Израел – по стъпките Христови (2)

Разкрасили сме се с кал от Мъртво море и пътуваме към Витлеем за нощувка, но преди да ни сложи по леглата, нашият екскурзовод Елик направи отклонение от маршрута. Спряхме в Йерихон – най-древният населяван и до днес град в света. Намерени са артефакти, според които Йерихон е възникнал XI-IX век пр.н.е. Той е и градът, намиращ се най-ниско спрямо морското равнище. Известна забележителност в него е гръцкият православен храм високо в скалите над града, до който се стига само с лифт.

jericho

Ние не успяхме да отидем, но пък за сметка на това Елик побърза да ни вкара в магазин за фурми, като предварително ни “подкова”, че в Йерихон са най-хубавите фурми, а понеже градът е в Палестинската автономия, където стандартът е много нисък, цените са направо смешни. Тъй като не съм любител на фурмите, не си купих, но хората от групата им се нахвърлиха като на топъл хляб. Тъпото беше, че цените никак не бяха ниски – за сравнение 1 кг. там се продаваше за $8, а в България бяха по 6 лв., което остави грозното впечатление, че Елик направи всичко това за комисиона. Това не беше единствената му такава изцепка, така че още от тук ви предупреждавам – ако пътувате в Израел, не купувайте непременно от местата, където ви водят местните екскурзоводи. Не е безпочвено мнението, че евреите нямат скрупули, когато са намесени пари 😉

Жив и здрав, както се казва, не е луд този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. Затова и ние – доволни от “страхотната” сделка, потеглихме към Витлеем (Bethlehem). Витлеем е в Палестинската автономия и в града се влиза през граничен пункт. Градът е ограден с бетонни стени и телени огради, все едно е затвор.

bethlehem_1
Тук е забранено да се снима, но аз го направих тайно през стъклото на автобуса

На влизане Елик се скри в дъното на автобуса, защото – по думите му, не било никак безопасно за него, като евреин, да влиза в града. Като се отдалечихме от пропускателния пункт, той съобщи по уредбата, че и за нас е опасно да излизаме извън хотела вечерта и е най-добре изобщо да не явяваме носовете си навън. Първата вечер го послушахме, но, след като се уверихме, че не всичко, казано от него, е истина, втората вечер решихме сами да проучим доколко опасен е нощният Витлеем. За “опасностите” ще разкажа по-натам, но сега държа да опиша най-бруталното събуждане на всички времена – рязък звуков взрив от мощния глас на имама, извисил се точно в 05:00 часа сутринта, когато сънят е така сладък. Безценен пример за кофти изживяване.

След такова събуждане просто няма как да се успи човек. Потеглихме рано-рано към голямата цел. И тук Елик побърза да се издъни, завеждайки ни в някакво ателие за ръчно изработени изделия – сувенири, бижута, дърворезбовани неща, броеници и пр., от където да си напазаруваме всичко необходимо.

souvenirs_jerusalem
Тези неща могат да се купят само в Йерусалим и Витлеем. Описвам ги от ляво надясно: 1. Женско колие, което се отваря и става колие-корона – символизира Витлеемската звезда, проводник на женската енергия; 2. Хаджийски кръст – християнски кръст с добавени четири равностранни кръста в четирите ъгъла, символ на хаджилъка; 3. Броеница

Мястото ни бе представено като единственото, от което можем да си купим дървен кръст от истинско маслинено дърво например (нещата от маслинено дърво излъчват силен аромат на маслина). Само там, видиш ли, нещата били правени от ръцете на християни, а навсякъде другаде са китайски боклуци. Което не ми се вярва, защото и нещата на търговците из цялата стара част на Йерисалим (а там е пълно с такива) миришеха на маслина. Все пак мнозина повярваха и оставиха стотици долари там, купувайки на своите близки и роднини сребърни икони, дърворезбовани кръстове и бижута на завишени цени. Хаджийските кръстове например се продаваха на цени от $7 до $170. Сребърното дамско бижу “Витлеемска звезда” бе €60. Ако искате да си осветите сребърно кръстче например, моят съвет е да го купите от България. В Израел не познават парите – буквално, особено за благородните метали.

И така с олекнали джобове и пълни торби се отправихме към Йерусалим. Пътят на влизане минава през долчинка, разделяща Маслинения хълм (пада се вдясно) от Храмовия хълм (вляво).

jerusalem_1

Автобусът ни оставя на върха на Маслинения хълм, където започва същинската част. Елик набързо ни разказва какво виждаме от хълма, а гледката наистина си заслужава (сложила съм я за водеща снимка), както и къде трябва да отидем. След завладяването на Йерусалим от арабите в подножието на Маслинения хълм те си направили гробища, чиято цел според Елик е била да възпрепятстват юдеите да прекосяват отвъд долината. Защо гробищата пречат ли? Защото дали по религия, дали по други убеждения юдеин не може да прекосява мюсюлмански гробища.

Тръгваме по една стръмна пътека, която би трябвало да е пешеходна, но се намират и тарикати с коли. Стигаме бързо до Гетсиманската градина, която бихме подминали, ако някой не ни я посочи – оградена е с високи зидове и е пренережително малка. Маслиновите дървета са всичко на всичко двайсет и се твърди, че датират от времето на Исус.

getsimanska_gradina

Минаваме набързо, защото няма какво особено да се види. Основна забележителност в градината е католическият храм, наречен “Църквата на всички народи”, построен на мястото, където според преданията Юда предава Исус.

getsimanska_gradina_1

Пътят продължава своето спускане и ни отвежда към следващото място – църквата “Успение на Пресвета Богородица”. Храмът е построен на мястото, където е гробницата на божията майка. Според някои теории обаче след смърта на сина си Мария напуснала Йерусалим и заминала на север, а смъртта си посрещнала в околностите на град Ефес, днешна Турция.

marys_tomb_jerusalem_2

Дали това е истинското място оставям на историците да спорят, аз само ще кажа, че за да успееш да се вмъкнеш, трябва да се наредиш на една добра опашка и да отстояваш мястото си в нея пред по-напористите поклонници, като например руснаци и румънци. Влизането в гробницата и поклонът пред светите мощи става като на конвейер – за не повече от 5-10 секунди. Докато чакате обаче времето е достатъчно, така че черквата може да се разгледа подробно.

marys_tomb_jerusalem_1
Под тези икони е входът за гробницата

Обиколката продължава със стръмно изкачване по склона на Храмовия хълм към крепостните стени на стария град и Лъвската порта, от която се влиза в него.

lions_gate

Приемете мисълта, че ще ви посрещне обстановка, различаваща се коренно от нашите представи за тихо и свято място. Пътя на болката (Via Dolorosa) преминава през арабския квартал на Йерусалим и като че ли напук на описаното в Библията в момента е превърнат в пътека (на места дори покрита), разполовяваща чаршия. Дюканите с арабски стоки следват протежението на Via Dolorosa от началото до самия вход на Божи гроб. Хората се тълпят и блъскат, така че е добре дамските чанти да са притиснати плътно до тялото.

Първата забележителност от стария град е родното място на Мария, а Елик решава да ни покаже и джамията „Ал-Акса“, в която се намира камъкът, бележещ центъра на света. Християни не се допускат в джамията (дори и в двора ѝ), така че снимките са от един тъмен безистен, в който Елик ни въведе тайно и то с връзки и подкуп на пазача.

al-aksa
Това е третият по святост мюсюлмански храм

Ако не сте се замисляли досега, вярвам, че ще се изненадате много като ви кажа, че между християнството и мюсюлманството има много общи неща – светци, места, събития. На тази тема не ѝ е тук мястото обаче, така че ние продължаваме напред. В началото на Via Dolorosa се намира затворът, в който е държан Исус Христос. Мястото е угнетяващо с влагата, мракът и студът, лъхащи от всеки камък и всяка фуга в стената.

prison-of-christ

Елик се старае да ни води бързо, за да нямаме време да се оглеждаме по сергиите, но по-младите от групата, владеещи и чужди езици, разкриха болезнената истина, че са били подведени. Голям дървен хаджийски кръст, купен от “единственото праведно място” за €70, от сергиите може да бъде взет на цена от €30. Имайте предвид и друго обаче – това е последната възможност да си вземете неща за освещаване. Освен местата, където Христос е спирал, носейки кръста, които не се разглеждат, по Via Dolorosa няма други забележителности и тя се изминава бързо. Ние имахме редкия шанс да видим шествие с носене на христовия кръст по Via Dolorosa.

via-dolorosa
Прави се в определени случаи или при частна поръчка срещу заплащане

Божи гроб е едно масивно бяло сдание, представляващо органично цяло с околните също бели каменни сгради, което го прави неразличим от неопитното око. Под покрива му се намират трите най-важни места от историята на Исус – Голгота, плочата, върху която е миросано тялото му, и пещерата, в която е погребано.

jerusalem_boji_grob

Спори се дали Голгота (Golgotha) е връх или обикновен камък и посещението на Божи гроб не може да отговори на този въпрос, защото след влизането си в сградата човек се изкачва по няколко стръмни стъпала, намиращи се вдясно от входа, които го отвеждат към нещо като олтар. Там под наподобяващ мраморна маса предмет има малка дупка, колкото да се провре ръка, в която може да се напипа череповидния камък, върху който е бил поставен кръстът. За мен ритуалът беше изпитание за смелостта ми, защото бъркането в тъмна дупка с голи ръце накара въображението ми да рисува всевъзможни гадни неща, които би било възможно да напипам там.

calvary_or_golgotha

И тук всичко става набързо, защото чакащите отзад са стотици, така че слизаме обратно на партера и отиваме към същинския Божи гроб. Мястото представлява малък параклис вътре в сградата, покриващ пещерата, където било погребано тялото Христово. Пред входа има уредник, който пуска един-двама човека и след минута-две ги “подсеща”, че е време да излизат. Опашките отпред са огромни и се чака най-малко един час. В това свято място се влиза с покрита глава и рамене и със смирение и любов в душата, имайте го предвид.

jerusalem

Последното място, на което се спираме, е плочата, върху която е миросано тялото на Исус Христос. Там се извършва освещаването, което представлява поставяне на вещите върху плочата и натриване им в нея. Най-искрените молитви се казват там с ръка на плочата.

Във връзка с освещаването чух и една много интересна теория, според която поклонникът трябва да освети само свои вещи. Ако занесе да освети нещо чуждо, той смесвал енергията си с тази на притежателя на вещта. Аз обаче не се вързах особено и “смесих енергиите си” с много хора 😉

boji_grob_plocha

Денят отдавна е преполовен и не си чувстваме краката от умора, но разходката в Йерусалим е още много далеч от своя край. Тепърва ни предстои да си пожелаваме желания, да научим изненадващи неща за паразитното съществуване на ортодоксалните евреи, да си честитим хаджилъка и да се разходим през нощта из “опасните” улици на Витлеем. Но за това как посред нощ един мъж поведе четири жени със себе си под завистливите погледи на палестинците, както и много други интересни преживявания, ще ви разкажа в следващия пост.

——
Ако историята ми ви е харесала и смятате, че дестинацията ще бъде интересна и за някои от вашите приятели, споделете я. Нямам нищо против😉 За целта използвайте бутона Facebook тук по-долу.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: