“Живак” е комедия по врачански

Странно е да търсиш информация за това колко отровен е живакът и дали може да се злоупотреби с него (по повод твърдението, че откривателят на Халеевата комета Едмънд Халей е починал в следствие на злоупотреба с живак и пелин), а да попаднеш на театрална постановка. При това не каква да е, а врачанска комедия със странното име “Живак”.

Ако никога не сте чували за “Живак”, това е защото постановката не е част от афиша на големите столични театри. Ако се чудите какво представлява, уникална комедия е. От онези, след които те боли устата, а главата ти е пълна с лафове и абсурдни смешки. От онези, които “разбирачите” биха заклеймили като пошли. Тя наподобява етюдите за северозапада на Краси Радков – особено с врачанския говор и типичните герои, поставени във възможно най-нелепите житейски ситуации, но смея да кажа, че Димитър Живков се справя в пъти по-добре. А и северозападният диалект си го бива – човек няма как да не се смее на думи като маждрамуняк, независимо дали разбира какво значат.

Въпреки че “Живак” е моноспектакъл, на сцената буквално оживяват образите на пиян поп, забравил за венчавката, на врачанец в казармата, на надцакващи се сватове, на мома ямболийка на прага да стане снаха в северозапада и т.н. Богатата палитра от образи-зевзеци и комичните случки от бита ярко напомнят героите на Чудомир. Хората от народа с техните прости недостатъци – пиене, ядене и тези три неща. 🙂

Jivak_2След около едночасов непрекъснат смях ще си тръгнете и с много храна за размисъл. С натрапчивото усещане, че Живков ви е поднасър горчив хап, а вие сте го приели с усмивка сякаш е сладкиш. Той говори с чувство за хумор за обикновените неща от живота – онези, за които не се замисляме, давайки ни да разберем колко важни са те всъщност. За това как кръговратът на живота се завърта около нас и от участници изведнъж се оказваме наблюдатели. Ще си дадем сметка, че всъщност ние не живеем живота, а само лудешки препускаме през него.

Случайно или не, постановката е малко встрани от големите сцени. Тя е като северозападняците – съществува, но някак все остава в периферията. Все пак може да я намерите на място като Столичния куклен театър например, или пък в Руския културно-информационен център.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: