Не бяха такива очакванията ми за Киев. Не, че съм имала конкретна представа какво ще заваря там, но въпреки това видяното ме изненада. Изненада ме приятно. Дотолкова, че да осъзная, че един ден за украинската столица е недостатъчен. Ама тотално. И няма да преувелича като кажа, че там всяка малка уличка крие някакво съкровище. В... Continue Reading →
Вонящи на отдавна развалена риба кръгли, желатинови дражета и дребни, глазирани с някакъв химически сладнеещ агент, таблетки, които скришом от майка ми не гълтах, а заравях в корените на любимата ѝ хортензия, е ясен детски спомен в главата ми. По думите на мама това било за кратко – някаква временна акция на загриженост от страна... Continue Reading →
Какво ли трябва да те е сполетяло, за да оглавиш класацията за „Най-големите каръци“? Според The Independent, за да се изстреляш на челната позиция в подредбата, е достатъчно да си взел поръчка за изработката на полилеи на стойност 6,5 милиона лири стерлинги и точно когато си мислиш, че си ударил кьоравото, да осъзнаеш, че клиентът... Continue Reading →
Да отидеш в Украйна и да не видиш Лвов било като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Странното е, че за Рим и папата у нас се знае в пъти повече, отколкото за Лвов, а само допреди 30 години държавите ни са били посестрими. В моята глава Лвов бе свързан с две... Continue Reading →
puritankata 