Вазова екопътека и водопад Скакля

Вазовата екопътека е стар и доста популярен маршрут, ако се съди по броя на ентусиастите, решили да я покорят, които ще срещнеш в слънчев почивен ден. Тя е в Искърското дефиле и предлага два варианта за преход – единият от село Заселе към гара Бов (изцяло спускане), а другият е обратно – от гара Бов до село Заселе (изцяло изкачване). Имайте предвид обаче, че който и от двата варианта да предпочетете, където оставите колата си, от там ще трябва да си я вземете – т.е. ще извървите пътеката и в двете посоки 🙂

Като най-удачно препоръчвам тръгването от гара Бов, защото изкачването ще ви се стори по-лесно, когато е в началото, когато и ентусиазмът, и силите ви са на ниво. Навсякъде в Нета пише, че разстоянието се минава за час, час и петнайсет минути, но това е постижимо само на спускане (може и по-малко). Изкачване за час обаче ще направите, само ако сте “планинска козичка” и също така, ако през целия път не извърнете глава нито веднъж към откриващите се пред вас гледки и не обелите нито дума със спътниците си.

За да стигнете до гара Бов, карате по Дефилето. Подминавате първата табела за Вазовата екопътека, която ще видите веднага, след като излезете от с. Церово, и продължавате надолу в посока Мездра. Следващото населено място е гара Бов – то ви трябва. Карайте бавно и се оглеждайте, защото табелата е поставена точно преди един завой. До тук, вярвам, ще се справите, но лошото тепърва предстои. Бовяни жестоко са се изложили откъм инфраструктура и обозначения, така че ще дам малко насоки.

След като завиете наляво, пътят продължава нагоре покрай дола, като държи левия му бряг. Асфалтиран е, но е тесен, така че внимавайте. Карате по него до първото разклонение (У-образно е), където трябва да поемете по левия път (той е обгърнат от шубраци и е още по-тесен и стръмен). Ако изпуснете това отклонение и продължите по “главния” път, който след 20 м прави остър десен завой, ще навлезете в някаква махала на Бов. Така, да кажем, че сте стигнали до тук безпрепятствено, сега идва другото изпитание – да намерите къде да паркирате. Асфалтираната настилка свършва след 10-20 метра и започва черен, изровен от водата път. Стъпите ли на него, оглеждайте се къде може да “забодете” колата си и я зарежете там. От тук започва Вазовата екопътека.

Първият дял от пътеката, който е от гара Бов до водопада Скакля, е сравнително лесен и приятен за изкачване. Въпреки няколкото стръмни участъка мога да определя отсега по-скоро като лек. Малко преди да достигнете водопада ще попаднете на прекрасно място за почивка и фотопауза – с пейка и панорамна гледка към дефилето.

Казват, че водопадът Скакля е впечатляващ, което вероятно е така през пълноводните му периоди. През юли, когато аз го посетих, той представлява висока варовикова скала, покрита с мъх, от която едва-едва пръска водичка. И макар че от гледката не ми спря дъхът, всички намерихме за доста забавно и приятно да стоим под пръските му.

Тук е мястото да ви предупредя, че нататък пътеката продължава, пресичайки водопада. Табели няма и заради многото отъпкани пътечки наоколо имаше доста объркали се хора, които тръгваха да се катерят право нагоре из гората, вместо да прескочат водата. Следващият участък от пътеката става стръмен и в основната си част представлява изкачване на стъпала. Трудно е, още повече, че скоро пътеката излиза от гората и повежда право нагоре из оголено бърдо, огряно от слънцето.

Тук разбирате, че преходът си заслужава, защото на всяка стъпка се откриват спиращи дъха гледки като тази от горната снимка. Невероятно е усещането да видиш Балкана и цялото протежение на Искърското дефиле, простряно сякаш в краката ти, в дланта ти.

Последната точка на прехода е село Заселе. За наближаващия финал ще ви подскажат добре обработеният път, лампите, романтичните дървени мостчета и беседките за пикници. Виждайки това, установихме, че бовяни са се изложили (споменах го в началото). В Заселе нещата изглеждат далеч по-културно и уредено – по европейски някак. Да ти стане хубаво, че си направил това „геройство“ и с кеф да се почерпиш в селското кръчме.

Мястото е на самообслужване и не предлага особено богат асортимент, но основните неща ги има – бира, кебапчета, кюфтета и пържени картофи. Ако са ви останали сили за още вървене, може да последвате някоя рекламна табела към къща за гости, където ще ви предложат традиционна българска кухня. Аз не успях да се добера до някоя от тях, но подочух, че били добри. За желаещите да си купят нещо за спомен на площада има сергия за сувенири.

Връщането обратно е по-лесната част – не мога обаче да кажа дали е по-приятната. Първото “запознанство” със заобикалящата природа и усилията от катеренето имат своето очарование. От спускането надолу е твърде вероятно на следващия ден да имате мускулна треска в прасците (или поне при мен така се получи). Силно препоръчвам да посетите екопътеката, защото не само ще раздвижите кръвта във вените си, но ще се заредите с енергия и ще освободите съзнанието си от всички „градски“ проблеми. А и не е случайно, че именно в този район Вазов е обичал да се разхожда и точно там е написал едни от най-добрите си творби.

Приятно изкарване 🙂