Традиционен събор Юндола

Честно ли? Уау! Изненадана съм от размерите и посещаемостта на този събор. Мислех си, че Роженският събор е най-голямото традиционно събитие у нас, но съм се лъгала – съборът на Юндола не му отстъпва по нищо. При все, че той не е и толкова дразнещо комерсиален, колкото Роженския, защото по същество е по-скоро родова среща, на която млади и стари от цял свят – гастарбайтери и местни, се събират, за да се видят. Тази година беше 60-ото му издание.

Съборът се провежда всяка година в края на месец август в местността Юндола на една поляна до пътя – точно до големия кръстопът, където се пресичат пътищата от София, Велинград и Якоруда. Според Google Maps от столицата до там са 116 км. Кара се по магистрала “Тракия”, после отбивката за Костенец, а след това е Белово и едно тежко серпентинено трасе по ждрелото на рекичката, което може да поизпоти начинаещ шофьор. Приближаването до мястото на събора се разбира веднага по върволицата паркирали встрани от пътя коли и по безредната тълпа, която върви по средата на пътното платно. Паркоместа в близост до “епицентъра” на събитието няма (единственият вариант са ливадите на километър-два от мястото), освен ако съдбата не ви се усмихне чрез услужлив полицай, който да ви упъти към “скрит” паркинг, както се случи с нас.

Паркираме под дебела борова сянка, а около нас е пълно със скари. Часът е 11 – съборът все още не е открит официално, но кюфтетата и пържолите отдавна са на скарите и тежък пушек е легнал върху цялата седловина. Съборът, или по-право казано пазарът, е заел крайпътното пространство в радиус от около километър наоколо, като отвсякъде мирише или на скара, или на понички и палачинки. Предлагат се същото така пресни плодове (грозде по 1,50 лв. килото, нектарини за по 1 лв. и 6 банана за 2 лв.), сладолед от машина, балкански мед и сладка и ужасно, ама ужасно много парцали. Крайпътните заведения също го бяха ударили на празник и се надпреварваха кое от кое ще пусне по-силно последния хит на Азис, за да привлече повече клиенти. А истината е, че хората бяха толкова много, че въпреки десетките скари, опашки се виеха пред всяка една от тях.

Sabor Jundola 1

Сцената е в долчинката на поляната и е само една (за разлика от Рожен например, където бяха четири), а около нея е оградено кръгло пространство за хора́. Програмата започва от 11:30 ч. с местни читалищни състави, които  представят песни и танци от региона. В промеждутъка между техните участия гръмва уредба, от която се леят неизвестни за мен чалга изпълнения с подсилено турско звучене. Това, разбира се, не е учудващо, защото в района живее предимно помашко население. Повечето жени около нас са със забрадки (а някои и с потури), както и с дълги клинове и ръкави на блузите.

Sabor Jundola 3

Най-странни ми бяха двойка млади гаджета – момчето с прическа и аутфит а-ла член на бойбанда от САЩ, а момичето със забрадка и черен шлифер. Все едно XXI-ви век среща XIX-и. Не разбирам що за порядки са тези, при които момичето изглежда по този супер консервативен начин, а в същото време “върти любов” насред поляната пред очите на десетки хиляди хора.

Sabor Jundola 2

Заради религиозната принадлежност на повечето гости на събора на Юндола на скарите цвърчат само телешки кюфтета и овнешки пържоли. Пържолите, колкото и да обичам да експериментирам с храна, не пробвах, но кюфтетата от телешко си струват. За спасение от горещината си купуваме бели кърпи за глава, които явно са традиционни за помакините, защото група местни жени посрещат с откровен и неприкрит присмех нашите опити да се забрадим по “светски”. Помашка или не, кърпата е доста красива, а и се оказа добра инвестиция, защото има доста приложения.

Sabor Jundola paraklis
Параклис “Света Петка”

Освен присмех заради тези същите забрадки за малко да не ни допуснат до параклиса “Света Петка”, намиращ се в боровата гора близо до поляната със сцената. Уредникът ни подложи на сериозен разпит какви сме и защо носим тези бели кърпи на главите си преди да ни допусне до светата обител.

След изпълненията на местните състави програмата на събора продължи с появата на Иван Дяков и Николай Славеев. Поздравявам ви с едно хорце, чиято мелодия може да накара сърцено на всекиго да заиграе.

В следобедната програма за доброто настроение на присъстващите се проведоха пехливански борби и игри с коне. В заключение ще кажа, че организацията беше добра и празникът се получи. Единственото, което липсваше, а е особено важно, когато на едно място се събира толкова много народ, бяха тоалетни и кофи за отпадъци. И тази поляна, сигурна съм, е осъмнала осеяна с бели пластмасови чинийки и разноцветни найлонови торбички, както преди години се случи с Роженските ливади.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: