Романът “Папеса Йоана” – скандалът на скандалите

Тършувайки из библиотеката на леля ми, намерих книгата с най-скандалното заглавие, което съм чувала – “Папеса Йоана”. Има, разбира се, безброй издания, чиито автори са отишли чак във вулгарността, за да дадат на “творбите” си атрактивни имена, но ЖЕНА ПАПА – това е скандалът на скандалите. Световен, исторически, религиозен. Разклаща най-старата и най-здравата институция, майката на човечеството от Христа досега.

Авторът Емануил Роидис – грък, не е написал най-увлекателното четиво, което би било приятно на човек да прочете, но смелостта да заговори за най-дълбоко пазената тайна го извинява пред читателя. В романа “Папеса Йоана” Роидис проследява живота на едно момиче, родено в Англия в семейството на мисионер, изпратен да “просветлява” тънещите в религиозно невежество немски народи. Йоана е единствено дете и расте, помагайки на баща си, благодарение на което още от ранна детска възраст знае наизуст повечето религиозни текстове. Още тийнейджър тя остава сираче и от там започва животът ѝ на духовно лице. Папесата е разкрита, когато помята на улицата по време на шествие с молебен, който тя трябва да отслужи. Тогава и умира.

Дали жената папа наистина е съществувала, не се знае, но има много артефакти, които свидетелстват за истинността на това твърдение. Най-неуспоримият от тях е специалният стол с дупка, на който сяда всеки новоизбран папа, за да бъде проверен от упълномощено длъжностно лице дали има тестиси. Ако “камбанките” са там, служителят казва прословутата фраза “Testiculos habet et bene pendentes!” (на бълг. “Той разполага с добре висящи тестиси!”).

Въпреки това, четейки романа “Папеса Йоана”, имах усещането, че това е политическа поръчка – компромат, целящ уронването на авторитета на църквата в иначе дълбоко религиозното гръцко общество. Може би това се дължи на факта, че Роидис прави чести препратки към актуалното за неговото време (което за съжаление не се е променило към по-добро от тогава досега) непристойно поведение на духовенството. Той говори за моралния и нравствен упадък сред онези, които всъщност са призвани да бъдат стожери на добродетелта и да дават пример. За подкупността, за стремежа им към лично облагодетелстване. Безспорно това са признаци на отвратителното разложение на църквата, но те фактически нямат отношение към историята на папеса Йоана.

В романа на Роидис има моменти от живота на Йоана, които също са странни. Например Йоана води доста богат полов живот още от съвсем млада, но, видиш ли, не забременява нито веднъж през всичките тези години, за да зачене, чак когато е папа. Тогава тя е прехвърлила четиридесетте, т.е. тя е в залеза на фертилитета. Другият странен факт е изборът на Йоана за папа. Тя е млада за поста и е от твърде скоро на служба във Ватикана, за да влезе изобщо в листа с кандидатите, а да не говорим да спечели гласовете на кардиналите.

Романът “Папеса Йоана” на Емануил Роидис няма да ви даде отговори, но определено ще ви накара да си задавате въпроси. Дали написаното е истина или не – никой не знае. Църквата мълчи, а тя е единственият “жив” свидетел на случилото се. Но докато свидетелят не проговори, папеса Йоана ще си остане една правдоподобна легенда. А за отговора на въпроса защо църквата не се произнася по темата, Роидис има едно твърде добро предположение, което, цитирано по спомен, звучи така: Контролът над информацията (затъмнението) превръща обществото в перфектната тор, в бунище, от което никнат само гъби.

Дали ще сме гъби или мислещи същества, зависи от нас.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: