Това не може да е истина! Рядко ми се случва дотолкова да ме изненада някое четиво, че накрая да се запитам "какво беше това, по дяволите", но "Вечната Амбър" определено ми скри шапката. Включих аз книжката в списъка с класически любовни романи (по препоръка на Google), а тя ми се откри в една друга много по-любопитна светлина.... Continue Reading →
Дали топлото време ме разнежи не знам, но лято 2016 тече под знака на класическата романтична любов. Когато "Отнесени от вихъра" ме разтърси из основи, а "Аз преди теб" блокира съзнанието ми, някак естествено бе да посегна към "Птиците умират сами". Питали ли сте се що за заглавие е това? Аз да - винаги. И... Continue Reading →
Когато затворих последната страница на "Отнесени от вихъра", усещах безпомощност. Като птица, която изведнъж се е оказала във въздуха - във въздуха, но без криле, а всъщност точно в този момент от нея се очаква само едно - да лети. Да лети на крилете на въображението и да чертае съдби. Умът ми блокира, сърцето почерня,... Continue Reading →
Как да говориш, когато нямаш думи? Как да чувстваш, когато вече нищичко не ти е останало? Как да продължиш да четеш, след като си прочел "Аз преди теб"? Романът на Джоджо Мойс те връхлита като бърз влак - блъска те челно, известно време те “влачи“ със себе си, а накрая просто захвърля останките ти нанякъде. В... Continue Reading →
Преполовявайки втория том на "Отнесени от вихъра", все по-често си задавах въпроса защо толкова много хора го препоръчват като "любовен роман". Попитах дори в една известна група на четящи и получих интересни отговори. Повечето (до един от жени) отдаваха това на сладникавия филм и представата, създадена от него у хората, които не са чели романа. Намериха... Continue Reading →
puritankata 