„Петдесет нюанса сиво“ – силно обичана и отричана

Може да прозвучи смешно сравнението, но тази трилогия е като капризен плод – рядко и трудно се уцелва кога е точният момент за консумацията ѝ. Или ще бъде прекалено рано и ще я гледате като непрактичен „учебник“ по секс, или пък ще е прекалено късно и няма да откриете в нея нищо, което вече да не сте срещали другаде.

С поредицата „Петдесет нюанса сиво“ („Петдесет нюанса сиво“, „Петдесет нюанса по-тъмно“ и „Петдесет нюанса освободени“) се „запознахме“ случайно, както става винаги при срещите, прераснали след това в неочаквано добри приятелства. Знаете за какво говоря – за онези ситуации, в които се случва нещо необяснимо и допускаме до себе си неща, които в друг момент и при други обстоятелства дори не биха ни направили впечатление.

Тогава (преди повече от 5 години) се нуждаех от нещо, което да ме върне към четенето. Нещо, което да възбуди позаспалите ми рецептори за удоволствието от построяването на нови светове и обитаването им. Нещо, което с откровеност и търпение да ме привлече към себе си. Нещо, с което да нямаме скрито-покрито помежду си и да се разбираме без усилия и компромиси.

Ето това намерих аз в „Петдесет нюанса сиво“ и на мнозина се опитах да го обясня след това, но безуспешно. Или срещах присмех, че се опитвам да придавам стойност на еротика, или ме питаха бива ли си ги секс сцените. Хората вече си бяха изградили мнение за заглавието и ситуацията беше сходна на популярното схващане „то нека излезе име на сестра ти, че е к- -ва, пък после ходи и обяснявай, че нямаш сестра“.

Може би именно правилният момент и напасването между настроение и история ме направиха един от приятелите на поредицата (говоря за първите три, останалите според мен са отчаяни опити за печалбарство от страна на авторката Е. Л. Джеймс). Само чрез разчупване на стереотипния поглед върху „Петдесет нюанса сиво“ и чрез прочита им отвъд еротиката и секса те успяват да докоснат. Ако виждате само нестандартните сексуални практики, подранили сте. Ако не виждате нищо, закъснели сте. В крайна сметка обаче всичко опира до вас – при желание, ще прескочите оградите.

Филма няма да коментирам, първо, защото не съм го гледала, и второ, защото филмите обикновено бледнеят пред книгите. Мнозина обаче предпочитат готовите образи пред предизвикателството сами да си изградят такива. За тях той, предполагам, дава достатъчното знание, за да “имат мнение”.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: