Честно ли? Уау! Изненадана съм от размерите и посещаемостта на този събор. Мислех си, че Роженският събор е най-голямото традиционно събитие у нас, но съм се лъгала – съборът на Юндола не му отстъпва по нищо. При все, че той не е и толкова дразнещо комерсиален, колкото Роженския, защото по същество е по-скоро родова среща, на която млади и стари от цял свят – гастарбайтери и местни, се събират, за да се видят. Тази година беше 60-ото му издание.
Съборът се провежда всяка година в края на месец август в местността Юндола на една поляна до пътя – точно до големия кръстопът, където се пресичат пътищата от София, Велинград и Якоруда. Според Google Maps от столицата до там са 116 км. Кара се по магистрала “Тракия”, после отбивката за Костенец, а след това е Белово и едно тежко серпентинено трасе по ждрелото на рекичката, което може да поизпоти начинаещ шофьор. Приближаването до мястото на събора се разбира веднага по върволицата паркирали встрани от пътя коли и по безредната тълпа, която върви по средата на пътното платно. Паркоместа в близост до “епицентъра” на събитието няма (единственият вариант са ливадите на километър-два от мястото), освен ако съдбата не ви се усмихне чрез услужлив полицай, който да ви упъти към “скрит” паркинг, както се случи с нас.
Паркираме под дебела борова сянка, а около нас е пълно със скари. Часът е 11 – съборът все още не е открит официално, но кюфтетата и пържолите отдавна са на скарите и тежък пушек е легнал върху цялата седловина. Съборът, или по-право казано пазарът, е заел крайпътното пространство в радиус от около километър наоколо, като отвсякъде мирише или на скара, или на понички и палачинки. Предлагат се същото така пресни плодове (грозде по 1,50 лв. килото, нектарини за по 1 лв. и 6 банана за 2 лв.), сладолед от машина, балкански мед и сладка и ужасно, ама ужасно много парцали. Крайпътните заведения също го бяха ударили на празник и се надпреварваха кое от кое ще пусне по-силно последния хит на Азис, за да привлече повече клиенти. А истината е, че хората бяха толкова много, че въпреки десетките скари, опашки се виеха пред всяка една от тях.
Сцената е в долчинката на поляната и е само една (за разлика от Рожен например, където бяха четири), а около нея е оградено кръгло пространство за хора́. Програмата започва от 11:30 ч. с местни читалищни състави, които представят песни и танци от региона. В промеждутъка между техните участия гръмва уредба, от която се леят неизвестни за мен чалга изпълнения с подсилено турско звучене. Това, разбира се, не е учудващо, защото в района живее предимно помашко население. Повечето жени около нас са със забрадки (а някои и с потури), както и с дълги клинове и ръкави на блузите.
Най-странни ми бяха двойка млади гаджета – момчето с прическа и аутфит а-ла член на бойбанда от САЩ, а момичето със забрадка и черен шлифер. Все едно XXI-ви век среща XIX-и. Не разбирам що за порядки са тези, при които момичето изглежда по този супер консервативен начин, а в същото време “върти любов” насред поляната пред очите на десетки хиляди хора.
Заради религиозната принадлежност на повечето гости на събора на Юндола на скарите цвърчат само телешки кюфтета и овнешки пържоли. Пържолите, колкото и да обичам да експериментирам с храна, не пробвах, но кюфтетата от телешко си струват. За спасение от горещината си купуваме бели кърпи за глава, които явно са традиционни за помакините, защото група местни жени посрещат с откровен и неприкрит присмех нашите опити да се забрадим по “светски”. Помашка или не, кърпата е доста красива, а и се оказа добра инвестиция, защото има доста приложения.
Освен присмех заради тези същите забрадки за малко да не ни допуснат до параклиса “Света Петка”, намиращ се в боровата гора близо до поляната със сцената. Уредникът ни подложи на сериозен разпит какви сме и защо носим тези бели кърпи на главите си преди да ни допусне до светата обител.
След изпълненията на местните състави програмата на събора продължи с появата на Иван Дяков и Николай Славеев. Поздравявам ви с едно хорце, чиято мелодия може да накара сърцено на всекиго да заиграе.
В следобедната програма за доброто настроение на присъстващите се проведоха пехливански борби и игри с коне. В заключение ще кажа, че организацията беше добра и празникът се получи. Единственото, което липсваше, а е особено важно, когато на едно място се събира толкова много народ, бяха тоалетни и кофи за отпадъци. И тази поляна, сигурна съм, е осъмнала осеяна с бели пластмасови чинийки и разноцветни найлонови торбички, както преди години се случи с Роженските ливади.
Leave a Reply