След истинската любов, казват, остава само пепел

Когато затворих последната страница на “Отнесени от вихъра”, усещах безпомощност. Като птица, която изведнъж се е оказала във въздуха – във въздуха, но без криле, а всъщност точно в този момент от нея се очаква само едно – да лети. Да лети на крилете на въображението и да чертае съдби.

Умът ми блокира, сърцето почерня, а в гърлото трайно заседна огромна буца. Мразех Скарлет, намразих я още в мига, в който заяви на Рет Бътлър, че е съсипал живота й с поредна бременност. Исках тя да страда. Да страда много! Друго обаче беше решила Маргарет Мичъл, която наказа Скарлет, но и не спаси Рет.

Ако беше посипала останките на страстта им с плътен слой пепел. Ако краят беше свършен. Ако, ако… Но не, тя не се смили над него и не го спаси от проклятието “Скарлет”. И защо? Защо по дяволите постъпи така?

Трябваше на всяка цена да знам отговора. И колкото и да се съпротивляваше цялото ми същество, предусещащо предстоящите терзания, посегнах към романа продължение “Скарлет”. Четях с едно наум в главата и обсебена от страхове. А най-ужасният от тях беше да не би Скарлет да излезе “победителката”, да не би тя и отвратителният тип егоцентрични женички, на които е превъзходен прототип, да възтържествуват.

Това не трябваше да се случи, но историята препускаше по най-невъобразими пътеки на съдбата, а Рет вместо да намери спасение все повече затъваше в любовта си към Скарлет. Почти се отказах – нямаше как да издържа на това. Но все не успявах – дърпаше ме навътре така силно, както мъртвото морско течение дърпа непредпазливия плувец.

Потънах! Оказах се там, където никога не си и бях представяла, че ще се озова някога – бях в позицията да съжалявам Скарлет и да й стискам палци Рет отново да я пожелае. Беше страшно. Потискаше ме постоянната борба за превес между чувството за справедливост и желанието ми най-накрая щастието да възтържествува.

Кое взе превес и какво се случи накрая ли? Ако го напиша, ще ви лиша от удоволствието да “поплувате” в тези буйни води, а не това искам. Ще кажа само, че аз получих отговорите, които търсех, и покоя, който, смело твърдя, си заслужих с пълно право.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: