Псевдо реставрация слага началото на края на съществуването на църква, оцеляла цели 525 години. Турското робство и вековете не успели да заличат храма “Успение на Пресвета Богородица” в махала Старо село на село Миланово, община Своге, но ламтежът за пари и безскрупулността на съвременни фирмаджии и общинари са на път да го сторят.
За надвисналата беда научавам случайно от местен жител. Благодарение на успехите на селския танцов ансамбъл, който жъне награда след награда на национални и международни събори, Софийска областна администрация насочва европейски средства за реставриране на средновековната църква “Успение на Пресвета Богородица” в отдалечената на около 2 км от селото махала Старо село.
Проектът е разработен от областна администрация София-област в партньорство с Природен парк „Врачански балкан” и „Polar Permaculture Solutions“ – Кралство Норвегия, и е кандидатствал за финансиране по програма „Културно наследство и съвременни изкуства” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество. Отпуснати са над 600 000 лева, които покриват реставрация на божия храм, поставяне на клепало, облагородяване на прилежащия дворен парцел и построяване на архитектурно автентичен информационен център. Според отчетите сто процента от парите са усвоени, но каква част от тях са вложени наистина в проекта не е ясно. Подозренията са, че 2/3 от шестцифрената сума е присвоена посредством подставени фирми, опорочени търгове, влагане на незаконно придобити материали и лошо изпълнение.
Без да влизам в излишни подробности ще разкажа и покажа само това, което видях с очите си – най-фрапиращите белези на некадърността и безхаберието.
Покривът, който скоро ще падне
Класическият каменен покрив (вижте снимката от преди) е със застъпени, почти припокриващи се плочи, за да не влиза вода. На новия каменните късове са подредени сякаш това е фаянс за баня – почти без застъпване и с широки фуги помежду им, запълнени с варомазилка, която водата вече е започнала да отмива.
Въпреки че работата е приключила едва в края на миналата година, в средата на април тази година няколко от покривните плочи на надкорнизния ред вече са разлепени и се клатят. Няма да се учудя, ако водата вече се е просмукала и навътре, а тя едва ли ще пощади малкото останали автентични стенописи.
Изгнилата носеща греда
Не успяхме да влезем, защото се оказа, че местният представител на църковното настоятелство бай Сандо (Александър) вече не притежава ключ от църквата, за която е отговарял и се е грижил години наред досега. От нашия водач обаче разбрахме, че носещата греда на покривната конструкция не е сменена при ремонта, а старата е изгнила и може съвсем скоро да рухне изпод тежестта на покрива. Стенописите също не са реставрирани, но затова пък са сложени “изключително необходимите” за спасяването на черквата метални решетки на трите малки прозорчета в стените ѝ. Аксесоар, без който още не мога да си обясня как е оцеляла повече от пет века.
Изчезващият път
В облагородяването на двора е предвидено да се прекара алея тип римски път, която да отвежда от главната порта до храма, а оттам до т.нар. информационен център. Тя би трябвало да осигурява и безпрепятствен достъп на хората в неравностойно положение, но всъщност до информационния център може да се стигне само по малката червена пътечка, която се вижда на снимката по-долу. Плочките са “плаващи” и един от членовете на нашата група за малко да пострада сериозно. “Римският път” пък е толкова лошо направен, че съвсем скоро разлистилият се лапад ще го заличи напълно.
Хамбар вместо информационен център
Още по-лошото е, че грубо скованата от дъски постройка може по-скоро да послужи за плевня (или сеновал), отколкото за център на каквото и да било. Тя е празна, ако не броим църковния трон (не е ясно защо е изнесен от църквата и е запокитен в хамбара), и в нея духа и навява дъжд и сняг измежду грубо скованите дъски. За разкош обаче хамбарът е снабден с последна мода тоалетни – с моноблок и всички екстри, но… без течаща вода.
Релса вместо камбана
Другата бутафория е църковното клепало, за което по думите на нашия гид са фактурирани 18 000 лева. Сумата е похарчена за дървеното нещо вдясно от църквата (вижте снимка по-долу), където виси парче железопътна релса вместо камбана. Вероятно са я намерили захвърлена покрай намиращата се само на няколко километра влакова линия, но според документите нищо чудно да е купена за няколко стотин лева.
Печеливша за облажилите се се оказала и възможността документално да изпишат добива на голямо количество камъни и транспорта им чак от Димитровград, а всъщност да си набавят всичко необходимо от руините на старото селско училище и от останките на изоставените фамилни къщи. И ако приемем, че училището собственик няма, то другите имоти са частни и притежателите им (или техните наследници) не са очаровани от “кражбата” на тяхното имущество. Но защо да харчиш пари за камъни от кариера, когато можеш да ги спестиш и да ги прибереш в собствения си джоб, нали?!
По случая се води проверка, за чийто резултат аз, честно да си призная, не съм оптимист. Вярвам обаче, че кражбата от свято място се наказва и то не от държавата и закона, а от другаде – от един по-страшен и по-справедлив съдник. Ако все пак искате да видите църквата – не губете време. Самият директор на фирмата изпълнител пред камерата на телевизия “Канал 3” заявява гордо, че “дава 20 години гаранция на работата си”. И защо да не е горд – присвоените пари ще му осигурят охолен живот, а оцелелият 525 години божи дом едва ли ще пребъде, за да посрещне следващото поколение.
П.П. Мястото може да посетите или през туристическия и вело маршрут Свражен–Старо село, за който пише, че е снабден с указателни и информационни табели, или по пътя (има и пряка пътека, но не е добре указана) през село Миланово, който обаче е много лош и подходящ само за високопроходими автомобили. И за него преди години са били отпускани пари за ремонт, които бързо били усвоени без видим резултат от свършена работа. На мегдана в махалата, навътре сред руините, има стара чешма, от която пътникът винаги може да утоли жаждата си със студена, изворна, планинска вода.
puritankata 
Leave a Reply