Бункерът на Чърчил – 6 години живот под земята

Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!?
Това е било мнението на сър Уинстън Чърчил за нас по време на Втората световна война. Или поне така се твърди в широкото пространство. Някои казват, че това е явен израз на дълбоката му язвителност към нас, останала да нагарча в устата му след военен погром, нанесен на неговата скъпоценна английска армия от български войници през Първата световна война. Други пък го обвиняват в дебелокожие и безочие, задето се пъчи и надува като паун под алкохолното въздействие на класно българско вино, произведено изпод босите крака на същите тези некъпани българи.

Churchill romperА бункерът на Чърчил, от който той ръководи военните действия във Втората световна война, иде да ни покаже две неща. Едното, че историята наистина се пише от победителите, а второто – победата понякога може да бъде най-обикновено добро стечение на обстоятелствата плюс щипка помощ от Големия брат. И тук ми се иска да допълня, че има и нещо трето, което видяхме там – „чистоплътният“ господин е облекчавал физиологичните си нужди в гърне под леглото (също както са правели предците му) в същата стая, в която е спял, любил жена си, произнасял радиоречите си… Всичко това облечен в нещо, което днес наричат „ромпър“, ама то си е чисто и просто ританки. По-смущаващото е, че екстравагантният вкус тръгва от него и се превръща в модна тенденция в Обединеното кралство, като сър министър-председателят е имал богата колекция, където вариациите от цветове и материи били забележителни.

В момента т.нар. военни стаи на Чърчил (Churchill War Rooms) са отворени за посетители, а входът струва £22. Не разчитайте да си купите билети на място, защото обичайно опашките са дълги (това веднъж ни отказа) и чакането може да надхвърли един час. Най-добре е онлайн. Когато пуснете търсене в Google, резултатите са хиляди, но повечето на първа страница са леко измамни. Уж обявяват цена, еквивалентна на официалната, но след това, когато се снигне до плащането, сумата леко набъбва с едни 3 до 5 паунда. Оправдават го с това, че ще осигурят гид вътре, но на практика такъв не е необходим, защото обиколката е самостоятелна и всеки посетител получава аудиогид (избира си измежду няколко европейски езика плюс китайски, разбира се). Съветвам ви да си купите билетите от официалния сайт на Imperial War Museums. А сега заповядайте заедно с мен на разходка из прословутия бункер. В този пост съм събрала около 30% от информацията, която бива предоставена там, така че след прочитането ѝ със сигурност ще ви се прииска да научите и останалото.

Churchill War Rooms entrance
Главният вход на музея Churchill War Rooms

Бункерът на Унстън Чърчил започва да функционира за първи път на 27 август 1939 г. – една седмица преди избухването на Втората световна война. В началото стаите не били нещо повече от прашен сутерен под правителствените помещения в близосто до Даунинг стрийт №10 (Downing Street). През лятото на 1938 г., когато предявените от Адолф Хитлер апетити към Чехословакия довели Европа до ръба на войната, в Лондон започнали да се подготвят. Специален екип се заел с превръщането на това мазе в напълно оборудвана зала, от където висши политически и военни лидери да могат да координират бъдещи военни действия. Предизвикателството било голямо, защото досега такова нещо не било правено и те нямали примери за следване. Всичко започнало с натъпкването на всички ниши и кухини с торби с пясък, подмяна на вратите и, разбира се, прокарване на телекомуникации. Когато войната избухнала през септември 1939 г., бункерът бил напълно готов.

Уинстън Чърчил се настанява във военния бункер няколко месеца по-късно – през май 1940 г. Той е назначен за министър-председател малко преди това, а причината за решението му е инвазията на германските войски в Западна Европа. От тогава е фразата му „Това е стаята, от която ще ръководя войната“ (This is the room from which I will direct the war), с която той си избира т.нар. Cabinet Room за свой щаб.

Cabinet Room
Номер едно разглеждан обект – Стаята на Кабинета (Cabinet Room)
Стаята на Кабинета

Военният бункер на сър Унстън Чърчил е подслонявал широк кръг от персонал с различен ранг – от генерали и министерски секретари до кралски военоморски охранители и машинописки. Кабинетът се съвещавал в Cabinet Room, което се случило точно 115 пъти от началото на войната до нейния край. Въпреки че Чърчил сам избрал мястото, той всъщност не го харесвал. Предпочитал да бъде над земята и да поддържа висок авторитет на безстрашен военен лидер. През октомври 1940 год. Даунинг стрийт 10 обаче е пострадал тежко от въздушните бомбардировки и затова той започва да използва бункера за постоянно. Тук той се подвизавал най-често по време на „Блиц“ (Blitz) – траялата 9 месеца тежка бомбардировка над Лондон в периода 1940–41 год., както и след това по време на немската офанзива с т.нар. Оръжия на възмездието (V-weapons) от юни 1944 до март 1945 год.

Любопитен факт
Cabinet Room е специално дизайнирана за конфронтации

В Cabinet Room Чърчил и неговите ключови министри и съветници трябва да се срещат с началниците на Генералния щаб, за да вземат решения за хода на войната. Най-забележителната особеност на стаята е подредбата на масите в нея – те оформат своеобразен обръч, в чийто център се побират само 3 стола. Точно толкова са били необходими, защото на тях сядали главнокомандващите на трите вида армии – сухопътни, морски и въздушни. Настанени там, те стояли очи в очи с министър-председателя, който седял на заобления дървен стол срещу тях. Чърчил знаел, че поставя своите военачалници далеч отвъд техните зони на комфорт, така че атмосферата в тясната стаичка често се нажежавала.

The Dock
Надписът Mind your Head подсказва с какви размери е било помещението. Входът към него е дупка в пода, но туристи там не се допускат
Докът

Втората ни спирка е пред червен капак в пода. Дървени стълби отдолу отвеждат до помещението под мазето, или Докът, както е било известно през войната. То представлява плетеница от много ниски и тесни коридори и стаи, използвани като спални от всички, но най-вече от нисшия персонал.

Любопитен факт
Само телефонистките и машинописките стояли денонощно под земята

Таванът на дока е толкова нисък, че всеки е трябвало да се навежда, за да се придвижва. Плъховете, буболечките, шумът от въздуховодите, постоянната ярка светлина и липсата на тоалетни го правели меко казано непредпочитан. Затова не е изненадващо, че много хора избирали да рискуват живота си, за да спят над земята. Постоянни денонощни смени давали само обикновените цивилни жени, работещи като телефонистки или машинописки, които по време на “Блиц” трябвало да се възползват от “удобствата” на душегубката под бункера.

Кралската военноморска охрана

Royal Marine GuardСтаята на Кабинета била защитена (само до известна степен, но това ще разкажа по-късно) от противниковите бомби, но персоналът очаквал изненадваща атака от германски парашутисти. По време на военните заседания на Кабинета охранители от кралските военноморски сили стояли от двете страни на вратата, за да реагират мигновено и при необходимост да защитят присъстващите. По стените на коридорите имало рафтове, върху които стояли огнестрелни оръжия. Персоналът имал свободен достъп до тях, за да ги използва за защита при нападение. Тук, съвсем наблизо до охранителя, стои и малка дървена табелка, която информирала обитателите на бункера за случващото се отвън. Интересното е, че използвали обичайните думи, описващи времето – слънчево, облачно, дъждовно…, за да описват опасността от бомбардировки. Когато времето било “ветровито”, тогава ситуацията била най-сериозна.

Fine & Warm
От септември 1945 год. “времето” е Fine & Warm
Кабинетът на главния личен секретар

Това е четвъртият обект от разходката ни. Въпреки че на вратата на стаята стои табела с надпис „Министър-председател“, това всъщност бил кабинетът на главния личен секретар на Чърчил. Офисът и спалнята на Чърчил, които ще посетим по-натам в разходката, се падат вляво от това помещение и били достъпни само през тази стая, т.е. от тук бил единственият вход и изход. Който желаел да посети премиера, трябвало да бъде допуснат от неговия личен секретар.

Principal Private Secretary Office
Чърчил бил много тежък за работа човек, който налагал множество ограничения на своите служители. Едно от тях било да пазят тишина

Сред най-омразните неща на Унстън Чърчил били разсейващите шумове – той ненавиждал както небрежното тананикане и подсвиркване с уста, така и безспирното, монотонно тракането на пишещите машини. Затова пазенето на тишина било основно правило в неговия бункер, а за секретарите били осигурени специално пригодени безшумни пишещи машини – Remington Noiseless – внесени от САЩ.

Телефонната централа

Комуникациите и тяхното опазване в тайна било едно от вай-важните неща по време на войната. Затова бункерът на Чърчил си разполага със собствена телефонна централа, която се помещавала в бивш килер за метли. От там той осъществявал „гореща линия“ с президента на САЩ без да се страхува, че може да бъде подслушван от врага. За да се държи всичко в пълна тайна и да се избегне възможноста случайни лица от собствения му екип да разполагат със секретна информация, помещението отвън било прикрито като лична тоалетна на министър-председателя. Това възпирало и най-любопитните да подслушват.

Churchill on the phone
Така изглеждал Чърчил, седнал в своята “тоалетна”, докато разговаря с президента на САЩ

Телефонът в стаята на Кабинета бил свързан с кодираща програма „Сигсали“ (Sigsaly), която от края на 1943 год. се намирала в сутерена на сградата на универсалния магазин Selfridges на ул. „Оксфорд“ в Лондон. Въпреки че по размери тя запълвала цяла стая с площта на хотелско фоайе, централата била произведена от американската компания Bell и по онова време представлявала връх в технологиите. Шифърът Sigsaly бил използван от най-високопоставените американски военни за провеждането на тайни разговори между Обединеното кралство и САЩ. Инсталирането на шифрована линия позволявала на английския министър-председател и американския президент да провеждат поверителни дискусии помежду им.

Тук разходката в бункера е прекъсната от Музея на Чърчил – допълнително помещение с музейна експозиция, принадено към същинската част. За онези, които не желаят да го посещават, има малко коридорче вдясно, което отвежда нататък към следващите стаи от бункера. Ние обаче влязохме и никак не съжаляваме за това. Именно от там научихме за “стилните” ромпъри, с които премиерът обичал да се пременя.

Музеят на сър Уинстън Чърчил

Музеят на най-известния министър-председател на Обединеното кралство представя целия живот на сър Уинстън Чърчил, като започва от момента на неговото идване на власт на 10 май 1940 год. Експонатите и информационните табла следват хронологията на събитията през Втората световна война и неговите следвоенни години, чиято кулминация е смъртта и погребението му. След това историята отвежда надалеч в миналото в неговото детство, във военната му кариера и при ранната му политическа дейност. Разходката приключва пред оригиналната врата от входа на сградата, намираща се на 10 Downing Street.

Downing Street

Това е оригиналната дъбова външна врата на 10 Downing str. – домът и офисът на британския министър-председател от 1735 год. насам. Златната пощенска кутия е гравирана отвън с надписа First Lord of the Treasure, което е историческа длъжност, която в наши дни се заема от премиера и е чисто представителна. След атака на ИРА през 1991 год. дървената врата е сменена с взривоустойчива. Най-любопитното тук е, че премиерът няма ключ от собствения си дом, а вратата не може да бъде отворена отвън. За да бъде допуснат да си влезе вкъщи, той разчита на охранител, който винаги стои на пост отвътре.

Някои факти за сър Уинстън Чърчил
За Чърчил войната била национална борба, стояща над партийните битки. Той бил политически аутсайдер, когато застанал на поста министър-председател през 1940 год. и мястото му било несигурно. През 30-те години на миналия век той открито атакувал политици като Невил Чембърлейн и Едуард Ууд, лорд Халифакс, които тогава смятали, че чрез преговори ще умилостивят Адолф Хитлер. Въпреки тези предишни различия обаче, когато дошъл на власт, Чърчил избрал да ги събере зад себе си. В първия си Военен кабинет той се погрижил да вкара свои стари съперници, а когато се почувствал по-сигурен, привлякъл и по-близки свои колеги.

ЦИТАТ: Винаги съм изкарвал прехраната си с писалката и с езика си.

Churchil War Rooms COVER 2

Фелдмаршал сър Алан Брук за Чърчил: “Той е най-трудният човек за работа… но за нищо на света не можех да пропусна шанса да работя с него.”

Работният ритъм на Чърчил по време на войната бил в състояние да изтощи и повали много по-млади от него мъже. Той държал изключително строго персонала си, но още по-строг и взискателен бил към самия себе си. Обикновено работел по 18 часа на ден, като това продължавало и през уикендите. Същевременно той пътувал в чужбина постоянно, за да посещава конференции или военните фронтове. Сър Унстън Чърчил бил физически и психически издръжлив, а и имал пълната подкрепа на семейството си. Въпреки това войната взела своя дан, влошавайки здравето му. На два пъти той се разболява много сериозно и към края на войната започва да дава сигнали, че е изтощен.

Churchill visiting
Чърчил оглежда щетите от поредната атака

Неговите военни планове и идеи варирали от най-блестящи концепции, от една страна, до безумно смели и опасни, от друга. Още от самото начало Чърчил искал да наблюдава войната отблизо, затова веднага, след като станал министър-председател, той заел и поста министър на отбраната. Идеите на Чърчил относно военната стратегия били в състояние както да вдъхновят подопечните му, така и сериозно да ги разтревожат. А неговата цел била да избегне масовото клане на Първата световна война и вярвал, че ключът за това бил в смелата атака, а не в защитата. Освен всичко останало Чърчил бил запленен от науката и нейните способности, така че постоянно търсил различни подходи за борба, използвайки новите технологии.

ЦИТАТ: Най-важното е да виждаш цялата картина, каквато и да е тя.

Чърчил винаги е считал, че най-важното за спечелването на войната е познаването на плановете на противника. Той залагал на ефективна разузнавателна организация за събиране и оценка на информацията. Това му помогнало да проникне в „главата“ на противника, върху което се основават и много от решенията му. Тайните вражески сигнали били разкодирани в ключовата разузнавателна станция в Блетчли парк (Bletchley Park също е отворен за посещения и вече е в списъка ми за в бъдеще). Той наричал съобщенията „златни яйца“ и ежедневно ги препрочитал в търсене на подробности за плановете на врага. Достъп до тази информация имали много малко хора. А германците през цялата война така и не разбрали, че кодовете им са разбити.

До тук с Музея. Връщаме се пак към бункера, като този път пътят ни повежда по тесен коридор, от двете стани на който са разположени спалните на по-значимите хора. Анонсират ги като спални, но те всъщност са обзаведени така, че да служат и за почивка, и за работа. Размерите им не надвишават тези на средностатистическа кухня в панелен жилищен блок. В края на този коридор е и трапезарията, където Чърчил се е хранил заедно със съпругата си (единствено премиершата имала собствена стая и можела да пребивава в бункера заедно с мъжа си), както и кухнята, в която личната му готвачка е приготвяла изискани ястия в пълна угода на претенциозното му небце. Всъщност Чърчил казвал за самия себе си, че е изключително лесно да му се угоди – той просто обича най-доброто.

Brendan Bracken room
Стаята на Brendan Bracken – министър  на информацията, 1941–45 год.
Clementine Churchill
Покоите на Клементин Чърчил
Dining Room
Трапезарията на сем. Чърчил
The Kitchen Churchill
Тук е приготвяно любимото ястие на премиера – телешко “Уелингтън”

От коридора с жилищните помещения попадаме в празно помещение със странна форма. Първоначално решавам, че тук няма нищо интересно, но според табелата аудиогидът има какво да каже. Ето какво е то…

Защитната плоча

Отгоре, над главите ни има подсилена стоманобетонна плоча, която е изградена за почти 3 години. Целта ѝ била да предпази бункера и неговите обитатели от бомбен взрив. Дебелината на плочата варира между един и три метра и била допълнително подсилена със стоманени греди с дебелина един метър. Построена е благодарение на американска технология, използваща бетон помпи – нещо, което по онова време е изключителна рядкост в строителството във Великобритания. Учудващото е, че въпреки огромните петметрови трегери и изливането на тонове бетон, инженерите успели да завършат проекта без да предизвикат никакво подозрение у минувачите.

Любопитен факт
Съвременни изчисления доказват, че защитната плоча не може да издържи бомба с тегло над 227 кг.

Най-голямата защита била тайната и стратегическият пропуск на германската армия да атакува този район, което си е чист късмет.

Military Room

От стаята, разказваща ни за защитната плоча, влизаме в друг коридор, успореден на този със спалните помещения. Тук са подредени работните стаи, в които е кипял неуморен труд. Разглеждаме стаята на радиостанцията на BBC и нейния оператор (снимката от тук сложих за водеща на поста), на машинописките, на военните…

Typing Pool

Наближава краят. По какво се разбира ли? Защото е ред на три от общо четирите най-важни стаи в бункера. Първата, която видяхме още с влизането, е Cabinet Room. Сега предстоят стаята с картата (помещение с огромна карта на света, разпъната на една от стените, върху която с пинчета и цветни конци ежечасно е отбелязвано придвижването на войските), информационният център с телефонните линии от цял свят (тук дежурните оператори получавали сводки за случващото се в съответния район, които в по-нажежени моменти били на интервал от минута–две) и, разбира се, стаята на самия министър-председател Уинстън Чърчил (от нея той е произнасял 4 пъти речи по радиото).

Стаята с картата

Само ограничен брой хора от персонала бил допускан да прекрачва прага на вратата, отвъд която е стаята с картата. За оторизираните да влизат лица, с цел допълнителна защита на достъпа, било препоръчително да удостоверяват своето право на достъп чрез специален пропуск.

To the Maap Room
Сега не искат пропуск
Churchill Bedroom
За тази стая в аудиогида е включена много лична информация за нейния обитател, като например, че той обичал да си подремва следобед, както и че си вземал душ два пъти дневно – след всяко спане
Phones
Горещият център

От старта на войната до малко след капитулацията на Япония в бункера кипял неуморен труд по 24 часа в денонощието. На 16 август 1945 г., за първи път от 6 години, лампите там били изгасени, а вратата заключена отвън. Продължителният престой под земята, както и лошите условия (заради цигарите и лошата вентилация бункерът бил постоянно тежко задимен), изправят здравето на хората пред сериозни изпитания. За мен беше изненада да науча, че с цел минимизиране на риска служителите били задължавани да се събличат по бельо, да слагат защитни очила и да се пекат на преносими соларни лампи. Доколко това е помагало, не казаха, но пък казаха, че случаите на слънчеви изгаряния не били рядкост, а едно момиче едва не ослепяло, защото пропуснало да си сложи очилата.

Нашият престой в бункера не беше 6 години, а около 2 часа, но нямаме търпение да излезем навън, въпреки жилещия лондонски вятър, който ни посреща. Главите ни са пълни с нова информация, но коремчетата са празни, така че се отправяме към площад Трафалгар (Trafalgar) в търсене на… На какво мислите? На Fish and Chips, разбира се. Намираме заведение, където порцията е £8.85, но е по-претъпкано и от концерт на Слави (както е модерно да се казва сега). Отиваме в отсрещното. Вярно, цената там е £15, но пък порцията е повече от мъжка – напълно достатъчна за двама.

Fish and Chips
Е, не е телешко “Уелингтън”, но оставаме доволни

Пътьом се отбиваме и пред охранителния пункт на Даунинг стрийт 10, където сега е отседнал един не по-малко противоречив министър-председател и от Чърчил – Борис Джонсън (Boris Johnson). Не сме единствените, които проявяват интерес към мястото и се чудим дали се дължи на историческата му значимост или на скандалната фигура вътре.

Downing Street 1
Залязващото слънце върху фасадите на сградите, ограждащи пътя към площад Трафалгар

С края на деня наближава началото на нашето предстоящо голямо приключение – отиваме в Ямайка. Родината на Боб Марли е толкова непозната, че тази история, вярвам, ще ви е интересна. За да се потопите в цветовете, вкуса и аромата на перлата на Карибско море, елате заедно с мен насам >>> (предстои 🙂 )

———————-

Ако искате да виждате още истории за пътувания, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да го направите и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.

Всички истории за Англия
Из английската провинция – Стоунхендж, Солсбъри, Бат
Из английската провинция – имението Уодсдън

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: