Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Catania)

“Дълбок Юг. Далечна селска провинция” – така срещнах да наричат Сицилия. А също и аграрна, населена с малограмотни хора, бастион на мафията. Все неща, които са в състояние да откажат туриста, но не и нас. Отиваме в Сицилия с ниски очаквания, за да се върнем от там с отлични впечатления. 🙂 О, и имайте предвид, че ще пътуваме, няма да плажуваме.

Пътуваме самосиндикално, т.е. организираме се сам-сами и си даваме ясна сметка, че не знаем италиански (“а и да го знаехте, все тая, защото сицилианците не го говорят хахахахахаха“, окуражи ни посвоему моя приятелка с неаполитански корени). Затова подготвяме, плануваме и резервираме всичко още от България. Хващаме билети на оферта за директния полет София-Катания на Wizz Air – двупосочният е 220 лв. Излитаме в неделя късния следобед и след кратък (около 90 мин.), но за сметка на това турболентен полет, пристигаме на летище Catania–Fontanarossa малко преди полунощ италианско време. От предварителната проверка знаем, че такси от летището до хотела ще ни струва €25 и то за разстояние от има-няма 7-8 км. Знаем също така, че в Катания има Alibus – автобусна линия, свързваща летището с центъра и с жп гарата, а цената на билета е €4. И което е още по-хубавото, една от спирките му е на 20 м от нашия хотел. Изборът на превоз е лесен.

Тук ще дам малко скучна, но изключително важна информация. За да отидете на спирката на Alibus, щом излезете от летището не тръгвайте надясно, накъдето сочат всички табели с надпис buses, а наляво. Буквално на 10-ина метра след изхода ще видите 2-3 пейки – това е спирката. Пътниците се качват от първата врата, а билетите се купуват от шофьора. Преди да седнете, задължително валидирайте билета си на машинката. Ако не го направите, все едно сте без билет! На гърба на билета са написани имената на всички спирки, а отделно от това шофьорът ги изкрещява, когато спре. От рецепцията на хотела ни ни казаха, че трябва да слезем на спирка la Feltrinelli. “Спирка” на италиански е fermata.

Губим известно време в обикаляне из улицата, докато открием хотела. Разходката иде да ни научи, че когато човек си търси хотела в Катания, трябва да излезе от стереотипа – често тук т.нар. хотел е просто един етаж (а понякога само няколко стаи) от обикновена жилищна сграда. Случаят с Regina Margherita е точно такъв. Голяма табела няма и се ориентираме от надписа върху звънеца. Стаята ни е доста скромна откъм обзавеждане и екстри, но пък в крайна сметка изборът ни се спря върху Regina Margherita по други причини – в центъра е и двойна стая с включена закуска струваше €55. Разбира се, резервирали сме предварително през Booking.

Добрата новина е, че Катания не спи дори след полунощ в неделя срещу понеделник. Гладни сме и рецепционистът ни упътва към тяхната манджа стрийт (Via Santa Filomena), където не само, че всички заведения работят, но и са пълни с местни. Избираме това, в което има най-много хора, защото навалицата обикновено е показател, че заведението си струва. Играем го скромни с по една салатка, но накрая не устояваме на изкушението и допълваме поръчката с пица маргарита. Сигурна съм, че който поне веднъж е опитал истинска италианска пица, ще се съгласи с мен, че това, което ни предлагат у нас, е далеч от оригинала.

Гуляят приключваме набързо, защото сутринта ни очаква полудневна екскурзия до вулкана Етна. Запазили сме я още от България по Интернет от компанията Geo Etna Explorer за €55 на човек. Цената е най-добрата (има дори включена вода и сух пакет за закуска), екскурзоводското обслужване е на английски, а организацията е учудващо стриктна – сякаш сме в Швейцария, а не в Сицилия. Обещаха, че джипът ще ни чака в 9:00 ч. пред хотела и в 9:02 ч. вече ми звъняха да питат къде сме.

Достъпът до Етна се случва от две места – север и юг. Нашият гид ще използва южния подстъп, а пътят е горе-долу нормален, докато сме в града, след което започват едни безкрайни кръгови движения и тесни (ама като казвам тесни, значи тесни дотолкова, че джипът ни едва провира измежду дуварите отстрани) пътчета, докато най-накрая стъпваме на планинското шосе. Смея да твърдя, че дори и с навигация чужденец трудно би се справил.

Водачът ни е геолог и получаваме невероятни подробности за случващото се на Етна. Включително как да разпознаваме различните пластове застинала лава, както и какво значи цветът им. Дребните, катраненочерни парченца (лявото) са порести и леки като перце – това били огнени “снаряди”, изстрелвани нависоко и надалече от кратера. Плоските, графитеносиви парчета (средното) е долният, гъстият слой на течащата лава. Те са тежки и много плътни. От третия вид (дясното) зависи какъв цвят ще е пейзажът около нас – това е горният слой на лавата. Заради прекия си контакт с кислорода той почервенява (окислява се) с годините. Колкото по-червен е даден склон, толкова от по-отдавна е лавата, текла по него.

Кратерът Силвестри (Crateri Silvestri) е най-високата точка (2300 м) от вулкана Етна, която е включена в нашата полудневна екскурзия. Той се е образувал вследствие на мощно изригване през 1892 год. Достъпът до него е лесен и не са необходими нито специални обувки, нито екипировка. Кръговете, които се виждат на дъното му, са направени от будисти, които си правят срещи тук. От водача си научаваме, че Етна е планина с много вулкани (кратери) – били поне 300-тина – и по всяко време навсякъде можело да изригне нов.

За да се стигне до най-високата, достъпна за туристи, точка, от кратера Силвестри се хваща лифт (опашката за него беше километрична), а след това има и трекинг. Именно това са допълнителните неща, включени в целодневната екскурзия до Етна. А ако се чудите как изглежда повърхността на вулкана там, където няма постоянен поток от туристи, вижте долната снимка.

Освен много кратери Етна си има и много вулканични пещери. Запътили сме се към една такава, когато виждаме това (виж долната снимка). Слава богу, сградата е служела за вила и по време на изригването била празна. По този повод гидът обяснява, че Етна не била вземала жертви, ако не се брои една (май испанска) туристка, която е обявена за изчезнала. Едноседмичното ѝ издирване било безуспешно и накрая, след като не открили тялото ѝ, заключили, че е паднала в някой от отворените активни кратери.

Пещерата не е интересна и посещението ни приключва бързо. По живо по здраво в 14 часа водачът ни оставя пред хотела. Той е точно на централната улица в Катания – Via Etnea, така че през оставащия половин ден ще се разхождаме и ще разглеждаме.

Почти всички забележителности или са на Via Etnea, или са в близост до нея. Там, накъдето и да свърнеш, няма да сбъркаш. Имам списък с набелязани неща, но не го следваме – просто си вървим, а нещата изникват пред нас. Първо попадаме на парка Giardino Bellini, който всъщност е градината към Villa Bellini.

Катания е необикновено красив град и на всяка крачка има какво да ти хване окото. А ако отвориш и душата си, архитектура, история и дух ще се слеят ведно с теб.

Веднъж добрали се до площада със слона, хващаме първо наляво по Via Vittorio Emanuele II, която отвежда до морето. В началото улицата е спокойна и красива, но колкото повече се отдалечаваме от центъра, толкова по-“тъмен” става районът. Първоначално се учудихме, но по-късно разбрахме, че улицата отвежда в близост до централната жп гара. В края на улицата има едно голямо кръгово движение, а оттатък него е влаковата линия. Морето е далееееч зад тези инфрастуктури, напълно недосегаемо.

На връщане кривваме вдясно по една миниатюрна уличка и случайно попадаме на площада пред Teatro Massimo Bellini. Очевидно мястото е доста затънтено, защото туристи няма. Ама като казвам няма, разбирайте няма. Спокойно и слънчево, идеално да поседнеш на по чаша вино с брускети 🙂 А докато отпиваме, проверяваме защо аджеба всичко в Катания носи името Белини. Google помага – разбираме, че Катания е родният град на композитора Винченцо Белини.

Следобедното спокойствие и пивкото винце така блажено ни вкарват в руслото на мързела, че само любопитството е в състояние да ни измъкне от там. Ставаме и тръгваме в противоположната посока, т.е. по Via Giuseppe Garibaldi, за да стигнем известната порта Garibaldi. Още сме много далеч от нея, когато този площат привлича вниманието ни и ни отбива от пътя.

Отклонението от “правия път” е необратимо, пак започваме да се лутаме из малките улички. Така попадаме пред бенедиктинския манастир. Страшно красива сграда, която днес е училище.

Към манастира има църква – Chiesa di San Nicolò l’Arena, а от един избелял и скъсан лист хартия на вратата ѝ научаваме, че срещу €3 ще ни позволят да се качим на покрива ѝ. Правим го, разбира се, иска ли питане. 😉

Катерим се нагоре в тъмна, кръгла, каменна кула по тясно, вито стълбище. Стъпалата са доста и на финала човек е почти без дъх, но ако все пак умората не го е замаяла, гледките ще го направят.

Тръгвайки си от църквата, категорично сме решили, че отиваме да ядем. Край, разходката приключи. Е, да, ама не. То ще вземе да се окаже, че съвсем наблизо са старите римски терми и на всичкото отгоре ние ще вземем да ги видим. Еми, писано ни е. Ето и едни терми.

Тук обаче приключва всичко културно и идва ред на гастрономията. В Италия сме, в Сицилия сме, трябва да се яде. Сядаме в някаква странна вегетарианска тратория. Изненадващ избор за хора, които дори не са помирисвали вегетарианство през живота си, но, както е казал народът, крушката си има опашка. Та и ние си имаме обяснение – даже няколко. Намира се на един страшно красив площад – Piazza Giuseppe Mazzini. Масите са навън, но не сме седнали на тротоара, така че минувачите постоянно да те блъскат и едва ли не да ти надничат в чинията. Предлага комбо менюта от традиционни сицилиански ястия и вина. Поръчваме си катанийско бяло вино (от склона на Етна) плюс сицилианско плато. В него имаше нещо невероятно вкусно, което може би е като нашия пататник, само че с моцарела. Другото божествено, превъзходно, уникално, неземно… (ох, май трябва да спра с епитетите 😀 ) ястие бяха зеленчуци соте с моцарела. А за това колко е вкусна една проста пица с пресни домати и песто едва ли има нужда да обяснявам.

Точно в този момент, точно на този площад Катания “открадна” сърцето ми. Не знам как стана и дали си има логическо обяснение. Може би да, а може би не. Аз обаче не търся такова. Наричам го просто “епизод”. От сега нататък Катания е любимият ми град!

В “епизод” или не, нощта не чака, а утрешният ден обещава да е също толкова интересен. Като едни истински фенове на Марио Пузо ще се отправим към Корлеоне и Монтелепре. Какво има там ли? Някакви мафиотски неща. 😉 За да ги разгледате заедно с нас, последвайте ме към следващия ми пост >>>

Виж и други истории за Сицилия
Сицилия – на гости на мафията (Corleone)
Сицилия – на гости на мафията (Montelepre)
Сицилия – нищо не е такова, каквото изглежда (Palermo)

Други пътешествия из Италия
Неапол – страст и лава по италиански (1)
Неапол – страст и лава по италиански (2)

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.