасяваме – на 1-ви май автобусите не вървят.

Трябва ни план. И то бързо. Имаме резервиран час, в който трябва да вземем колата от фирмата, и не е добре да закъсняваме (много). Най-близкото до ума е да се върнем в хотела и да помолим от рецепция да ни извикат такси. Решението е взето и раниците са вече на гърбовете ни, когато дългоочакваният червен автобус завива и идва към нас. Радост. Оказва се, че градският транспорт на Катания наистина не работи този ден, но Alibus си върви – просто с разредено разписание. Viva Alibus! 😀

Fiat 500 cross overНа летището сме навреме. Колата е резервирана предварително още от България през сайта на Wizz AirWizz Air работят с подизпълнители, т.е. те са просто платформа, от която да си наемеш кола, а автомобилът е собственост на съвсем различна фирма. В нашия случай фирмата е Italy Car Rent – малка и никому неизвестна локална компания, която дава добри цени. Заявили сме си Mazda CX3 crossover, но съвсем удобно в договора е упоменато, че може и да не получим тази, а подобна ней. Е, дадоха ни Fiat 500 crossover, а доколко той е подобен на Mazda-та, вие преценете. 😉 Факт е, че на паркинга им нямаше особен избор от марки, така че най-вероятно използват интересните коли за примамки. Наемът е €35 на ден. Отделно ние плащаме €60 допълнително утежнение, нещо като наказание за това, че няма да върнем колата там, от където сме я взели, а в Палермо. И още €25 застраховка тип Каско. По принцип тя не е задължителна, но силно ви препоръчвам да си я направите, защото в противен случай хем ще ви блокират €900 от кредитната карта за неопределено време, хем през цялото ви пътуване ще треперите да не одраскате колата. А там таксите за повреден детайл са трицифрени, така че тарикатите, решили да спестят от застраховката, им идват дюшеш.

On the road1
На излизане от Катания, в далечината пуши Етна

С новите регламенти на ЕС за роуминга вече можем да ползваме безплатен мобилен интернет (в рамките на плана си) във всяка държава от Общността. Възползваме се от това, за да си пуснем навигация. Между другото, когато си планирате пътуването из Сицилия (важи за цяла Италия), задължително проверете дали пътищата, по които ще минете, са платени или не. Ако ще карате по платени магистрали, особено в Южна Италия, носете си пари кеш – там карти не признават. Другото много важно нещо е да проверите и дали пътят е отворен, защото южняците не си дават зор и шосето може да е затворено с месеци за ремонт, въпреки че сезонът е в разгара си.

On the road2
Пейзажът се променя постоянно – равнината преминава в полегати хълмчета

Нашият маршрут е по магистрален път А19, който на практика прекосява Сицилия в посока юг-север, от Катания до Палермо. Над 220 километра. По някакви странни обстоятелства той е безплатен, но е в ремонт (от 3 години насам) и през повечето време се движим само в едното платно.

On the road5
Магистралата се състои от доста и сложни пътни съоръжения, като например тази естакада, която е дълга поне 20 км, ако не и повече

Според шофьора колата се държи добре на пътя, но моят вестибуларен апарат не е на същото мнение – клати и люлее едновременно, а това обещава “веселие”. Опитвам се да се абстрахирам от мисълта, че ми е лошо като снимам красотите през прозореца.

On the road3
След портокаловите горички и хълмчетата дойде ред на разорани ниви и маслинови дръвчета

Колкото повече навлизаме във вътрешността на Сицилия и колкото по̀ на север отиваме, толкова по-планински става пейзажът.

On the road6

Единственият град, през който ни прекарва магистралата, е Ена (Enna). Всичко останало са планини, оградили пътя ни. Кордонът им се отдръпва само накрая, за да ни се открие морето. Шосето продължава покрай брега, а точно пред нас се открива тази гледка.

On the road7
Видите ли този забраден планински връх, значи Палермо е близо

До тук навигацията не влезе в употреба, но от тук насетне без нея сме за никъде. От предварителните проверки в Google maps знаем, че малко преди Палермо трябва да се отклоним по SS118, но Корлеоне е на 60-ина километра от отбивката и не е голям град, така че изобщо не фигурира по табелите. Първоначално всичко наоколо е доста урбанизирана, но с всеки изминат километър пасторалното взема превес, а пътят става все по-тесен и завоест. Представете си някой от нашите проходи, ама да е с много завои.

On the road to Corleone1

On the road to Corleone2

On the road to Corleone3

В Корлеоне пристигаме към 13 часа. Навигацията иска да ни вкара в центъра на града, но ние предпазливо паркираме на първото свободно място, което виждаме. Първо, не сме сигурни, че в центъра ще намерим места, и второ – не знаем как стоят нещата с платените зони. В последствие се оказа, че парко места има бол и са безплатни, но вероятно е така заради почивния ден.

Corleone1
На входа на Корлеоне

Слънцето напича убийствено, термометърът отдавна е ударил 30-ицата и по улиците няма жива душа – даже врабците са се скрили. Бързо зарязваме колата и тръгваме към центъра с надежда да открием нещо отворено – от сутринта не сме спирали никъде и е време да “презаредим”.

Corleone2
Via Francesco Bentivegna – една от малкото улици в Корлеоне, по която спокойно може да мине кола

В Корлеоне сме заради Марио Пузо. Гениалният Марио Пузо. Та нима е възможно да дойдеш до Сицилия и да не видиш града, чието име носи Кръстникът?! Не, няма шанс. Все пак точно това е виждал авторът в главата си, разказвайки историята на дон Вито Корлеоне. Градът на мафията – Корлеоне.

Corleone3

Филмът “Кръстникът” (The Godfather) на Франсис Форд Копола не е сниман тук. Повечето сцени са заснети в селцето Савока (Savoca), което е далеч на юг, на около час източно от Катания. Копола не счел Корлеоне за достатъчно красив декор за своя филм и в името на седмото изкуство решил да поизлъже зрителя. Или както казваме ние “Нерде Ямбол, нерде Станбул”.

Corleone4
Градът е толкова пуст, че чуваме ехото от стъпките си – единствено местният просяк е неотлъчно на своя пост

Встрани от мафиотската нишка Корлеоне е известен като града на 100-те църкви. Ако започнете да ги обикаляте една по една, сигурно няма да ви стигнат няколко дни. Там дори общината е с църковна камбанария. Тя се намира на централния площад в старата градска част. В Корлеоне няма нищо, посветено на мафията, но пък за сметка на това има посветени на антимафията – едното е музей, а другото е специален магазин, в който се продават стоки, “освободени” от мафия. Какво значи това ли? И аз не знам, но всеки артикул върви със сертификат “Mafia free“.

Corleone5
Площадът с общината на Корлеоне

Освен с църквите Корлеоне е характерен и със своите скални “тепета”, от които се открива панорамна гледка към целия град и околностите му. За да стигнете до едно от тях, трябва да свърнете по уличката, която се вижда на горната снимка. В началото тя е нормална, но след има-няма 100 м се стеснява и става страшно стръмна – с почти 90-градусов наклон (тук за първи път се замислихме дали crossover-ът беше най-добрият избор за кола). Измъкнете ли се от тази улица, ще видите няколко бетонови тераски, които служат за паркинги. Колите може да останат тук и нагоре да се продължи пеша, но върхът може да се изкачи и с тях. Пътят е стръмен и завоест, но става.

Corleone6
Поглед към Корлеоне от един от завоите
Corleone7
Едно от “тепетата” с останки от стара бойница на върха
Corleone8
Изглед от върха

Растението с жълтия цвят е копър. Изобилстваше навсякъде от него – направо цяла копърова градина. А пък долу, при паркингите, имаше гора от кактуси – ама огромни, горе-долу с човешки бой и по-големи.

Часът вече преваля 4 следобед. Гладни сме. Жадни сме. Горещо е. Адски е горещо. Климатикът в колата бръмчи на mах. Тръгваме. Навигацията е настроена да ни отведе в Монтелепре. Ще сте там след не повече от час, обещава ни тя. По пътя ще спрем в някое заведение, заричаме се ние. Завийте наляво, подканя ни женският глас от телефона. И замлъква. Ние сме навряни в уличка, от която няма измъкване.

Street in Corleone

Дамата от апарата мълчи. Надпис “Няма връзка със сателит” се мъдри на екрана. Продължаваме направо. Минаваме на 5-6 см от стените на къщите. Следва завой – 45-градусов. Три маневри. Кръстопът. Спираме. Обещавам, обещавам, че повече няма да мрънкам за това, че не съм вписана като втори шофьор в договора. По дяволите, не искам да карам! Не искам! Слизам от колата и започвам да тичам из улиците. Минавам стотици метри… или пък километри… а може и само няколко преки да са били… не знам. Запечатвам в ума си всеки ъгъл, където сменям посоката. Оставам без въздух. Главата ми бучи. Изскърцва врата, шум от провлачване на чехли. Водна капка тупва върху главата ми. “Montelepre, Montelepre. I want to go to Montelepre“, крещя в отчаяние на възрастната жена, стояща на балкона над мен. Ръкомахам. Соча ѝ ту наляво, ту надясно. Усмихва ми се, изтръсква грижливо току-що изпраната кърпа и над мен се посипва водна мъгла, защипва я за простора и небрежно ми посочва наляво. Ухилвам ѝ се. Не вървя на връщане – летя. Оправих се. Оправих се съвсем сама. Знам на къде е изходът.

Случката ни показва, че колата е твърде голяма за улиците на сицилианските градове, както и че навигацията се губи из сокаците. А пък пътят, който ще извървим от Корлеоне до Монтелепре, иска да ни убеди в противното. На някои места асфалтът е осеян с дупки, а на други изобщо няма асфалт. Караме по нещо, наподобяващо повече лунен пейзаж, отколкото междуградско шосе. И ни вкарва все по-навътре в сицилианската провинциална действителност.

Corleone to Montelepre 1
Някъде в нищото

Корлеоне не прояви гостоприемност към нас. Дали обаче Монтелепре ще е по-дружелюбен ще научите от следващия ми пост. Продължете пътешествието си из гнездата на сицилианската мафия заедно с мен и няма да съжалявате. Ще разберете каква е тайната на Монтелепре. Ще ви отведа и в призрачния град на Бенито Мусолини. Ще ви срещна с един добронамерен, но лют сицилианец, и ще се скараме с друг. И всичко това ще е изплетено от полезни съвети и прекрасни гледки. Не се колебайте, идвайте насам – “Сицилия – на гости на мафията (Montelepre)” е готов и ви чака >>>

Виж и други истории за Сицилия
Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Palermo)
Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Catania)

Още пътешествия из Италия
Неапол – страст и лава по италиански (1)
Неапол – страст и лава по италиански (2)

———————
Странна е нетуристическата Сицилия. Ако “домът” на мафията ви е харесал, споделете този разказ със своите приятели във Фейсбук. Благодаря предварително 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: