В тесните обувки на “Ребека – годподарката на Мандърлей”

Трудно е да си първи, защото проправяш пътя, но не по-леко е да си втори, защото постоянно биваш сравняван с първия. Уморително е да се разхождаш “обут в чужди обувки”, които на всичкото отгоре са малки.

Това усещане не спря да ме преследва през цялото време, докато четях историята, разказана от Дафни дю Морие в романа “Ребека – господарката на Мандърлей”. И как другояче би могло да е, когато авторката си играе с въображението на читателя така, както котката баламосва вече уловената мишка. Дю Морие умело и със замах наслагва контрасти, че цялостното усещане е за нещо като ясна мъгла – уж виждаш добре, но видяното никога не е това, което очите и умът си мислят, че е. Всичко изглежда ясно, а в действителност е размито.

Първата
Ребека. Висока. Стройна. С изящни крака. Елегантна. Изискана. Общественичка. С характер на мъжко момиче. Самостоятелна. Волева. Властна. Силна. Интересна. Необикновена. Комуникативна. Любимката на всички. Брюнетка. Идеалната жена. МЪРТВА! Дю Морие обаче я рисува с такава сила и в такива фини детайли, че всъщност тя е живата, тя е главната героиня в романа. Ребека има име, лице, тяло, обноски, детство, хоби, стил… Тя присъства навсякъде и във всичко, същността ѝ се е пропила в Мандърлей и присъствието ѝ там е почти с физически измерения.

Втората
Без име. Ниска. Кльощава. Недоразвита. Невзрачна. Обикновена. Затворена. Пасивна. Безинтересна. Слабохарактерна. Без опит. Без интереси. Без мнение. Без воля. Без вкус. Жената компромис. Блондинка. ЖИВА! Уж от плът и кръв, а е като неутрален фон в бозав цвят, върху който художникът по-добре откроява основния образ в картината си. Изглежда сякаш е необходима на авторката, само за да разкаже историята. Попаднала е в ситуация на човек, обул чужди обувки, които са му тесни, но въпреки това прави опити да върви с правилна походка.

Живият образ на мъртвата и застиналото присъствие на живата са в постоянен дисонанс чак до края на романа, когато Дафни дю Морие обръща всичко наопаки. С един замах тя събаря из основи старателно изградения от нея свят (или по-точно представата на читателя за този свят) и вдига завесата. Прави го рязко, използвайки силата на истината, и ролите на Първата и Втората се разменят. Показва, че не всяка мръсотия е патина и че не всичко, което блести, е скъпоценност.

Често определят “Ребека – господарката на Мандърлей” като любовен и/или криминален роман, а понякога е наричан и готически. Други пък го сравняват  с “Джейн Еър”, но по мое мнение приликата между двете произведения, ако изобщо може да се говори за такава, е минимална и тя се състои в красивия край, където “доброто” побеждава “злото”. Встрани от това обаче “Ребека – господарката на Мандърлей” не прилича на нищо, което съм чела досега. Тя определено е един интересен читателски експеримент.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: