“Любовникът на лейди Чатърли” – секс и философия

Наскоро колега в работата каза, че ухажва всички колежки, защото жените обичали такова отношение, искали да им се засвидетелства по-специално внимание. Изказването ме подсети за романа на Дейвид Хърбърт Лорънс – “Любовникът на лейди Чатърли”, и по-специално за едно разисквано там философско схващане, а именно, че когато мъжът уважава жената срещу себе си и я счита за интересен и пълноценен за него събеседник, той абсолютно в никакъв случай не може да изпитва желание да я целуне. Призната веднъж за равна по интелект (и по всички останали “атрибути”, считани до скоро за привилегия само на силния пол), жената се изравнява с мъжа, отъждествява се с него. Тя обаче става едно безполово същество, от което не само не се очаква да изпитва полови влечения, но и не предизвиква такива у мъжа.

Идва новото време със своите нови схващания за света, което заличава всичко старо, подменят се ценности. Това са идеали, които новите поствоенни млади (романът е от 1927 год.) опитват да си наложат, за да осигурят ново начало на своето общество върху уж по-здрава почва от досегашната. Те предпочитат славата (богинята-кучка) и парите, загърбвайки остарелите и твърде обикновени за техните емоционални и интелектуални търсения ценности. Семейното огнище се превръща в място, където само се живее; любовта е просто дума, която не привлича никого; радостта може да се отнесе към всичко – дори към хубав чарлстон; щастието става лицемерна дума, чиято употреба цели само да се хвърли прах в очите на околните; мъж е онзи, с когото живееш; а сексът е нещо изтъркано и безвкусно, което звучи като име на коктейл.

Промяната обаче е механична, а не органична, и е смайващо, че именно мъж – авторът, прозира тоталната импотентност, безплодието на новата обществена “почва”. Д. Х. Лорънс опровергава всичко с един-единствен замах, който улучва право в целта. Той е наясно, че зад всички рухнали стари ценности и пред всички нови идеали стои само едно – детето. Желанието, възможността и усещането да създадеш поколение, да пребъдеш.

“Любовникът на лейди Чатърли” налага женското начало и физическото сътворение като единствено средство за оцеляване на човека. Тя отхвърля егоизма и неговите ценности, доказвайки силата на природата над всичко. Както женските фазани забравят да ядат и пият, докато мътят яйцата си, така и милейди отхвърля класовите предразсъдъци, за да създаде поколение от единствения останал полово активен субект в обкръжението ѝ – горския пазач.

Макар и открил зрънцето, от което ще избуи новото здраво стебло на живота, Д. Х. Лорънс не остава оптимист за бъдещето. Той казва: “Всяко поколение ражда все по-хилаво ново поколение”. Лошото е, че “Любовникът на лейди Чатърли”, прочетена 80 години по-късно, звучи актуално, а поколението на 21 век с нищо не опровергава тревожните предвещания на нейния автор за бъдещето.

——
Много години романът е забранен за публикуване в Англия и е считан за скандален и упадъчен. Класифицират го като любовен и/или еротичен, но той е по-скоро философски.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: