Сицилия – на гости на мафията (Montelepre)

Остър завой наляво и тесен, разбит път, по който сякаш не е минавала кола през последните 30 години – знаците, бележещи сбогуването ни с Корлеоне. Градът, кръстил Кръстника, остава зад гърба ни, а заедно с него и противоречивите усещания, които ни “подари” през изминалите няколко часа. Ако все още не сте прочели за тази история, хвърлете едно око на моя пост “Сицилия – на гости на мафията (Corleone)“.

Следващата цел за днешния пътешественически ден е Монтелепре. Не сте чували това име?! Значи не сте чели романа “Сицилианецът” на Марио Пузо. А ако не знаете дори кой е Марио Пузо, веднага хващайте някоя негова книга. Гарантирам страхотно четиво и неутолим “апетит” към Сицилия след това.

from Corleone to Montelepre 1
Докъдето стига погледът, безкрайни пшенични ниви, разкъсани единствено от тънкия низ дръвчета, ограждащи пътя

Караме по нещо, което в Google maps даваше вид да е нормален междуградски път. На практика обаче на места асфалтът е отнесен от водата, на други пък има потънал мост, а на трети дупките са толкова дълбоки, че усещането доближава off road. Когато бяхме в Корлеоне, тесните градски улички ни накараха да съжаляваме, че сме избрали crossover, а сега – 30-ина минути по-късно, вече откровено се радваме, че колата е високопроходима. Като някаква компенсация за несгодите Сицилия ни показва неочаквана възможност – да разгледаме призрачния град Borgo Schirò, известен като градът на Мусолини.

Borgo Schiro 1
На входа

Призрачният град се намира на около 1 километър встрани от главния път и към него насочва една стара и проядена от ръжда табела. Точно под нея обаче стои друга, видимо по-нова, която гласи: “Влизането забранено!” Въпреки забраната мястото е напълно достъпно – асфалтираният път свършва чак на градския площад. Borgo Schirò не е туристическа дестинация и никой никога няма да ви заведе там. Той е като градска легенда, известна само сред местните. А ако се питате аз от къде знаех за мястото, отговорът е Интернет. Пътуването ни е подплатено със сериозна предварителна подготовка, а това винаги носи дивиденти.

Градчето има интересна история. Построено е в края на 30-те години на ХХ век по заповед на фашисткия режим. То заедно с много други като него е било част от фашистката политика за задържане на селското население близо до земята, т.е. предотвратяване на емиграцията към градовете и последващото я запустяване на нивите. Кръстено е не на кой да е, а на убития фашист Giacomo Schirò. Състояло се е от около 20-ина жилищни сгради, църква, основно училище, магазин за хранителни стоки и тютюневи изделия, бръснарница, лекарска манипулационна, занаятчийница, ресторант и фонтан. Властта била представлявана само от две институции – кметство и казарми.

Странно е, че наричат Borgo Schirò град, защото в най-добрите му години там са живели едва 100 човека. В края на 50-те години градчето започва постепенно да запада, за да придобие призрачен, дори сюрреалистичен вид 20 години по-късно. По онова време единствените, останали в него, били семейство Sollazzo, които притежавали магазина (клиенти им били селскостопанските работници, идващи да обработват нивите наоколо), и свещеникът, чията неделна служба била тачена в района и събирала вярващите. Кражбите и набезите зачестили и това накарало сем. Sollazzo да се преместят в отстоящия само на 10 км от родното им място град – Корлеоне. Дали заради силата на вярата или заради смелостта си, а може би и заради двете, енорийският свещеник удържал да живее сам и да поддържа църквата чак до 2000-ната година. Тогава и той се предал.

Сега Borgo Schirò е пуст и изоставен и от Бога, и от царя. От сградите са останали само полусрутени стени, които растителността заплашва всеки момент да “погълне”. От огромните тополи, извисявали се някога покрай пътя, сега са останали окастрени и прерязани дънери, които подхождат по-скоро на гробище, отколкото на град.

from Corleone to Montelepre 3
Някъде по пътя между Корлеоне и Монтелепре

И ние изоставяме изоставения град и отново сме на пътя. Шосето става все по-лошо, но пък гледките компенсират всичко. Не случайно в един от предишните си постове за Сицилия препоръчах тя да бъде посещавана през пролетта – просто тогава е най-кръсива. За 60-ина километра се смениха сякаш всички възможни разновидности на релефа – тръгнахме от морския бряг близо до Палермо и прекосихме скалисти планини, пасища, рекички, язовири и безкрайни пшенични ниви. Моят фаворит обаче е самотният скален фалос от долната снимка. Не може това образувание да си няма име, но аз не успях да го намеря.

from Corleone to Montelepre 2

Монтелепре е селце с малко над 6000 жители, разположено на границата, където се срещат низината и стръмният планински склон. Причината да сме там е, че в него се разиграва сюжетът на романа “Сицилианецът” на Марио Пузо, чиято основна тема, разбира се, е мафията. 🙂 Счита се, че този роман е продължение на “Кръстникът”, защото в него участва Майкъл Корлеоне, но всъщност нямат никаква сюжетна връзка. Главният герой в “Сицилианецът” е Салваторе Джулиано (Salvatore Giuliano) – реална личност, мафиот, роден и действувал на територията на Монтелепре. Известен просто като Тури, той е сред последните “народни бандити” à la Робин Худ, т.е. ограбва богатите, за да раздава на бедните, и убива полицаи, за да защитава съселяните си от техните безчинства. Ако може да се вярва на романа, по онова време в Сицилия се е вихрил полицейски терор, а властта в Рим се е отнасяла към сицилианците по-скоро като мащеха, отколкото като майка. В тези условия мафията се окичва с облика на закрилница на онеправданите.

Montelepre 1
На входа на Монтелепре откъм низината

В Монтелепре проблем с паркирането няма – колата можем да спрем и на средата на площада и пак на никого няма да пречи. Въпреки почивния ден – 1-ви май е, на пейките край градската църква са насядали няколко възрастни мъже. С такава изненада ни наблюдават, че заключението “тук турист не е стъпвал от 20 години насам” идва само̀. Черквата Maria Santissima del Rosario, както и черквата San Giuseppe плюс замъка Torre Ventimiglia оформят центъра на Монтелепре. Това са и всичките му забележителности.

Часът е 17 и камбаните на Maria Santissima del Rosario приканят за вечерня. Влизаме. Черквата е празна, а пък казват, че сицилианците са силно религиозни.

На излизане от църквата чуваме силна музика. Следвайки посоката, от където идва, попадаме в градския парк и в центъра на някакво джамборе. За съжаление скарите вече са огаснали, а питиетата изпити, така че и в Монтелепре стомахчетата ни остават празни. (За онези, които сега се включват в пътуването, пояснявам, че в малките населени места в Сицилия на официални празници нищо не работи, а на магистрала А19 бензиностанции няма.) Сварваме празника в онзи етап, когато всички са го ударили на танци и разговори на висок тон в стил “Ти мен уважаваш ли ме?” 😉

Montelepre 4
Поглед към Монтелепре откъм планината

Следващата спирка е летището на Палермо, където ще предадем колата на компанията, от която сме я наели. Преди да стигнем там обаче трябва да напълним резервоара ѝ до горе – важно условие от договора за наем. Иначе лошоооо… за кредитната карта де 😀 Летището е на 20-30 км от Монтелепре, точно оттатък планината. И тук нашата навигация решава, че ще ни преведе по най-прекия път, който е право нагоре през хребета. Шосето е поддържано и месността наподобява нашенския район в посока Девин. Голям кеф, ако изключим факта, че още щом стъпихме в Карини (Carini) – единственото населено място по пътя към целта ни, навигацията реши да изгуби обхват. “Приятно” усещане, уверявам ви.

Не знам за кой ли път ни се налага да разчитаме на интуиция, за да се оправим в Сицилия, а сме минали не повече от 350 км, като 2/3 от тях по магистрала. Не мога да кажа, че изобщо няма табели – има някакви. Положението обаче е все едно чужденец да влиза в София откъм Перник и за летището да мине през града, разчитайки само на две табели – едната на Петте кьошета например, а другата чак на Цариградско шосе. Няма шанс!

Както и да е – хубавото е, че лутането в Карини ни отведе на бензиностанция. Лошото е, че тя е поредното затворено нещо днес. Е, на практика човек може да зареди, но (голямо НО) при три условия – да се самообслужи, да знае точно колко литра му трябват и да има точни пари кеш. Докато се оглеждаме и ориентираме в ситуацията, пристига възрастен мъж с бял пикап. Нещо ме кара да го помоля за помощ. Как се разбрахме ли? Никак! Той подхвана монолог на сицилиански, говорейки бързо като картечница, а ние само гледахме тъпо. Разбрахме само едно. Всъщност две неща. Едното, в което не сме 100% сигурни, е, че предложи да ни отведе до летището, ако го следваме с колата. Второто, в което сме абсолютно убедени, е, че ни тегли една сосна попържня, след като не го последвахме. Ако някога и вие попаднете там в същата ситуация, знайте, че измъкването от Карини става като се кара право надолу по стръмните улици. След това е лесно.

За предвижване от летище Falcone–Borsellino до Палермо има две възможности – такси, което струва €50, и шатъл за €6. Таксиджиите, които чакат на летището, са си разработили бизнес схема – увещават различни хора да се комбинират за една кола, а когато се съберат четирима, на всеки му излиза по €12. Шатълите са големи, 50-местни автобуси, които тръгват на всеки 30 минути от 05:00 сутринта до 00:30 след полунощ и спират на определени места. Нашата спирка е Politeama, защото ще отседнем в хотел Mediterraneo. Не съм очаквала хотел в Сицилия да има социалистически вид, но този изглежда така и отвън, и отвътре. Цената на двойна стая с включена закуска е €50, но истинското му предимство е, че е в центъра на Палермо. На 20 метра от Teatro Massimo Vittorio Emanuele и на пешеходно разстояние от всичко останало.

Teatro Massimo Palermo
Teatro Massimo Vittorio Emanuele през нощта

В Палермо, слава Богу, всичко работи, така че стомахчетата са възнаградени щедро. Освен до туристическите забележителности хотелът ни е близо и до местната манджа стрийт (Via Bara). Заведенията предлагат фиксирани менюта за вечеря на доста разумни цени. В някои от тях в цената е включено и питие. Привлечени сме от надписа typical Sicilian dish, а в цената от €10 влиза и биричка. Ох-ох! 😉

Tipical Sicilian dinner
Менюто е типично, защото включва само неща, които са произведени в Сицилия

Денят завършва с най-сладката награда – cannoli. Казват, че не може да отидеш в Рим и да не видиш папата. Е, в този ред на мисли не може да си в Палермо и да не хапнеш каноли. И преди да сте възкликнали: “Това е италиански десерт, има го навсякъде”, ще контрирам с: “Цъ, родният му дом е Палермо”. Малко като пататника например – и в София го предлагат, но си е съвсем друго да го хапне човек в Родопите.

Канолите се състоят от тръбни обвивки от пържено тесто, пълни със сладък, кремообразен пълнеж, обикновено съдържащ рикота. Те варират по размер от cannulicchi, които са не по-големи от пръст, до пропорциите на малка кифла. Ние, разбира се, се полакомихме и скочихме на големите (струват €2,5 за брой), но след това съжалихме – огромни са и са толкова сладки, че нямат изяждане.

Cannoli
Така изглеждат големите каноли класик

Десерти, подобни на канолите, се срещат и в кухнята на някои ислямски държави, поради което съществува теория, че те са останали от периода, когато по земите на Сицилия са живеели мюсюлмани. Кой още, освен мюсюлманите, и какво е оставил в наследство на Палермо ще разкажа в следващия пост. Ще си направим лежерна разходка из столицата, ще ядем като местните и… и ще се пъхнем на доста странни места. Всичко това плюс още интересни неща в “Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Palermo)“.

Виж и други истории за Сицилия
Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Catania)
Сицилия – на гости на мафията (Corleone)

Още пътешествия из Италия
Неапол – страст и лава по италиански (1)
Неапол – страст и лава по италиански (2)

————————–
Хареса ли ви Сицилия? Сигурна съм, че да. Ако е така, споделете този пост с вашите приятели във Фейсбук, като кликнете върху сивия бутон Facebook тук отдолу. Благодаря! 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: