Природата е извратена щом “Птиците умират сами”

Дали топлото време ме разнежи не знам, но лято 2016 тече под знака на класическата романтична любов. Когато “Отнесени от вихъра” ме разтърси из основи, а “Аз преди теб” блокира съзнанието ми, някак естествено бе да посегна към “Птиците умират сами”.

Питали ли сте се що за заглавие е това? Аз да – винаги. И да проверя какво значи беше първото, което направих, и признавам, че беше и най-умното, което можех да направя преди да повдигна завесата към завинаги осъдената любов на Меги и отец Ралф.

Thornbirds (оригиналното заглавие на английски) ме кара да изкрещя “природата е извратена”. Самоубиващите се птици наистина съществуват, а Творецът не знае нито милост, нито пък свян щом осъжда едно беззащитно свое създание на гибел, само за да изтръгне от гръдта му най-красивата песен – предсмъртната.

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя търси трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка…

Или така е поне според легендата – онази, разказваща за истинския живот. Животът, в който “сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава”. А има ли смисъл наистина тази висока дан, която плащаме всеки път, когато протягаме ръка да просим любов.

Защо ли казах “да просим” любов? Та тя би трябвало да ни се дава, нали? Човешко е да обичаш, а какъв би бил човекът без любовта, без своя най-остър шип?

Безсмъртен!

Човек без чувства не може да бъде наранен, защото няма какво да губи – той може само да спечели.

Отец Ралф и неговата Мегън обаче са обикновени птици, изпълняващи своя необикновен самоунищожителен ритуал, подтиквани от най-жестокия убиец – Любовта. Песента им е най-тъжната, но и най-красивата, която съм чувала някога. Тя ме кара да настръхвам и да се моля съдбата да е била милостива към мен и да не “пея” толкова добре.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: