Направили сме току-що поклонението пред Божи гроб, а не знаем как да реагираме – стоим и се гледаме нелепо. Да си честитим ли, какво да правим – уж е хаджия, а гледаш – Илия пак в тия. 🙂 Решихме все пак да използваме помежду си обръщението “хаджи” – ей така, за авторитет и майтап. При Елик обаче шеги не вървят – той има график и стриктно го следва. В рамките на деня трябва да посетим и Стената на плача. Примолваме се все пак за почивка, от каквато явно и той има нужда, защото охотно ни позволи да подхапнем и пийнем набързо в центъра на града. Откри ни се случай дори да видим прословутите израелски жени-войници. Трябва да призная, че имат осанка – респектиращи и същевременно красиви. Интересна симбиоза.
Какво ядохме не питайте, защото не е за разказване. Когато човек бърза и е на непознато място, а е гладен като вълк, се нахвърля върху странни неща – в нашия случай това бяха безвкусни еврейски сладки с фреш от нар. По-странен от този начин да полееш хаджилъка, здраве му кажи, но… Пренебрегването на плътските нужди е стъпка към извисяването на душата, така че бяхме готови за посещението на най-свещеното за евреите място – Стената на плача (или Западната стена (Western Wall).
Преминаваме контролно-пропускателен пункт със строги мерки за сигурност все едно ще се срещаме с президента примерно. Джобат чанти и дрехи, минават се скенери. Веднъж допуснати, членовете на групата се разделят на две – мъжете се отправят наляво, а жените надясно. Представителите на силния пол получават характерната еврейска шапчица (нарича се кипа), без която нямат право да се изправят пред стената, а пък жените задължително трябва да са с покрити с шал рамене (а някои и глави). Всеки пише най-съкровеното си желание на лист хартия, който след това пъха в някоя цепнатина в стената. Празни цепнатини няма, така че мисията е повече от трудничка. А доколко желанията се сбъдват, не мога да кажа, защото моето година и половина по-късно все още си е просто желание.
На изилизане от Западната стена се сблъскваме с група странно изглеждащи мъже – от онези с дългите черни мантии, бради и две дълги, накъдрени лимби коса, висящи изпод шапките при бакенбардите им. Задаваме на Елик съвсем лаишки тривиалния въпрос какви са тия, а полученият отговор е повече от изненадващ. Оказва се, че това са ортодоксални евреи, които паразитират на гърба на държавата – живеят на социални помощи, не работят нищо (по цял ден само се молят), не плащат данъци и се плодят като зайци – в едно такова семейство имали по 16 деца. Родителите са необразовани, децата също, т.е. една прослойка от малообразовани и нискоинтелигентни същества, които смучат пари от държавата, подобно гниди. Работещите и плащащи налози граждани никак не харесват идеята да хрантутят тези търтеи, но никой не ги пита. Както се казва, кучетата си лаят, а керванът си върви. Да ви звучи познато?
Ще паднете от смях, когато ви разкажа колко странен е половият акт, посредством който се множат тези “твари”. Свръхрелигиозността не им позволява да се съвкупляват по начин, който може да доведе до наслада за тялото или на сетивата, поради което половият акт е чисто и просто заплождане. Жената, легнала по гръб, е покрита от главата до петите с чаршаф, на който има дупка само на онова място, където мъжът трябва да вкара своя осеменяващ “жезъл”. Целта е една и място за развлечения няма. 😉
Посмяхме се, но трябва да се върнем към сериозното. Отиваме към църквата “Рождество Христово” във Витлеем, която е основната атракция там. Смята се, че това е мястото, на което Спасителят се е появил на бял свят. Това е второто по святост място в християнството след Божи гроб, а според някои е най-святото.
От интериора на църквата не можахме да се впечатлим особено, защото тя беше в ремонт и навсякъде имаше строителни скелета. Така или иначе най-важното място там е криптата, където са били яслите, в които е роден нашият Спасител. Тук също могат да се освещават вещи – поставят се в кръга, бележещ центъра на Витлеемската звезда, която е инкрустирана в пода. Опашките са огромни, а пробиващите си път с лакти в ребрата руснаци също не липсват, така че трябва да се следва максимата “С нахалство към прогрес”. Докато чакате, отправете своята молитва към Божията майка, изпълнявайки специален молитвен ритуал. Той се състои в това всеки да пъхне палеца, показалеца, средния и безименния си пръст на дясната ръка в специални четири кръгли дупки, намиращи се върху една от хилядолетните колони в църквата (вдясно е). Дупките са подредени така, че да очертаят кръст.
Завладян от желание да печели пари, Елик ни отправи неустоима оферта – да ни закара към 2о ч. на Маслинения хълм, от където да се насладим на светлините на Йерусалим срещу скромните $20. Мнозина отидоха и според разказите им градът през нощта е красива гледка (направен е арт проект за осветяването му), но и доста предпочетоха да си останат в хотела. Ние бяхме сред тях, а това ни направи и единствените, осмелили се да се разходят из нощен Витлеем. Причина беше желанието ни да опознаем града сами, а рецепционистката в хотела ни каза, че не знае защо сме били предупредени от нашия екскурзовод да не излизаме, но навън е безопасно за нас. Така един мъж, последван от четири жени в индианска нишка, тръгнаха из тротоарите на “опасния” палестински град, проследявани от завистливите погледи на местните. По това време на денонощието работеха сямо някои магазини за хранителни стоки и сувенири, в които продавачите, разбира се, са мъже. Та как, кажете ми, един мюсюлманин да не гледа с насълзени очи, че някакъв си гяур е изпълнил идеала на живота му – има си харем. 😉 Там намерихме и магазин за бижута, от който мъжът подари на една от жените (истинска двойка са) сребърно колие Витлеемска звезда, струващо само $30 (при “праведниците” на Елик, напомням, където той ни заведе сутринта, беше €60). Подаръците, знаете, отварят сърцето на жените, така че на улицата последваха няколко целувки по устата, които силно смутиха местните мъже. Странен е сблъсъкът на култури, особено когато се различават толкова много.
Настъпи последният ден от пътуването и се насочваме към Тел Авив. По пътя спираме в едно мъничко селце, където е родното място на св. Йоан Предтеча. Там, на един красив склон, е построена църквата „Рождество на св. Йоан Кръстител”.
Потегляме отново, защото в програмата е включено и разглеждане на Тел Авив (Tel Aviv). Май тук е мястото на кажа, че Тел Авив е считана за столица на Израел само от другите държави, които в знак на солидарност към палестинците разполагат там посолствата си. Столица на Израел за израелтяните и Йерусалим – там е парламентът и цялата държавна администрация. Йерусалим е малък, ограден къс израелска територия, намиращ се в сърцето на Палестинската автономия. Той е онова парче пай, което поддържа страстите горещи.
Разглеждаме ситито на Тел Авив през автобуса, защото пешеходната ни разходка е в Яфо, т.е. стария град. Елик ни прекарва през парк, от който се открива невероятна гледка към морето от една страна и към Яфо и ситито от другите две.
Същинското разглеждане на Яфо (Jaffa) започва от кокетния площад на снимката по-долу. Яфо представлява старо крайбрежно селище, чиито тесни и криволичещи улички, забележете, са кръстени на зодиите от зодиака. В Яфо са се заселили първите български евреи, дошли в Израел. Там е живял и Елик преди да се ожени, а майка му все още пази къщата. Казвам “пази”, защото полакомени от високите пазарни цени на имотите там всички евреи продали домовете си на богати араби и в момента старото еврейско сърце на града е помюсюлманчено.
Статутът на Яфо не е много ясен, защото хем е побратимена с младия Тел Авив част, хем си е самостоятелно селище. Абе, нещо като нашите села Курило и Кумарица да речем, които заедно правят град Нови Искър, но по същество са си самостоятелни единици.
Ръководената от Елик организирана разходка е кратка, така че оползотворяваме времето в свободни разходки. В Тел Авив има страхотен плаж и невероятно живописна крайбрежна алея. Времето е достатъчно за един кратък плаж, но не бяхме предупредени предварително и нямахме бански и дрехи за преобличане.
От тук би следвало да ни откарат направо на летището, но Елик направи още едно отклонение от програмата, отвеждайки ни до град Лод (Lod), или Лида, където е гробът на св. Георги Победоносец. Там на мястото е построена едноименна църква с невероятно импозантен интериор с богат иконостас и масивен и пищен златен полилей.
С това разходката ни приключи, но не и моят разказ. 😉 Шегувам се, тръгваме си, но преди това искам да кажа няколко думи за безопасността в Израел и за глупостта, която срещнах, организирайки приятели за това пътуване. Сблъсках се със закоравели и крайно смешни схващания, според които излиза, че видиш ли, някакви хора стоят с автомати и гранати в Израел и чакат мен и други подобни “глупаци” да отидат там, за да ги гръмнат. Простотия, насаждана от малоумните ни медии.
Не подценявам грижата за безопасността, не ме разбирайте погрешно, напротив – подценявам неинформираността и стадното мислене. Смешно е да се изграждат мнения на база глупостите, които се говорят по телевизията, особено когато става дума за неща, случващи се в чужда и много далечна нам държава. В тези случаи, уважаеми читателю, ние, гражданите на Република България, трябва да се обърнем към Министерството на Външните работи. В техния сайт има подробна информация за всяка една държава в света, която ако не ви удовлетворява, може да потърсите допълнителна такава от посолството ни в тази страна. Координатите на нашите посолства или консулски служби също са в сайта на МВнР. Ако България няма своя служба в интересуващата ви държава, обърнете се към службата ни, под чиято юрисдикция е тази държава. Например в Кения няма българско посолство, но информация за тази държава може да потърсите в посолството ни в Етиопия, което отговаря и за Кения.
В конкретния случай с Израел аз не само прочетох всичко от сайта, но и писах на българското посолство в Израел и на израелското в България. Ще се изненадате, но получих любезни и полезни отговори и от двете места. От личния ми опит с посолствата мога да кажа, че изключително любезни и отговорни в работата си са и нашите представители в Куба. С други думи, спрете с телевизията и вестниците и за сериозните неща се обръщайте към отговорните държавни институции, сред чиито задължения е да се грижат за нас и да ни предоставят информация. А на онези, които опознават света само през телевизора, ще кажа едно: “Губите много”. Приключението е вълнуващо и може да се убедите в това и сами като поемете по пътя от самото начало.
Още от Израел
Израел – по стъпките Христови (Назарет и Мъртво море)
Израел – по стъпките Христови (Йерусалим и Витлеем)
———————-
Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да ме последвате и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.
puritankata 
Leave a Reply