“Вечната Амбър” – наръчник за начинаещи метреси

Това не може да е истина! Рядко ми се случва дотолкова да ме изненада някое четиво, че накрая да се запитам “какво беше това, по дяволите”, но “Вечната  Амбър” определено ми скри шапката. Включих аз книжката в списъка с класически любовни романи (по препоръка на Google), а тя ми се откри в една друга много по-любопитна светлина.

Сигнали за предстоящата изненада имаше още в самото начало, но аз явно съм била така убедена в това какво държа в ръцете си, че съм ги подминала с лека ръка. И сега си спомням ясно, че в ума ми се въртеше един-единствен въпрос: “Каква е тази любовна история, която е трябвало да бъде разказана в близо 5000 страници?” (За да публикуват книгата на Катлийн Уиндзор, нейните издатели ѝ поставят условие да съкрати нейния обем пет пъти – в момента е 947 страници.)

Очаквах всичко, но този път изпитах на собствен гръб израза “очаквай неочакваното”. И така, “Вечната Амбър” започва като класическо любовно четиво, но почти веднага след това неусетно се превръща в наръчник за оцеляване. В учебник за малки момиченца, които разчитат на външния си вид и неговото въздействие – сексуално, върху силния пол, за да се изкачат на високите етажи в обществото. Амбър е класически пример за така актуалните в днешно време метреси. И фактът, че действието се развива през 17-и век, доказва още веднъж, че пробиването чрез секса е старо колкото света.

Героинята на Уиндзор тръгва от калта (от село) и стига до кралския двор. Стълбицата, по която се катери, е доста стръмна, а с всяко стъпало същността ѝ оскотява, докато накрая пътят не я превръща в егоцентрично, самовлюбено и готово на всичко за пари и власт същество. И ако някой посочи “любовта” на Амбър към Брус Карлтън като доказателство за нейната способност да обича, ще се изсмея с глас. Та това е всичко друго, но не и любов. Брус е фикс идея, той е единственото нещо, което тя поиска, но не получи. Брус е близалката, която не купуват на лигавото дете.

Едно нещо обаче не може да ѝ се отрече на Амбър – красотата ѝ.

И колкото и да ми се иска, като на жена, да я заклеймя и да намеря някакъв, та макар и незначителен, недостатък в нейната външност, само за да си докажа, че на гнилия отвътре плод му личи и отвън, не мога. Красива е!

Но знаете ли, самата създателка на Амбър я е описала най-точно, влагайки горчивите думи в устата на Брус:

Амбър е жена, която всеки мъж би искал тя да му бъде любовница, но не и съпруга.

Романът е и екранизиран – при това от Twentieth Century Fox. Но дали история, която е била разказана в 5000 страници, може да бъде пресъздадена в два часа и осемнайсет минути?! На мен не ми се вярва. Правото на избор и мнение обаче е лична привилегия за всеки един от нас, така че ви давам възможността да изгледате филма, ако искате.