“Джейн Еър” – приказката за заслужения втори шанс

Дава ли ни съдбата втари шанс? Какво е условието, за да бъде тя благосклонна към нас? Опрощават ли се грешките ни или всичко се вписва в “тефтера” и ние ще си платим рано или късно? Тези и още въпроси за колелото на живота повдигна у мен романът на Шарлот Бронте “Джейн Еър”.

Сладникавият на пръв поглед любовен сюжет изглежда като ефирен параван, зад който могат да се прочетат още много истории. Отпред е любовта между едно непорочно младо момиче, което още от ранна детска възраст е захвърлено на произвола на съдбата, и 18 години по-възрастния от нея сър Рочестър, чийто живот в никакъв случай не може да се нарече низ от цветя и рози. Отзад обаче, във фона прозира истината за съдбата. Там става ясно защо именно на тях двамата, обърнала им така рязко гръб преди, тя решава да подаде ръка сега.

Детайлите изграждат едно ясно убеждение, че не е важно да си живял праведно или да си роден със “сребърна лъжица в устата”, за да си щастлив. Важното е да си добър, да си доблестен, да даваш всичко от себе си. Втори шанс заслужава и получава не този, който се опитва да живее праведно като бог, а онзи, който греши като човек. Защото е човешко да се греши, но е по-човешко да се поправят грешките. Защото човек заслужава, когато дава.

А дали и как действията ни днес ще определят съдбата ни утре и с какви емоции да изпълваме живота си?

По този повод още като малка Джейн Еър получава най-важния съвет: “Не насилието е най-доброто оръжие срещу омразата и не отмъщението е най-доброто средство срещу несправедливостта”.

Добротата е!