“Гордост и предразсъдъци” – вечното проклятие на жените

Не ми се беше случвало отдавна така текст да ме “покори” без да имам логично обяснение как и защо съм паднала в негов “плен”. Прочетох книгата и тя ми хареса. Дори много ми хареса. Почувствах я като нещо близко, като нещо, което бих искала да е истина, да е мое. Не знам как да го опиша, но се “пристрастих”.

Първоначално сметнах за съвсем нормално да съм прехласната по роман, чийто сюжет е идеалната приказка – млад и богат благородник се влюбва в бедна млада девойка, която го очарова със своята добродетелност и ум. Минават през някои перипетии, дължащи се на прекалена гордост и прибързани заключения, но накрая всички заживяват щастливо. После обаче осъзнах, че „Гордост и предразсъдъци“ е книга, писана от жена за жени. Тя подхранва най-съкровената надежда на всяка жена – тази, че и в реалния живот се случват такива неща, че току-виж и над нейния двор ще огрее слънце, че добродетелността се възнаграждава и ще си намери мъж, който да я носи на ръце. Ето защо всички жени я харесват.

И докато увереността, че принцът на бял кон съществува е до известна степен безобидна утопия, то в “Гордост и предразсъдъци” открих и нещо друго, което бих нарекла опасно – схващането, че любовта и жената могат коренно да променят същността на мъжа. Че срещайки “жената на своя живот”, обладан от най-възвишеното чувство, личността и характерът на мъжа просто няма как да не се поддадат на облагородяващото му въздействие и тогава надменният мъж ще стане земен, а сприхавият – сговорчив, пияницата – въздържател, мързеливият – работен, женкарят – моногамен, нехранимайкото – отговорен. Наречете ме както искате, но за мен това си е чиста химера, която изкривява до неузнаваемост възприятията ни за заобикалящия свят и е своего рода проклятие за всички нас, представителките на нежния пол.

Наричам го проклятие смело и отговорно, защото на всички ни е добре позната репликата от реалния живот „в началото той не беше такъв, после се промени”?! Направих и неволен паралел с драмата на мадам Бовари, която също търсеше идеалния мъж и вярваше, че с любовта си ще изкорени всички недостатъци на своя любим, но в крайна сметка животът ѝ показа горчивата истина. Тъжното е, че жената – Джейн Остин, типично по женски рисува романтична фантазия, а мъжът – Гюстав Флобер, в унисон с мъжката същност показва суровата реалност. Жената казва „вярвайте“, а мъжът – „недей“.

Дали Джейн Остин си е давала сметка в колко опасно нещо ни кара да вярваме, не знам. Може би да, а може би не. Но като жена – въпреки майсторството, с което си служи с перото, вероятно е вярвала в любовта и чудесата, които тя сътворява с хората.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: