Театър под звездите – добра идея и леко куца реализация

Още със старта си инициативата „Театър на открито“ на Народния театър „Иван Вазов“ даде заявката за нещо невероятно – събитието, което не трябва да се пропуска. В програмата място намериха три постановки – „Мнимият болен“, „Линатици“ и „Почивен ден“. В началото билетите бяха на доста висока цена – около 25 лв., но постфактум под един или друг предлог (празник) организаторите ги намалиха до 15 и 12 лв.

В крайна сметка рекламната кампания беше направена професионално, скамейките бяха пълни, а актьорите дадоха всичко от себе си (както обикновено, бих допълнила). Аз избрах да гледам постановката “Почивен ден” на Камен Донев, в която главната мъжка роля играе Антон Радичев. Представлението е уникален шарж на нашата действителност, в който не ни е спестено нищо. “Почивен ден” може да бъде гледана по два начина – единият, като невероятна комедия, изградена върху битовизмите, в която някои сцени и езикът понякога пресичат границата на вулгарното, а вторият, като разкривено огледало, в което се отразяват най-грозните ни черти. Казвам “ни”, защото всеки българин може и ще открие нещо свое в тези образи. Ако не в образите, то в остъкленото балконче със сигурност 😉

Pochiven den

Всичко можеше да е чудесно и прекрасната идея да се превърне в невероятно изживяване, ако не бяха проблемите с организацията. По незнайни за нас, зрителите, причини няколко от предвидените редове със седалки (знам със сигурност за редовете от 21. до 24.) били съкратени и хората, закупили билети за тях, „разпределени“ по другите редове. Разпределени, но не съвсем. Станахме свидетели на старата максима „Който свари, той завари“. Хората от несъществуващите редове се бяха настанили тук-там, а по-късно ги изгониха истинските собственици на съответните места.

Трябва да призная обаче, че до голяма степен за това допринесе и тоталната липса на адекватно поведение от страна на зрителите. Като човек, отишъл навреме за представлението, никак не ми беше приятно да седя и да чакам повече от половин час някой да яде сладолед отстрани, друг да си допива бирата, а трети да дръпне фас-два преди да реши, че е крайно време да заеме мястото си. Заради отсъствието на зала хората се държаха сякаш ще ходят на футболен мач или на кино, където първите 20 минути винаги са реклами, така че дори и да закъснееш, нищо няма да изпуснеш. Е, да, но това е театър и когато си решил да отидеш на театър – та бил той и на открито, дръж се като отиващ на театър, а не все едно отиваш на концерт на “Планета”. По-лошото беше, че това бе прието като нещо съвсем нормално от организаторите, които послушно изчакаха „гастрономите“ спокойно да се насладят на всички свои гастрономически удоволствия и да се влачат един по един чак до към 22 часа (при предвиден старт в 21:30 ч.).

Teatar pod zvezdite

Тази вечер за първи път видях хора да напускат представление преди неговия край. Гледала съм “Почивен ден” два пъти и отхвърлям възможността да са си тръгнали, защото не им е харесало. По-скоро съм склонна да смятам, че е или заради организационните неуредици, или заради неудобните седалки, на които, за да се крепи човек, трябваше постоянно да “държи контра” с петите. Я изпуснеш за миг контрата, я си се озовал върху главата на този отпред. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: