Любовен ли е “любовният” роман “Отнесени от вихъра”?

Преполовявайки втория том на “Отнесени от вихъра”, все по-често си задавах въпроса защо толкова много хора го препоръчват като “любовен роман”. Попитах дори в една известна група на четящи и получих интересни отговори. Повечето (до един от жени) отдаваха това на сладникавия филм и представата, създадена от него у хората, които не са чели романа. Намериха се дори такива, които да ме “насърчават“ към повече размисъл и аналитичност по време на четенето.

Е, като човек, който не е гледал филма, но по някакъв начин е бил “убеден”, че “Отнесени от вихъра” е любовен роман, аз започнах да го чета през далечната 2009 година. Отегчението от безкрайните исторически факти и подробните описания на гражданската война в САЩ, ме накараха да хвърля книгата и да я заклеймя като доста скучно четиво, което незнайно как се е прокраднало сред т.нар. класика.

Днес, цели 7 години по-късно, разбрах защо Маргарет Мичъл има място сред класиците и причината далеч не е “любовността” на написания от нея роман. За мен “Отнесени от вихъра” е епопея на живота (във всичките му аспекти) и да се говори само за любовната нишка в него ми изглежда равносилно на това да наречеш морето гьол. Да, и двете представляват дупки в земята, заети от вода, но нито дупките, нито водата в тях имат нещо общо помежду си. Точно с това съзнание за различност трябва да подходи всеки, когато отваря кориците на иначе нескромното по обем произведение (1200 страници), за да не остане с усещането, че е подведен.

Тази книга прилича на учебник по история, бизнес, политика, междуличностни взаимоотношения, общество, морал… Та дори и по любов. Сензитивността на Маргарет Мичъл към хубавите, но и към грозните лица на живота, както и нейните простички и кратки заключения (истините) могат да зарадват силно всеки, който е готов да ги види. А да ги видиш, означава да ги изживееш, или да ги пречупиш, ако щеш, през призмата на своя собствен житейски опит и извлечените от него поуки.

И за да не е просто “дрън-дрън шикалки” (една от любимите фрази на Скарлет О’Хара) написаното от мен, ще дам някои примери за истините.

“За смърт, данъци и раждане никога не настъпва подходящ момент.”

“Понякога Франк тежко въздишаше, тъй като си даваше сметка, че е уловил рядка тропическа птица с огнена окраска, пламтяща като скъпоценни камъни, когато и едно врабче би му свършило добра работа. То даже би му било от по-голяма полза.”

“Силните са създадени да упражняват тормоз, а слабите – да страдат.”

“Вие, като всяка майка, вероятно сте твърдо решена децата ви никога да не познаят несгодите, изпитани от вас. А това е напълно погрешно. Несгодите изграждат личността или я пречупват.”

“За да бъде дама, бе нужно Скарлет О’Хара да бъде богата.”

“Отминали бяха дните, когато можеха безгрижно да се пилеят пари. Защо хората упорствуваха и пилееха със замах, типичен за старото време, когато то бе отлетяло безвъзвратно?”

От “Отнесени от вихъра” аз научих страшно много неща за историята на САЩ, за негрите и как така от роби те се превръщат в неприкосновени членове на американското общество – по-ценни и от белите дори, защо и как се ражда Ку-клукс-клан…

И така, ако сте готови да погледнете живота в очите, то посегнете към “Отнесени от вихъра”. И не забравяйте да четете всяка дума с необходимото внимание, защото тя е безкрайно важна, за да извлечете максимума на познанието, което Маргарет Мичъл е била така любезна да ни завещае.